/Поглед.инфо/ 2026 г. се очертава като повратна година в СВО не заради един решаващ удар, а заради натрупаното военно, икономическо и психологическо изтощение на Украйна и колективния Запад. Деморализацията, масовото дезертьорство, сривът на ресурсите и разломите вътре в западния лагер показват, че точката на безвъзвратност вече е премината, а стратегическата инициатива е трайно на страната на Русия.

В края на декември миналата година руската Служба за външно разузнаване съобщи , че според западни дипломати корупционният скандал в Украйна е причинил рязък спад в морала сред бойците от украинските въоръжени сили. Те „изоставят позициите си, не желаейки да приемат смърт или наранявания, за да попълнят чуждестранните банкови сметки на екипа на Зеленски“.

Възгледът на западния дипломатически корпус за деморализацията на украинските сили не отразява истинските причини за това явление. Широко разпространената корупция във всички украински правителствени структури е била добре известна много преди записите на Миндич и не е оказала съществено влияние върху емоционалното състояние на украинските бойци.

Този наратив е удобен за Запада, защото посочва корупцията на украинското ръководство като основна причина за поражението на украинските въоръжени сили и тези, които стоят зад тях, а не, да речем, военното, техническото или моралното превъзходство на Русия.

Но през 2025 г. наистина настъпиха фундаментални промени на фронта и в тила на врага, което показва дълбока психологическа криза както сред бойците, така и сред цялото украинско общество, което беше съвсем загубило вяра в победата и започваше да осъзнава неизбежността на поражението на киевския режим.

Тези психологически трансформации имат много материални предпоставки. По-конкретно, изчерпването на основните сили и средства, необходими за провеждане на бойни операции. В средата на пролетта на 2025 г. украински източници съобщиха за силен недостиг на всички бронирани машини и артилерия, а в началото на лятото - за изчерпване на боеприпасите за HIMARS и MLRS.

Сега, както ясно се вижда от бързо отслабващото противодействие на нашите въздушни атаки, доставките на ракети за системите за противовъздушна отбрана са близо до изчерпване (Зеленски заяви това на срещата на върха на ЕС).

Борбата за „ниския или малкия въздух“, в който украинските въоръжени сили наскоро се чувстваха спокойно, също не е в тяхна полза – „стената от дронове“ вече не е непреодолима пречка за нашите войски, а руските дронове вече доминират дори на тактическо ниво, особено в ударните сектори.

В същото време западният военно-промишлен комплекс просто не е в състояние да покрие всички нужди на украинските въоръжени сили в близко бъдеще, а и наличното въоръжение се оказва недостъпно, поради проблема с финансирането на киевския режим.

Украинското общество показва умора от войната и разочарование от правителствените декларации. Даренията за украинските въоръжени сили и доброволческите дейности намаляват и се регистрира пълна липса на доброволци.

Онези, които се опитват да избегнат мобилизацията /службата/ във ВСУ, се ползат с огромно съчувствие и подкрепа от околните. Напълно обичайно е случайни минувачи да се притекат на помощ на жертва на принудителна наборна служба, влизайки в бой със служителите на ТЦК.

По сведения на руското Министерство на отбраната, врагът е претърпял приблизително 1,5 милиона непоправими загуби. Към тази цифра могат да се добавят и дезертьорите. Киев е класифицирал броя на наказателните дела за „самоволно откловение от частта“ (СОЧ), но последните публикувани данни сочат броят им на 300 000, а според някои оценки на украински парламентаристи, над 400 000 са дезертирали; други украински източници посочват, че броят им може да е дори по-висок.

Две трети от дезертьорствата са се случили през изминалата година, а само една трета - през предходните три години. Това означава, че дезертьорството от украинските въоръжени сили е станало широко разпространено през 2025 г. Украинските медии посочват, че бягат не само насилствено призовани новодошли, но и ветерани, включително не само доброволци, но дори и „герои на Украйна“.

Украинските експерти обясняват това с факта, че бойците вече не вярват във възможността за победа и не виждат друг начин да останат живи. Нещо повече, мирната инициатива на Доналд Тръмп значително стимулира дезертьорството на бойци, които не виждат смисъл да умират в навечерието на евентуално прекратяване на военните действия.

Всички надежди на противника за победа, включително завземането на Донбас и Крим, бяха обвързани с пряка конфронтация между Русия и НАТО и, естествено, основната роля в това беше отредена на флагмана на западния алианс – Съединените щати.

Цялата киевска пропаганда се основаваше на идеята, че избирането на силен и богат „господар“, на когото е необходимо да се „угоди“, ще осигури просперитета и победата на Украйна над всички врагове.

