/Поглед.инфо/ Защо в Германия стана възможно премиер-министърът на Саксония и политик от ХДС да включи в предизборната си кампания фигурата на руския президент Владимир Путин? Немският таблоид Bild вижда три причини за това: слабите позиции на ръководството на ХДС, който не се осмелява да сложи на мястото му своя партиен колега, страхът от загуба на гласове в източната част на страната и позицията на правителството на Германия, постоянно призоваващо да се поддържат контакти с Москва.
Още през ноември 2018 г. премиер-министърът на немската Саксония от партията на ХДС Михаел Кречмер заяви, че подобряването на отношенията с Русия е възможно само, ако Москва спазва международното право, спомня си немският таблоид Bild.
Оттогава Русия така и не върна “анексирания Крим”*, “не изтегли войските си от Украйна” и не спря да подкрепя “сирийския диктатор Башар Асад”, подчертава изданието. Въпреки това, в края на май 2019 г. Кречмер внезапно започна да заявява обратното: за да подобри отношенията си с Русия, ЕС трябва да отмени икономическите си санкции.
Що се отнася до международното право, войната и анексията, ръководителят на Саксония не каза нито дума по време на посещението си в Санкт Петербург. Освен това той се срещна с руския президент Владимир Путин - три месеца преди местните избори в Саксония, отбелязва авторът на статията.
Как е възможно премиер-министърът на немската федерална земя от партията ХДС да използва „разпалващия войни“ за предизборната си кампания? Според версията на Bild има три причини за това.
Първата е страхът от изтока. Изборът на нов местен парламент в Саксония на 1 септември 2019 г. може да бъде важен етап за целия ХДС. За първи път в такива избори, АзГ може да стане основната сила, според резултатите от европейските избори през май, десните популисти вече малко изпреварват ХДС. В Бранденбург, който също гласува на 1 септември, АзГ според анкетите е главната политическа сила.
За да избегне победата на АзГ, Кречмер се опитва да влезе в диалог със Саксония: неговите оживени граждански дебати след безредиците в Кемниц през есента на 2018 му донесоха голямо уважение в партията. Това обаче не изглежда достатъчно и затова Кречмер преминава границата, пише Bild: той решава, че "Путин ще помогне". След тихото порицание от председателя на ХДС и острата критика на авторитетни експерти, Кречмер обясни, че източногерманците имат "собствено мнение по темата за Русия". Много източногермански премиери се съгласиха с него, както и министърът на вътрешните работи на Германия Хорст Зеехофер от ХСС.
Факт е, че 72% от източните немците изискват по-голяма близост до Русия, докато на Запад този брой е само 54%, подчертава изданието. Твърдението на Кречмер, че интензивните отношения с Русия винаги са били в полза на Саксония, според автора на статията, звучи като "изкривяване на историята" или много едностранчиво разбиране за икономическите връзки между Саксония и Русия. Въпреки това, това твърдение е в състояние да получи подкрепата на мнозинството в Източна Германия - особено ако “Западът” го критикува.
Това е много важен момент, подчертава немският таблоид: тези, които разпалват враждебността на предполагаемо пренебрегвания и нелюбим "Изток" срещу "Запада", могат да се надяват на подкрепа на избирателните участъци. Този ход вече е известен с действията на АзГ и левицата в източната част на Германия, но за ХДС това е първото „нарушение на табуто“, пише Bild.
Втората причина е слабостта на ХДС. Като настоява за премахването на антируските санкции, Кречмер възразява не само на официалната линия на немското правителство, а също и на Европейския съюз, но и на собствената си партия. В официалните документи на партията преди европейските избори се казваше, че ХДС иска Русия да изцяло да следва Минските съглашения, а "дотогава санкциите на ЕС остават в сила."
От Берлин обаче последва само много сдържана критика. Председателят на ХДС Аннегрет Крамп-Каренбауер заяви, че санкциите трябва да се запазят, докато руските действия не се променят, но не направи ясна забележка към партийния си колега Михаел Кречмер. Главният кандидат на Европейската народна партия, Манфред Вебер, също си замълча, въпреки че се обявява за по-твърд курс по отношение на Русия и искаше да спре газопровода „Северен поток-2“.
Крамп-Карренбауер се въздържа от явни критики, включително и поради факта, че от резултатите от изборите в Източна Германия може да зависи нейното политическо бъдеще като председател на партията: колкото повече се намесва, толкова по-вероятно е, че в края именно нея ще обвинят за лошите изборни резултати. Кречмер умело използва тази слабост на партийното ръководство, твърди Bild.
И накрая, "въпреки всички престъпления, извършени от Русия", исканията за политическо сближаване с Кремъл изобщо не са забранени в Германия, и отговорно за това състояние на нещата е немското правителство, настоява изданието. В това авторът вижда третата причина, поради която политик на ХДС може да използва фигурата на руския президент в предизборната си кампания.
Всичко започна с реториката на правителството. С нейна помощ оглавявалия МВнР на Германия Франк-Валтер Щайнмайер, постоянно подчертаваше необходимостта да се запази „нишката на преговорите“ с Русия, въпреки факта, че дипломатическият диалог с Москва продължава непрекъснато на почти всички нива.
След реториката последваха действията: за да не се прекъсне диалога, за който се твърди, че е заплашен, правителствата на Германия и на ЕС „оставиха най-тежките престъпления на Русия ненаказани“, твърди немският таблоид. Падането на пътническия самолет MH17 остана без последствия, както и продължаващите военни операции на руската армия в Сирия от 2015 г. насам.
Премиер-министърът Михаел Кречмер със сигурност иска да спечели изборите в Саксония, смята авторът на статията. За това той дори се обединява с "подбудителя на войните, презиращ свободните избори и подкопаващ ги навсякъде, където може". И ХДС се намира в твърде отчаяно положение за да го сложи на мястото му, заключава Bild.
* Крим влезе в състава на Русия, след като огромното мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).
Превод: М.Желязкова