/Поглед.инфо/ В навечерието на президентските избори в Русия преди шест години Владимир Путин зарадва законодателите, като показа видеосимулации на най-новите стратегически оръжия на страната. На картата едно от тях дори бе насочено към Флорида.

Този път показването на мускули е с по-далечна цел. Миналия месец той извърши тестов полет с най-новия ядрен бомбардировач на Русия, отправяйки груби предупреждения към САЩ и Европа за рисковете от Армагедон след инвазията му в Украйна.

Кадрите уловиха един смел Путин. Сега, на 71 години, той се насочва към избори с предизвестен резултат и неговите противници – както в Русия, така и извън нея – изглежда са неспособни да потиснат амбициите му, след като войната в Украйна се измества в негова полза.

Ако последният мандат на Путин се състоеше в опити да оформи световния ред по свой вкус, следващият ще бъде в решимостта му да завърши този проект, според лица, запознати с мисленето в Кремъл.

Руският лидер сега се готви за дълга конфронтация със Запада, споделиха петима, запознати със ситуацията. Дори ако на войната в Украйна бъде сложен край, отношенията между Москва и западните столици са прекъснати и няма да бъдат възстановени лесно.

„Русия трябва да установи паралелна глобализация, да изгради нов свят. Това е, върху което Путин ще се съсредоточи“, каза Сергей Марков, политически консултант, близък до президентската администрация.

Путин изглежда е готов да започне още един шестгодишен мандат с офанзива – за първи път от месеци. Докато съюзниците снабдяват Украйна с боеприпаси, опитвайки се да я запазят, официални лица в Киев се тревожат от руски пробив.

Разделението между съюзниците относно перспективата да помогнат на Украйна като изпратят войски, за да предотвратят поражението ѝ, говори за нерешителност. Над 60 милиарда долара военна помощ на САЩ са спрени поради политически спорове между администрацията на президента Джо Байдън и републиканците в Конгреса.

Извън Украйна, Кремъл оказва натиск върху страни като Молдова, балтийските държави и кавказкия регион в името на защитата на руските малцинства. Европейските лидери предупреждават открито за перспективата от руска атака срещу държава-членка на НАТО и се чудят дали САЩ ще ги изоставят, ако Доналд Тръмп си върне президентския пост през ноември.

Междувременно Путин получи възможност да продължи да предизвиква Запада чрез нациите от глобалния юг и да отслаби международните санкции срещу Русия. Той праща зърно на шест африкански страни, някои от които подкрепят външната му политика в ООН и усилията му да подкопае Запада.

Поемайки председателството на групата BRICS тази година, той ще бъде домакин на среща на върха през октомври с лидерите на Китай, Индия, Южна Африка и Бразилия, както и с новите членове – Иран, Египет, Етиопия и Обединените арабски емирства.

Путин вижда възможност да промени още повече глобалните отношения в полза на Русия и възнамерява да се възползва от тази възможност през следващия си мандат, според лица, запознати с въпроса.

„Ще се съсредоточим върху подобряване външнополитическата координация“, каза Путин в изявление. Групата също така ще разгледа кандидатурите на около 30 други държави за присъединяване към дневния ред на БРИКС, каза той.

У дома, бившият агент на КГБ превръща войната в определящ фактор за формирането на нов руски политически и бизнес елит, изкован от национализъм, за да замени дивия капитализъм на 90-те години след разпадането на Съветския съюз.

Противопоставянето на тези му намерения изглежда все по-безсмислено. За разлика от предишни президентски избори, този път Кремъл не допусна дори символично независим кандидат да се кандидатира.

Смъртта на Алексей Навални в арктическия затвор в навечерието на кампанията за президентските избори премахна най-мощния символ на съпротива в Русия. Макар че хиляди отидоха на погребението, за да отдадат почитта си към Навални, противопоставяйки се на полицията за борба с безредиците и заплахите на Кремъл, държавните медии и висшите служители отказаха дори да признаят тази съпротива.

Дни преди това Олег Орлов, съосновател на правозащитната група „Мемориал“, бе осъден за „дискредитиране“ на руската армия заради осъждане на инвазията. Забраненият от Кремъл „Мемориал“ получи Нобелова награда за мир през 2022 г.

„Тези, които завлекоха страната ни в ямата, представляват стария, старческия, остарял ред. Те нямат визия за бъдещето, само фалшиви приказки за миналото, заблуди за „имперското величие“, каза Орлов, преди да влезе в затвора за две години и половина.

Откакто се появи начело на страната след хаоса от 90-те години на миналия век, Путин не крие, че оплаква смъртта на Съветския съюз като световна сила. Безпокойството в Европа, особено в балтийските столици, е колко далеч ще стигне той, в усилията си да го съживи.

Налице е нарастваща убеденост, че Русия има военно превъзходство в Украйна „и усещане за слабостта и разединението на Запада“, каза Татяна Становая – старши сътрудник в Евразийския център на фондацията „Карнеги“ в Русия и основател на политическата консултантска компания R.Politik (The Reality of Russian Politics – „Реалността на руската политика“ – „независим“ проект за анализ на съвременната руска политика, бел.пр.). Фиона Хил, бивш висш съветник в Белия дом по въпросите на Русия, каза, че Путин иска да демонстрира, че войната работи и че „той е този, който е готов да я води толкова дълго, колкото е необходимо“.

По думите на високопоставен европейски служител, колкото повече Путин успее в Украйна, толкова по-малко желание ще има да сложи край на войната. Путин няма да спечели тази година, но също няма да загуби, каза друг високопоставен европейски дипломат.

Така е, защото икономиката на Русия продължава да издържа на санкциите на САЩ и техните съюзници от Групата на 7-те. Китай, Индия, Бразилия и други страни продължават да купуват руски петрол в големи количества, докато САЩ не са склонни да наложат по-строги ограничения, за да избегнат скок в цените на суровия петрол.

Руският внос миналата година се върна на нивото си отпреди войната, тъй като нарастващите стокови потоци от Китай помогнаха да се компенсира сривът в доставките от Европа. Китайският юан съставлява повече от половината от цялата търговия на руския валутен пазар за първи път през януари.

„Усилията за по-ефективно прилагане на санкции крият опасност от по-нататъшно отчуждаване на големите страни от глобалния юг и намаляване изолацията на Русия. Предизвикателство за Запада и Украйна е да убедят Русия, че не може да постигне целите си на бойното поле“, каза Томас Греъм, бивш старши директор на Съвета за национална сигурност за Русия, който сега е в Съвета за международни отношения в Ню Йорк.

Непосредствената цел на Запада е да задържи Украйна достатъчно дълго, за да може до 2025 г. производството на боеприпаси да достигне руските нива, каза високопоставеният европейски дипломат.

Междувременно се надяваме, че руските ресурси ще бъдат изчерпани. Русия изразходва парите от националния си фонд, опитвайки се да предпази икономиката от последствията от войната и да финансира разходите за отбрана. Банката на Русия повиши основния лихвен процент до 16%, за да укроти инфлацията, а правителството наложи валутен контрол, за да противодейства на спада на рублата.

Заплатите в Русия растат, тъй като войната създава работни места. Досега Кремъл избягва повторение на непопулярната мобилизация на резервисти от септември 2022 г., като предлага високо заплащане на доброволци, които се записват да се бият, въпреки че стотици хиляди бяха убити или ранени в Украйна.

Русия все още е изправена пред предизвикателства да поддържа потоците бойци, за да може силите ѝ да напредват, докато Украйна се окопава и чака пристигането на още помощ.

В най-бруталния си вид войната е игра на числа, според Кусти Салм, постоянен секретар в Министерство на отбраната на Естония. Той изчислява, че Русия е в състояние да обучи и разположи приблизително 40 000 войници за шест месеца. Това означава, че Украйна трябва да елиминира повечето от този брой за същия период от време, за да спре възраждането на Русия; последните две години показват, че това може да се направи.

