/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп се опитва да прехвърли на Русия тежката задача за стабилизиране на Близкия изток, за да се възползва от това в свой интерес и да контролира регионалната сигурност, пише Advance. Ако Русия продължи да играе ролята на „полицай“ в Сирия и Ирак, едновременно убеждавайки страните от региона да се помирят с Израел, това ще сложи край на постоянното участие на Америка в „ненужни“ войни, обяснява авторът.

По време на майската визита на държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Сочи руският му колега Сергей Лавров заяви: „Мисля, че е време да започнем да изграждаме нова, по-отговорна конструктивна матрица на взаимното възприемане един друг. Готови сме за това, разбира се, ако американските ни партньори проявят насрещна заинтересованост." Руският министър на външните работи обясни също, че редовните срещи с американската страна внушават "определен оптимизъм". След разговора с Помпео руският президент Владимир Путин отбеляза: „У мен се създаде впечатлението, че президентът Тръмп е готов да възстанови руско-американските отношения, контакти, за съвместно решаване на въпроси, които представляват за нас взаимен интерес. От наша страна многократно сме казвали, че бихме искали да възстановим връзката в пълноформатен обем." Подобни коментари от руски политици, които наричат администрацията на Тръмп "партньори", говорят за тяхното великодушие и готовност за диалог - и това е изненадващо, пише Advance.

Според автора, такова впечатление у Путин за евентуално „ново американско виждане за руско-американските отношения, се е създало след телефонния разговор през май с президента Тръмп. Тогава той говори за сътрудничество в името на засилването на “стратегическата стабилност”, напомня Advance. Но защо тази инициатива на Тръмп, която прокарват двамата най-твърди „военни ястреби“ - Майк Помпео и Джон Болтън, сега излезе на преден план? Въпреки че разследването на Мюлер е приключило, Москва не е толкова наивна да мисли, че това ще сложи край на подозрението за "руска намеса" в американските избори, Съединените щати просто ще забравят, се отбелязва в статията: "Мюлер току-що представи доклада пред Конгреса. Но без съмнение службите за сигурност ще продължат да работят за разкриване на вероятните стъпки, които биха могли да разклатят позицията на Тръмп.“

Затова в известен смисъл сегашното "съчувствие" на Москва към американските им партньори може да учудва. Въпреки че руският министър на външните работи Сергей Лавров се изказа по "предпазливо позитивен" начин по темата за укрепване на сътрудничеството, той вероятно много добре разбира, че шансовете не са много големи, тъй като силите, които възразяват срещу всяко сближаване с Русия, са много по-мощни, отбелязва статията. И все пак, подобни коментари от страна на руското ръководство потвърждават, че тази инициатива в Москва се приема сериозно - и всеки опит на САЩ да се отдалечи от традиционната „войнственост”, разбира се, ще бъде приветстван и би предизвикал уважение, пише Advance.

От друга страна, Америка винаги е смятала Русия за свой противник, отбелязва авторът. И докато Тръмп беседва по телефона с Путин, изследователският център RAND публикува статията „Неумерената и неуравновесена Русия“, в която се предлагат варианти за специфична политика на „геополитическо налагане на разходи“ на другата страна, съобщава Advance. Президентът Путин многократно е насочвал вниманието си към това, че ако двете световни сили влязат в конфликт, това ще доведе до "непредсказуеми последици" за човечеството, а оцеляването на света може да бъде застрашено, се казва в статията. Но замислят ли се Тръмп, Помпео и Болтън за това? И готови ли са да работят за сътрудничество заради "стратегическата стабилност"?

Както смята авторът, „отдавнашната заинтересованост на Тръмп“ за възстановяване на отношенията с Русия е напълно разбираема, а главните рискове са свързани предимно с днешното „крехко равновесие“ на силите в Близкия изток: „Днес Сирия, Иран, Ирак и Ливан са мобилизирани и пълни с енергия. Съществува и нещо като обща нишка на политическото разбиране, която свързва всички тези държави. Напротив, противниците на сирийския успех са отслабени и потопени в собствените си вътрешни кризи." Въпреки това, новото равновесие на силите все още не е консолидирано и за сега не се е стабилизирало, а властите на всички страни от региона продължават да се борят с непосредствената заплаха от тероризъм, се казва в статията.