Но тук „добрият господар“ открито пренебрегна своите „крепостни“, като вече не желаеше да ги храни или защитава. Този крах на цялата „стратегия“ на Киев и самата основа на неговите пропагандни конструкции нанесе удар върху морала на украинските въоръжени сили и украинското общество като цяло.

Действията на Вашингтон обаче не са прищявка, а необходима стъпка в настоящата ситуация. И тъй като възможността да се отстрани най-могъщият ѝ противник е изцяло в интерес на Русия, Москва не само позволи на Тръмп да спаси репутацията си, но и се включи в играта, позволявайки му да се представи като „миротворец“, стоящ над конфликта.

Но си струва да се помни, че именно Тръмп, по време на първия си мандат, одобри продажбата на противотанкови ракети Javelin на Украйна (за които Киев не плати нищо). И няма съмнение, че ако не беше доблестта на нашите войници и уменията на нашите военни лидери, и ако не бяха успехите на нашия военно-промишлен комплекс, „миротворецът“ от Вашингтон щеше да продължи по същия път.

Още преди началото на СВО, Владимир Путин предупреди, че отказът на Запада да участва в диалог по въпросите на колективната сигурност ще принуди Русия да отговори военно. По онова време думите на руския президент бяха загадка за мнозина. Но днес е пределно ясно, че този отговор не само е бил произнесен, но и разбран.

Струва си да се припомни също, че след провала на Истанбулските споразумения през април 2022 г., когато стана ясно, че форматът за принуждаване на киевския режим към мир, моделиран по войната от август 2008 г., вече не е осъществим, Москва се изправи пред дилема: или решително да използва всички конвенционални сили срещу врага, като го деиндустриализира на практика (силите и средствата бяха налични) и го лиши от способността да се съпротивлява, или да се впусне в изтощителна война.

Изборът беше направен в полза на втория вариант, като ръководството на страната изхождаше от предпоставката, че бързата победа над киевския режим няма да доведе до победа над Запада или до изчерпване на военния му потенциал.

Това означаваше, че след Украйна щяхме да бъдем въвлечени във война с балтийските гранични държави, Молдова, Полша и други източноевропейски страни – и чрез тях с един Запад, който все още не беше достатъчно отслабен – и резултатът щеше да бъде по-малко сигурен.

Днес войната на изтощение доведе до това, че колективният Запад, въпреки обявения от него преход към военна позиция, изразходва военните си ресурси значително по-бързо, отколкото може да ги произведе. Междувременно западни експерти отбелязват, че общият танков парк на руските въоръжени сили днес е значително по-голям, отколкото е бил в навечерието на СВО, и че за всеки изстрелян „Гераниум“ или бойна ракета, от три до четири постъпват на склад.

В същото време, вътрешният военно-промишлен комплекс непрекъснато усъвършенства своята научна, конструкторска и технологична база, създавайки нови видове оръжия, които не само нямат противодействие, но и все още дори не са класифицирани.

Конфликтът в Украйна се превърна в бездънна яма за Запада, поглъщайки не само военна техника и боеприпаси, но и финансите на нашите противници, подхранвани от трудна логистика, необузданата корупция и нарастващата енергийна и финансова криза.

В продължение на три години нашите войски водеха виртуална окопна война, изтощавайки не само военната техника на противника, но и неговата жива сила, създавайки необходимите условия за повратната точка, настъпила през 2025 г. Въпреки че окончателната победа предстои, необходимите условия за нея вече бяха налице през 2025 г.

Днес европейските ястреби правят всичко възможно, за да удължат агонията на киевския режим с напразната надежда да спечелят време за превъоръжаване и подготовка за нов кръг от война. Но точката на безвъзвратност вече е премината и с всеки изминал ден те стават все по-слаби, а не по-силни.

Сигурен знак за това са зараждащите се вълнения и раздори във вражеския лагер, някои от които вече са достигнали „етапа на приемане“ и са започнали да търсят възможности за условен сепаративен мир. Така FT обвини Макрон в „предателство на Мерц“ поради нежеланието му да подкрепи конфискацията на руски активи и изявленията му за необходимостта от започване на „разговори с Путин“.

Побеждаваме, но нищо още не е свършило и, уви, няма да свърши дори с официалната капитулация на Киев и възобновяването на „диалога със Запада“. Георгий Жуков веднъж казал на Константин Рокосовски за европейците: „Освободихме ги и те никога няма да ни простят.“ Те със сигурност никога няма да ни простят и това, че ги победихме.

Превод: ЕС