„Путин трябва да признае на някакъв етап, че е направил ужасна грешка“, каза Кристоф Хойсген, който помогна за постигане на споразумението от Минск в 2015 г. за спиране боевете в Източна Украйна в качеството му на съветник по външната политика на бившия германски канцлер Ангела Меркел. Сега той председателства Мюнхенската конференция по сигурността.

Все пак войната не допринесла много за намаляване популярността на Путин вътре в страната, според проучване от 1 март, проведено сред 1600 руснаци от базираната в Москва социологическа агенция VTsIOM („Руски център за изследване на общественото мнение“ е държавна социологическа институция, създадена през 1987 г., бел.пр.). Повече от 77% одобряват представянето на президента.

С инерцията на бойното поле, която започва да се движи по неговия замисъл, Путин яхва вълната от национализъм, която го представя като лидер на „руския свят“, отстоявайки правото да защитава рускоезичното население в бившия Съветски съюз. Същият аргумент беше използван, за да оправдае превземането на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна преди две години.

Това подклажда страховете от заграбване на още територии с цел прекрояване границите на Русия, ако Путин излезе победител в Украйна. Напрежението в Молдова се повиши, след като в отцепилия се регион Приднестровие, който граничи с Украйна, проруски служители отправиха на 28 февруари призив към Москва за политическа защита.

Руското външно министерство извика посланици от Латвия, Литва и Естония миналия месец, за да обвини трите балтийски държави – всички членки на НАТО, в „саботаж“ на подготовката за гласуване на президентските избори на 15-17 март в руските посолства. Предупреди ги за „сериозен протест“ от страна на руснаците, живеещи в тези страни, ако проблемът не бъде разрешен.

Седмица по-късно Русия включи длъжностни лица от балтийските държави в своя списък за издирване – включително естонския премиер Кая Калас, поради решения за демонтиране на паметници от съветската епоха в техните страни.

Руският външен министър Сергей Лавров нападна Армения, след като премиерът Никол Пашинян замрази участието си в ръководения от Москва отбранителен блок и се обърна към Европа за помощ, тъй като напрежението със съседен Азербайджан продължава. В Армения е разположена единствената чуждестранна военна база на Русия в региона на Кавказ.

„Арменското ръководство реши да разчита на страни извън региона, които ухажват Ереван и обещават помощ за всичките му проблеми, само ако Армения прекъсне отношенията с Русия. Западът не крие това. То е негова основна цел в отношенията със страните от Централна Азия, Армения и всички други постсъветски държави“, каза Лавров на конференция на 2 март в турския град Анталия.

Русия не прие леко тази стъпка. Най-дълго управлявалият Кремъл хазяин след Йосиф Сталин – Путин, през последните години безпрецедентно ръководи потискането на несъгласие, което се засили, след като той нареди инвазията в Украйна през февруари 2022 г.

Въпреки че репресиите не съответстват на мащаба от 30-те години на миналия век при Сталин, те са „сравними по жестокост и поради медийното въздействие хората изпитват тотален страх“, каза Ирина Шербакова, историк и член-учредител на „Мемориал“ – забранена от Путин организация за правата на човека.

Сега, по време на война, Русия рискува да изпадне в диктатура, която изисква пълна лоялност. Тримата други кандидати в бюлетината представляват напълно лоялни партии и дори не се преструват да са конкуренти на Путин.

Това означава, че най-голямото главоболие за Кремъл е постигане на висока избирателна активност сред апатичните руснаци, за да се гарантира, че победата на Путин изглежда съкрушителна и може да подкрепи версията на Кремъл, че страната е обединена зад неговия сблъсък със Запада.

Две години след началото на войната „има много изтощение, много кръв, много разочарование и Путин не е постигнал нищо. Всичко вече е използвано. Оръжие, пари, санкции, нищо не работи. И най-лошото е, че всички свикнаха с войната“, каза вдовицата на Навални, Юлия Навальная, пред Европейския парламент на 28 февруари.

Превод: д-р Радко Ханджиев