В "новия план на Тръмп" за Близкия изток се предполага да се "укрепи Израел", както и да се повлияе на позицията на Русия по Сирия и Иран, според Advance. Изглежда, че това е точно проблема, смята авторът - в края на краищата, очевидно Русия се готви да се превърне в "допълнителен политически фактор" в Палестина и това заплашва американските планове. Руските усилия за развитие на отношенията с палестинската администрация са предизвикани от желанието на Москва да запълни "празнотата", която възникна след разкъсването на връзките между палестинската администрация и САЩ се казва в статията: „За това способства и решението на Доналд Тръмп за Йерусалим. Цялата финансова подкрепа за палестинците беше спряна, а във Вашингтон беше затворен офиса на Организацията за освобождение на Палестина.“ В края на май палестинският министър на външните работи Рияд ал-Малики похвали политическата и финансова подкрепа, която Русия продължава да предоставя на палестинците, както и нейната позиция, която „помага за постигането на палестинските цели на международните форуми“.

В последно време Русия наистина започна активно „да си съперничи“ със САЩ в палестинския регион, отбелязва авторът. По-специално, през ноември миналата година руският министър на външните работи Сергей Лавров обяви готовността на Москва да бъде домакин на израелско-палестинските срещи, за да могат страните да продължат мирните преговори, които спряха през 2014 г. Освен това Русия се опита да отстрани междупалестинските разногласия: през лятото на 2018 г. тя многократно беше домакин на официални палестински делегации и представители на отделни фракции. Тези усилия доведоха до среща в Москва през февруари, на която се събраха представители на редица политически движения, за да обсъдят единна палестинска политическа програма, пише Advance.

Палестинско-руските връзки водят началото си още от 1970 г., когато официална делегация на Организацията за освобождение на Палестина за първи път посети бившия Съветски съюз и няколко години по-късно откри в Москва свое официално представителство, което през 1990 г. е реорганизирано в палестинско посолство. През последните няколко години руско-палестинските отношения в областта на политиката, икономиката, търговията и образованието значително се подобриха. Тези традиционни приятелски връзки ще продължат да се укрепват на фона на отказа на САЩ от ролята на единствен посредник в мирните преговори с Израел, се отбелязва в статията. Очаква се палестинският лидер Махмуд Абас в близко бъдеще отново да посети Москва и да обсъди с руския президент Владимир Путин и други представители на правителството ситуацията в региона, засягаща палестинския проблем, както и да се договорят за съвместни политически стъпки, съобщава Advance.

"Но на палестинците може пак да не им провърви", предупреждава авторът. Според него сближаването на Москва и Вашингтон по отношение на Близкия изток в последно време придобива все по-ясни очертания: "Тръмп иска Путин да стане полицай в Сирия и Ирак, а след това САЩ ще могат да изпълнят мащабния си мирен план", се казва в статията. "Искам мир в целия свят и не по-малко!", Заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп през август 2018 година. В същото време обаче американският лидер подчерта, че „всеки, който сътрудничи с Иран, няма да работи със Съединените щати”, напомня Advance.

"Американският президент иска Иран да изостави непримиримата си вражда с Израел (и това се счита за основната пречка за създаването на Велик Израел), за да може Тръмп да сложи край на постоянното участие на САЩ в различни ненужни войни", се казва в статията. Ако Русия се съгласи да поеме ролята на „жандарм“ и трудната мисия за стабилизиране на ситуацията в Близкия изток, то двете държави ще могат да контролират „регионалната сигурност“, обяснява авторът: „Този „договор на века” може да бъде отсрочен поради поредните избори, които ще се проведат в Израел през септември. Но в действителност компонентите на структурата на това споразумение (създаването на посолство в Йерусалим, суверенитета на Голан за Израел, ограничаването на помощта за палестинската автономия и т.н.) постепенно се появяват като готови "факти", дори и общият "проект" да остане скрит.“ Въпросът дали той изобщо ще бъде някога напълно обнародван, остава открит, заключава Advance.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели