/Поглед.инфо/ Дългосрочните едностранни американски санкции не осигуриха смяна на режима в Куба, Иран или КНДР, но в същото време, взети заедно със съюзниците, доведоха до споразумение за иранския атом, пише журналистът на CNN Закари Улф. Авторът заключава: днес санкциите са се превърнали в среден вариант, когато думите вече не са достатъчни, а военната намеса е невъзможна.

Санкциите станаха начин Тръмп да покаже на страната и на света, че се занимава с проблема, пише журналистът на CNN Закари Улф.

След отмяната на военния удар срещу Иран, Тръмп наложи санкции срещу него, които постоянният представител на Иран в ООН нарече "икономическа война и тероризъм срещу иранския народ". В САЩ ефектът от тези санкции почти не се усеща, но те удариха иранската икономика болезнено, отбелязва авторът. В допълнение, Тръмп можа да приеме тези санкции без задължителното одобрение на Конгреса.

Джон Смит, който преди това бе ръководител на отдела за финансите, отговарящ за санкциите, ги смята за "алтернатива между думите и войната, между простата дипломация и войниците". Тръмп не само използва по-често санкциите, но и сега го прави в името на конфронтацията с традиционните съюзници и партньори. Така че той заплашва със санкции европейските страни, ако търгуват с Иран.

Тръмп иска да накаже Иран и да го доведе до масата за преговори. Въпреки това, авторът на статията напомня: Куба е подложена на санкции от много години, но това не е довело до никакви промени. И сега ще бъде също толкова трудно да се постигне ефективност с едностранни американски санкции. В същото време, както припомня Смит, когато санкциите срещу Иран бяха приети от коалицията от страни в Европа, Азия и Северна Америка, това доведе до преговори.

САЩ имат списък с хора, които са под санкции, който се състои от хиляди имена. И въпреки, че той постоянно се преразглежда, авторът на статията твърди, че Слободан Милошевич, който почина през 2006 г., все още може да бъде намерен там. Повечето хора са обвинени в трафик на наркотици и тероризъм.

Но преди всичко санкциите са свързани със страните. И в тази област тяхната ефективност е ограничена, смята авторът на статията. Така че по отношение на Куба, Северна Корея и Иран санкциите продължават десетилетия, но всички тези режими продължават да съществуват.

Освен това понякога хората и компаниите са обект на санкции по редица причини, за които е трудно да се следи. Например, Русия беше наказана за намеса в Украйна, за кибер атака срещу американските избори, за нарушаване на човешките права, за нападението в Солсбъри, за търговия с Северна Корея, за действията си в Сирия, за продажба на оръжие на Иран, Северна Корея и Сирия. И що се отнася до Иран, ситуацията е подобна.

"Санкциите все повече се използват като политически инструмент, за да се покаже, че нещо се прави без истинска връзка с тяхната ефективност, и това заплашва да ги девалвира с течение на времето", привежда изданието думите на политическият анализатор Майкъл Карпентър.

Елизабет Розенберг, бивш съветник на Министерството на финансите, отбеляза, че санкциите са в състояние да създадат икономически лост на натиск, който след това може да бъде допълнен с други политически инструменти, от военни до дипломатически, и след това те могат да ускорят процеса на преговори. "Но ако вярваме, че санкциите ще доведат до промяна на режима, тогава грешим", казва тя.

Политиците обаче няма да спрат да ги използват, защото създават видимост за действие. Хората вярват, че това е добър инструмент, когато думите не са достатъчни и военните операции са невъзможни, привежда журналистът на CNN думите на Розенберг.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели