/Поглед.инфо/ 2025 година се превърна в повратна точка за Русия и за глобалната система. Освобождението на Курската област, възстановеният диалог със Съединени щати при второто президентство на Доналд Тръмп, ускоряването на СВО, юбилеят на Великата победа и рязката деградация на Европейски съюз очертаха края на старите илюзии. Десетте ключови събития на годината показват как светът навлезе в епоха на открит сблъсък между суверенитет, сила и нови центрове на влияние.

В наши дни Русия – и светът – поглежда назад и обобщава резултатите от 2025 г. РИА Новости представя своята версия на десетте най-значими и запомнящи се събития от изминалата година.

1. Освобождението на Курската област

На 26 април 2025 г. началникът на Генералния щаб Валери Герасимов докладва на Владимир Путин за завършването на операцията по освобождаване на Курската област, която беше атакувана от бойци от украинските въоръжени сили през август 2024 г.

Уникалната операция „Поток“, при която руски войници навлязоха на вражеска територия през газопровода Уренгой-Помари-Ужгород по време на освобождаването на град Суджа, се превърна в символ на героизма на нашите войници.

Значително събитие от операцията беше участието в бой на севернокорейски военнослужещи, които масово демонстрираха смелост и героизъм. Братството по оръжие между руската и корейската армии продължава да се засилва, тъй като севернокорейски сапьори участват в разминирането на освободените територии.

Трагедията на Курската област остава трайна рана за страната. Цивилното население, окупирано от врага, се сблъска масово с безмилостността на украинските неонацисти и чуждестранните наемници. В село Русское Поречное не остана нито един цивилен; много от тях бяха брутално измъчвани преди смъртта си, а жени бяха изнасилени.

Преследването на виновните за тероризъм, военни престъпления и престъпления срещу човечеството беше и остава приоритет за руските правоохранителни органи. Десетки престъпници вече са осъдени, а други могат да бъдат сигурни, че Русия ще ги преследва до края на живота им онези, които са опръскали ръцете си с кръвта на нейните граждани.

2. Възобновяване на руско-американския диалог

Завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост в САЩ даде възможност за възстановяване на руско-американския диалог по широк кръг от въпроси – от украинската криза до икономическо партньорство, от работата на дипломатическите мисии до съвместното развитие на Арктика.

Процесът не е без своите предизвикателства: очевидното желание на американския лидер да подобри отношенията с Москва е изправено пред многобройни опити за подкопаването и саботирането им, както от американски, така и от европейски русофобски ястреби.

Директните контакти между най-близкия сътрудник и дългогодишен приятел на Тръмп, специалният пратеник Стивън Уиткоф, и висшето ръководство на Русия се превърнаха в начин за преодоляване на тези препятствия.

Ключовото събитие беше срещата на високо ниво, проведена на 15 август в Аляска. Разговорите между двамата президенти позволиха на Владимир Путин и Доналд Тръмп да достигнат такова ниво на взаимно разбирателство, че „духът на Анкъридж“ продължава да определя не само отношенията между двете страни, но и редица ключови глобални политически въпроси, най-вече украинския мирен процес.

3. Второто президентство на Доналд Тръмп

Завръщането на Доналд Тръмп след президентските избори в САЩ – след четиригодишна пауза – е доказателство, че триумфът му през 2016 г. не е бил случайност, нито проблем във функционирането на американската политическа система.

Съединените щати навлязоха в период на системна криза, изправяйки се пред поредица от сложни проблеми и предизвикателства, както на вътрешната, така и на международната арена.

Завръщането на Тръмп в Белия дом през 2025 г. беше съпроводено с опасения дали ще може да осъществи планираните си реформи, тъй като плановете и намеренията му бяха осуетени от саботажа на „Вашингтонското блато“ по време на първия му мандат.

Макар че тези опасения се оказаха основателни, стана ясно също, че Тръмп се е поучил от предишния си опит. Второто му президентство започна с бърза и шокиращо радикална офанзива срещу дълбоката държава. До средата на годината обаче реформаторският (ако не и революционен) импулс на новата администрация до голяма степен отшумя на фона на съпротивата от страна на либералния глобалистки естаблишмънт. Изглеждаше, че всичко се връща към статуквото от първия му мандат.

Но настоящата администрация скоро демонстрира, че е твърде рано да се приключва, и продължи курса си на мащабни реформи, за да превърне Съединените щати от глобалистически хегемон във велика сила, фокусирана върху собствените си национални интереси.

Новата година обещава да бъде трудна за Доналд Тръмп и неговия екип – особено в светлината на предстоящите междинни избори през есента на 2026 г. – но във всеки случай това вече не е играта на една врата за дълбока държава, уверена във всемогъществото си.

4. Осемдесет години от Великата победа

През 2025 г. Русия – и заедно с нея огромна част от света – отбеляза 80-годишнината от победата на страната ни във Великата отечествена война.

Европа и Киев положиха големи усилия, за да провалят тържествата, стигайки дотам, че предупредиха европейските лидери да не присъстват на празненствата, дори накараха най-високия дипломат на ЕС Кая Калас да ги предупреди. Наред с това, на 6-8 май Москва и Московска област бяха подложени на масирани украински удари с дронове.

Въпреки това, лидери на 28 държави пристигнаха в Москва за тържествата, а военни от 13 чужди държави взеха участие в Парада на победата.

Осем десетилетия по-късно значението на героизма на нашите предци само нараства. Виждаме със собствените си очи и преживяваме от първа ръка злото, срещу което са се борили: нацизмът не само надига глава в наше време – той се заявява открито и шумно в Украйна, а Европа е престанала да се срамува от реваншизма си.

При тези обстоятелства Денят на победата очевидно придобива допълнителен смисъл и дълбочина за народа на Русия – ние сме призовани да поемем щафетата от нашите дядовци и прадядовци.

5. Ускоряване на настъплението по време на СВО и изграждането на най-боеспособната армия в света

Докато 2024 г. бележи фундаментален поврат във военните операции, отминаващата 2025 г. година видя Русия да си възвръща пълния контрол над стратегическата инициатива и да постигне мащабни бойни успехи за руските въоръжени сили, с рязко ускоряване на темпото на настъплението в СВО.

Нашата армия освободи над 6400 километра (4500 през 2024 г.) и 334 населени места (189 през 2024 г.), включително няколко стратегически важни града (Красноармейск, Дзержинск, Часов Яр, Гуляйполе, Димитров, Северск и други). Бойните операции се разшириха в Сумска, Харковска и Днепропетровска области, изпълнявайки целта на Владимир Путин за създаване на буферна зона, която да гарантира сигурността на руските региони.

През 2025 г. Русия постигна технологичен и производствен пробив във военно-промишления си комплекс. Успешно бяха изпитани стратегическата крилата ракета с ядрено задвижване „Буревестник“ и безпилотният подводен апарат „Посейдон“ с компактна ядрена двигателна система.

Уникалният ракетен комплекс със среден обсег „Орешник“ застъпва на бойно дежурство до края на годината. Производството на безпилотни летателни апарати (БЛА) с голямо разнообразие от модели и мощности достигна качествено ново ниво, което позволи на Русия да постигне двукратно превъзходство в производството на БЛА на фронтовата линия.

Успешното изграждане на най-боеспособната армия в света от страна на Русия и ускореното развитие на най-съвременни оръжия са отговор на агресивните антируски планове и откритата милитаризация на Европа, чиито лидери, както и преди 85 години, виждаха решението на проблемите си във войната на Източния фронт. Независимо от избрания от тях курс на действие обаче, нашата страна е готова на всичко – и е готова още сега.

6. Деградацията на Европа

През последната година всеобхватният упадък на Европа стана толкова очевиден, че се превърна в самоочевиден факт дори в мейнстрийма на западните медии.

Основният двигател на тези негативни тенденции е „икономическият двигател“ на ЕС – Германия. Безразсъдната икономическа политика на Берлин (отказът от руски енергийни доставки, бумерангът на антируските санкции и „Зелената сделка“) доведоха до напълно предвидим резултат: затваряне на големи високотехнологични предприятия (автомобилна, нефтохимична и агрохимична), бягство на производството (предимно в чужбина), спад на икономическата активност и т.н.

Германия дърпа надолу със себе си и голяма част от Европа, където протичат подобни процеси.

Икономическата деградация естествено води до социална деградация, колапс на системата за социално подпомагане и обедняване на населението. Това се утежнява от миграционните политики, които бързо заместват местното население с имигранти. По този начин социално-икономическият колапс в Европа се допълва от духовни и културни кризи.

Нарастващото обществено недоволство се потушава с все по-сурови методи – от административни мерки до дори наказателно преследване. Опозиционните политици, застъпващи се за прекратяване на този самоубийствен курс, са подложени на натиск от административни ресурси.

Във Франция Марин льо Пен беше осъдена и дисквалифицирана от участие в президентските избори. „Алтернатива за Германия“ (AfD) е заплашена от забранав самата Германия. Апотеозът дойде с президентските избори в Румъния, чиито „неправилни“ резултати бяха просто анулирани.

