/Поглед.инфо/ Източноевропейските страни успешно преминаха пътя на икономическата трансформация от планова към пазарна икономика, пише Frankfurter Allgemeine. Това не беше лесно и струваше много жертви, особено в началния етап. За съжаление обаче, наред с капитализма, тези неолиберални държави не успяха да приемат западните ценности, оплаква се авторът.
2019 г. е годината на годишнините, пише Frankfurter Allgemeine. Изминаха 30 години от падането на Желязната завеса, минаха 15 години от началото на разширяването на ЕС, Еврото навърши 20 години, а Източното партньорство - 10. От икономическа гледна точка никой друг регион на континента не се е променил толкова драматично, колкото североизточния, средноизточният и югоизточния, отбелязва авторът.
Говорим за онези страни, които се присъединиха към Европейския съюз и отчасти в Еврозоната след 2004 г., обяснява изданието. Те показаха бърз икономически растеж. В сравнение с 1990 г. доходите на глава от населението в Полша са се увеличили пет пъти. По подобен начин ситуацията се е подобрила в Словакия, Естония, Литва, Чехия и Словения. Разбира се, има изоставащи страни, които се присъединиха към ЕС по-късно, например България, Румъния и Хърватия. Но дори те се справят по-добре от източноевропейските страни, които не са членки на ЕС, освен може би Русия, която е богата на ресурси, обяснява авторът.
Гражданите също получиха достъп до образование, медицински грижи, здравословно хранене и работеща инфраструктура. Във всички тези области ЕС постигна страхотни резултати, видно от данните на Световната банка. Впечатляващо е и увеличаването на продължителността на живота. През 1989 г. средната продължителност на живота в Румъния и Унгария е била само 69 години, а сега е 76 години. С 81 години Словения изпревари дори Германия. Подобрения, разбира се, се случиха и извън ЕС, но не в такъв мащаб.
Този напредък на изток от ЕС не беше лесен. Нестабилни политически и правни условия, преходът от планова към пазарна икономика, приватизацията на държавните предприятия, отварянето на граници за западните стоки и инвеститори. В резултат на това цели индустриални зони престанаха да съществуват. Хиляди хора станаха безработни, често се появяваха съмнителни елити, процъфтяваха корупцията и шуробаджанащина. През 1991 г. полската икономика се свива със 7%, тези на Словакия и Унгария - съответно с 12% и 15%.
Мощен стимул е влизането на тези страни в ЕС. Те започнаха да растат по-бързо от старите членове на Съюза. Но ще минат десетки години, преди Изток да достигне нивото на Запада. Освен това източноевропейците са разочаровани поради факта, че трябваше да оцелеят в началния етап на трансформацията, а също и заради усещането, че не се развиват достатъчно бързо.
Много от тях са убедени, че Брюксел и Западът като цяло не ги приемат насериозно и не разбират например а миграционната политика или отношенията с Русия. Именно тази вяра доведе до националистически, популистки и евроскептични изкривявания във Варшава, Будапеща и други столици.
Тези страни станаха членове на ЕС и НАТО, част от международния пазар и производствената верига, но надеждата, че ще успеят да приемат западните ценности, не се осъществи. „Не е необходимо да вземате Китай като пример, за да разберете, че капитализмът функционира и в нелиберални режими“, заключва авторът.
Превод: В.Сергеев