/Поглед.инфо/ И така, Владимир Путин направи на страните от НАТО предложение, което те “не може да откажат”. Макар че, разбира се, могат. Най-вероятно ще се откажат. Още по-вероятно - именно това е бил планът.

Същността на предложението е, че Путин огласи нова формулировка на световната сигурност. Ето няколко от елементите ѝ.

НАТО прекратява придвижването си на изток и към страните от бившия СССР.

НАТО се отказва от разполагането на оръжейни системи в Украйна, в Полша и другите съседни на Русия страни.

При това гаранциите за подобно неразполагане трябва да са писмени.

Разбира се, НАТО няма да приеме нищо подобно. Но не защото му е неизгодно, а защото “световният жандарм” трябва да си пази реномето. Гледат го.

Не можеш да твърдиш 20 години, че Русия е лоша, да измисляш истории с Новичок и полоний, бомбардирани болници в Сирия и химическо оръжие, а след това да вземеш и да приемеш условията на Путин. Просто става някак си неетично.

Повишеното чувство за собствена важност просто няма да позволи на САЩ и техните съюзници да влизат в каквито и да е диалози с Русия.

Но проблемът им е в това, че Русия, съдейки по всичко, е започнала диалога именно за да не се съгласят с нея. Разбира се, може да бъркам, но незнайно защо ситуацията ми изглежда именно такава.

Какво заплаши Путин да направи, ако НАТО се откаже от формулите му? Той каза, че отговорът на Русия ще бъде военен и военно-технически. По повод на второто искам да си позволя малко да поразсъждавам. От гледна точка на дилетант на дивана, разбира се.

През последните 5-6 години отчетливо се вижда, че Русия проявява интерес към някои “изостанали държави”.

Ту някъде ще изпрати хуманитарна помощ (Афганистан), някъде ще спре преврат (Венецуела), ту, напротив, ще подкрепи (Мианмар), ту просто ще вкара войски и ще въведе войски и ще спре войната (Сирия).

Всеки път гледаш тази поддръжка и си казваш: “Давайте, момчета. Вкарайте тази страна под свое крило. Вземете я като съюзник, постройте там бази!”.

Не, не съм милитарист, не си мислете. Но в страните от НАТО, струва ми се, живеят толкова прекрасно именно защото имат повече от 700 военни бази по целия свят (може да бъркам, но са някъде там).

Именно тези бази им осигуряват спокойния живот и изгодните условия във всички търговски сделки. Все пак, “ако не искате да ни направите отстъпка, то нашият самолетоносач плава към вас”.

При това такава ситуация се е наложила отдавна, още по време на кръстоносните походи и колонизацията, когато Европа поема под контрол всичко, до което може да се докопа.

Съответно, единствено имайки силна армия Русия може да живее добре (или дори просто да живее). Иначе хубаво ще си я заграбят. А силната армия в днешните условия включва и военни бази по целия свят.

Ето защо всеки път, когато Русия проявява интерес към Мали, ЦАР, Мианмар или Никарагуа, се радвам от дън душа. Но винаги след тази радост неизменно следва разочарование.

За последен път така стана със Судан. Едва започнаха да говорят, че ще разполагат там руска военна база, и веднага нещата се разкапаха. Както се разкапва в много други случая.

Възниква усещането, че Русия уж се бои. Спира самата себе си.

Навярно, по-рано наистина не сме толкова силни, че да предизвикваме НАТО (или НАТО все още не е толкова слабо). Но сега, Путин може би усеща, че ни е по силите да противостоим на САЩ и със своя “ултиматум” си развързва сам ръцете.

НАТО няма да признае неговите условия, след което той “с чиста съвест” ще може да постави военна база в Судан или Венецуела, а на протестите на НАТО ще отговори:

“На първо място ние ви предупредихме и ви предлагахме друг път. А на второ място “всяка суверенна държава има право да избира, с кого да си сътрудничи във военната сфера”...И прочее отговори строго в стила на чиновниците от НАТО.

А къде може да се появят нашите бази?

Както говорят военните от Генералния щаб - в най-чувствителните за НАТО места. Разбира се, преди всичко това са три страни: Куба, Венецуела и Никарагуа.

Всички те са много близки до САЩ. Всички те, меко казано, недолюбват САЩ, затова пък се отнасят към Русия.

Освен това Русия може да помогне много добре на всяка от тях (или вече е помогнала, както във Венецуела). На Куба - икономически и хуманитарно, на Никарагуа със строеж на онзи канал между океаните, за който сме писали.

Изобщо не е задължително да разполагаме там именно ядрени шахти. Обикновено военно летище или база за подводници на 1000 километра от брега на САЩ ще предизвика такова впечатление, че нервите на американските граждани може и да не издържат. Така и така са им опънати, а тук и руснаците ще ги гледат през мерника.

Освен тези трите има и други страни, които също ще позволят да се укрепи нашата отбрана и да се поеме под контрол значителна част от света: Судан, Мианмар, ЦАР, Мали.

За всяка от тях сме говорили, че Русия би искала да разположи там военна база. Освен това нашите военни вече присъстват в ЦАР и може би в Мали.

А военните в Мианмар, които организираха преврата там през 2021 година, са много приятелски настроени към Русия. Мисля, че те без всякаква икономическа помощ ще се съгласят да станем партньори.

В крайна сметка се получават седем страни, които повече от всички подхождат за разполагане на руски бази. При това обърнете внимание, че всички те са крайно бедни и изостанали.

Тук е времето да си спомним лафа:

“Това е то Русия! С цивилизованите страни се скара, ама затова дружи с всякакви Северни Кореи и Венецуели!.

Разбира се, недалновидните хора може да продължат да се смеят, че БВП на Венецуела е сравним с цената на хамбургер, но тази “дружба” дава на Русия стратегически бонуси.

Съвсем скоро ще чуем гръмогласното “Не!” на НАТО. А след това... Иска ми се да вярвам, че всичко ще премине към горепосочения сценарий и Русия наистина ще се окаже силна.

Превод: В. Сергеев