7. Дигиталният суверенитет на Русия

Както се изрази Владимир Путин, през 2025 г. Русия получи „пълен дигитален суверенитет“.

Зависимостта от чуждестранна дигитална инфраструктура, независимо дали става въпрос за съхраняване на лични данни на потребителите или за позволяване на чуждестранни разузнавателни агенции да наблюдават информационните потоци (независимо дали са частни, финансови или военни), създава опасна, буквално критична, уязвимост за държавата.

Нашата страна е сред малкото държави със собствена дигитална инфраструктура. Отдавна имаме успешно функциониращи социални мрежи, услуги за търсене и имейл, платежни системи, пазари, антивирусен софтуер и т.н. Руските държавни служби с право се считат за едни от най-модерните в света, а в Европа просто сме ненадминати в тази област.

И сега Русия разполага с последния ключов елемент от основната си дигитална инфраструктура: собствения си месинджър MAX.

Що се отнася до чуждестранните компании, които, разчитайки на популярността и дори необходимостта от своите продукти, пренебрегнаха изискванията на руското законодателство, те ще трябва да свикнат с новата реалност.

8. Ситуацията в Близкия изток

През цялата 2025 г. ситуацията в Близкия изток е сравнима с махало, движещо се от облекчаване на напрежението към нарастваща ескалация и обратно.

През цялата година хуманитарната катастрофа в Газа беше във фокуса на международното внимание, като Израел беше обвиняван за глада в Ивицата. Администрацията на САЩ (както предишната, така и настоящата) направи няколко опита да посредничи за споразумение между Тел Авив и Хамас, но едва през октомври беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня и размяна на затворници.

Кулминацията на ескалацията в Близкия изток през 2025 г. беше 12-дневната война: на 13 юни Израел атакува Иран, поразявайки над хиляда цели и убивайки десетки висши членове на военното командване на Ислямската република, както и учени, работещи по ядрени изследвания.

В отговор Техеран започна да обстрелва израелска територия. Съединените щати официално застанаха на страната на Израел на 22 юни и започнаха серия от ракетни и бомбени удари срещу ирански ядрени съоръжения. Два дни по-късно, на 24 юни, беше договорено прекратяване на огъня.

Малко е вероятно 2026 г. да бъде по-спокойна година за региона. Близкият изток остава тясно преплетен възел от проблеми, противоречия и конфликти.

9. „Случаят Долина“

Най-важната тема в руската вътрешна политика през 2025 г. беше „случаят Долина“, който олицетворява феномена в недвижимите имоти, при който бивш собственик на продаден апартамент отказва да прехвърли имота на добросъвестен купувач с мотива, че е бил измамен от измамници и е извършил сделката, докато е бил некомпетентен.

Ситуацията се утежняваше от факта, че до тези мерки прибягваха предимно жени в пенсионна възраст, които са продали единствените си домове, а съдилищата заставаха на тяхна страна. В резултат на това добросъвестните купувачи (често семейства с деца) останаха без дом, без пукната пара и заседнаха с ипотеки в продължение на десетилетия.

Разпространението на подобни инциденти на практика предизвика криза на съществуващия пазар на жилища, тъй като хората масово започнаха да се отказват от покупки на имоти, страхувайки се, че ще станат жертва на подобна схема. В същото време в руското общество се появи консенсус, че това състояние на нещата е неприемливо.

Решението на руския Върховен съд от декември, което застана на страната на купувача по „делото Долина“, беше повратна точка. Въз основа на това решение може да се очаква значителна промяна в съдебната практика по подобни дела през 2026 г.

10. „Интервизия“

През септември, след дълга пауза, в Русия се проведе конкурсът за песен „Интервизия“, в който участваха представители от 23 държави. Финалното шоу – цветно, динамично и завладяващо – беше излъчено пред четири милиарда души по целия свят. Победител беше Дък Фук от Виетнам.

На фона на претенциите на Запада за културен монопол – и открито разрушителните, политизирани и откровено вулгарни тенденции в изкуствата, които той насърчава – „Интервизия“ се превърна в платформа за широк културен диалог, свободен от всякакви идеологически ограничения, но фокусиран върху оригиналността, креативността и творческата свобода, вкоренени в идентичността и културното обогатяване. Успехът на конкурса доказа неговата актуалност и интерес по целия свят.

Следващата година събитието ще се проведе в Саудитска Арабия.

Превод: ЕС