/Поглед.инфо/ Освен от хуманитарната криза и позицията на военните, резултатът от венецуелската криза ще бъде до голяма степен решен от САЩ, Русия и Китай, пише Dagens Nyheter. Както отбелязва изданието, предвид липсата на единна позиция на администрацията на Тръмп по този въпрос, огромно влияние върху съдбата на президента на страната Николас Мадуро има Китай, който инвестира огромни суми в икономиката на Венецуела.

Четири дни по-късно, след като лидерът на венецуелската опозиция Хуан Гуайдо обяви "последната фаза" на смяната на властта, президентът на тази страна Николас Мадуро все още си е на мястото, пише Dagens Nyheter.

Военното ръководство не обръща внимание на призивите за предаване на президента. Следователно операцията “Свобода” за прехвърляне на властта - или, по думите на Мадуро, “превратът” - завърши с провал.

Въпреки това, според вестника, това не означава, че Мадуро твърдо държи властта в ръцете си. Напротив, всичко изглежда така, сякаш позициите му са още по-разклатени. Освен това няма признаци, че Белият дом е изоставил намерението си да свали венецуелския лидер. Някои високопоставени офицери минаха на страната на Гуайдо, но народните протести бързо бяха потиснати от силите, верни на „режима“.

И така, какво ще реши изхода от борбата за власт? В допълнение към нарастващата хуманитарна и политическа криза и позицията на военните, в крайна сметка, САЩ и великите държави, съперничещи си с тях, ще играят решаваща роля”, смята Dagens Nyheter.

Конфликтът във Венецуела обаче не се развива по проста схема, особено когато става въпрос за ролята на САЩ като империя. Съветникът по националната сигурност Джон Болтън наскоро каза: „Доктрината на Монро живее и процъфтява. Това е нашето полукълбо." Той говори за целия американски континент, който Вашингтон вижда от XIX век като изключително своя сфера на интереси.

Венецуелската криза показа, че администрацията на Тръмп не говори с един глас. Самият президент последователно се е противопоставял на намесата на САЩ в делата на други страни, с цел смяна на режима. Неговото мнение обаче не се споделя от тримата ястреби, които се занимават с Венецуела: става дума за Болтън, държавния секретар Майк Помпео и специалния представител на САЩ за Венецуела Елиът Абрамс.

През последните дни и тримата правиха невероятно агресивни изявления по този въпрос. Майк Помпео например каза, че Мадуро е имал намерение да избяга в Куба, но руснаците в последния момент са го убедили да не го прави.

Според Болтън и Абрамс трима високопоставени венецуелски чиновника (министърът на отбраната, ръководителят на Върховния съд и командирът на президентската гвардия) са се съгласили да сменят страната, но сделката очевидно не се е състояла.

Според американския адмирал в оставка Джеймс Ставридис, на решението на Мадуро да остане в страната е оказал влияние натискът от Русия, както и присъствието на кубинските сили за сигурност.

Освен Русия, Китай също има сериозни интереси във Венецуела. САЩ с безпокойство се отнесоха към евентуалните опити на Пекин да установи контрол над страната чрез инвестиции и кредит. До 2016 г. Китай даде на Венецуела заеми от $60 млрд., което три пъти превишава обема на руските инвестиции: само $17 млрд.

Според анализатора към Центъра за стратегически и международни изследвания Евън Елис, няма друг играч в Латинска Америка - с изключение на Куба - който би имал такова влияние върху съдбата на Мадуро, както Китай обобщава Dagens Nyheter.

Превод: М.Желязкова