/Поглед.инфо/ Следващият ръководител на Белия дом ще трябва да предприеме две стъпки, за да „коригира“ отношенията между Вашингтон и Москва, пише наблюдателят на Foreign Policy Джошуа Гелцер. Според него бъдещото ръководство на САЩ ще трябва да предприеме решителни мерки за „сдържане на агресивната политика“ на Владимир Путин и в същото време да даде да се разбере, че американските власти не заплашват руската държава.

Имаше нещо много познато в това, как по време на неотдавнашната среща на върха на "Голямата двадесетка" в Токио Доналд Тръмп се подмазваше на Владимир Путин. Хумористичното искане на американския президент Москва да не се намесва в изборите в САЩ през 2020 г. беше поредната проява на неговата сервилност“ по отношение на руския лидер. Това напомня предишната им среща в Хелзинки, на която Тръмп каза, че се доверява на думите на Путин повече отколкото на собствените си разузнавателни служби, пише на страниците на Foreign Policy Джошуа Гелцер, бивш старши директор по борба с тероризма в Съвета за национална сигурност на САЩ.

Според него от глобалните събития става ясно, че Москва действа „безнаказано“ срещу американските интереси. Наследникът на Тръмп, който и да е той, има важна краткосрочна задача, която трябва да изпълни - да изясни как да възстанови сдържането, тоест „как отново да внуши на Путин страх от Съединените щати“.

В същото време следващият ръководител на Белия дом ще се сблъска с по-дългосрочен проблем. Той или тя трябва да накара Русия да се довери на САЩ. Докато Москва "погрешно" счита Вашингтон за екзистенциална заплаха, ще бъде "почти невъзможно" да се справи с неговите специфични предизвикателства - кибератаки, намеса в избори и задгранични авантюри, - смята експертът.

През последното десетилетие Путин многократно "провокира" Вашингтон, „нахлувайки в Грузия, анексирайки Крим*, нападайки Украйна, елиминирайки противниците си в страната и в чужбина и намесвайки се в изборите на западните страни." Реакцията на САЩ във всеки от тези случаи"оставяше много да се желае" и само убеди руския президент, че това поведение може да му се размине, предполага Гелцер.

За да могат американските власти да променят мнението на Путин и да предотвратят "по-нататъшна агресия", ще е необходим комплекс от мерки. Те трябва да ожесточат санкциите, да укрепят военните съюзи и да провеждат по-решителен дипломатически курс. „Ключовият момент е да накараме Путин да започне да уважава САЩ отново“, убеден е експертът.

Това е доста сложна, но не единствена приоритетна задача на Вашингтон по отношение на Москва. САЩ също трябва да направят така, че руснаците да им се доверяват. Тези две изисквания - да предизвикат и страх, и доверие - може да изглеждат противоречиви, но всъщност и двете са задължителни.“, подчертава авторът на статията.

Според него Путин наблюдава как Вашингтон подкрепя смяната на режима в Украйна, в Ирак, в Либия и в други страни. Затова руският президент се опасява, че САЩ се стремят да го свалят,„въпреки че това не съответства на действителността.

Путин едва ли ще престане да търси начини да „осуети плановете на САЩ“, докато не променят мнението му по този въпрос. Това няма да е лесно, като се има предвид, че възгледите му се споделят от огромното мнозинство от руското население. Според неотдавнашно проучване 76% считат САЩ за„агресивни“, а 86% смятат, че Вашингтон се намесва в работите на други страни, посочва Гелцер.

Тези данни показват, че страхът от преврат, оглавяван от американците няма да изчезне, дори когато Путин вече няма да бъде руски лидер. Освен това вероятно тези настроения ще продължат, което ще увеличи трудностите за работа с Москва“, разсъждава публицистът.

По този начин САЩ трябва не само да спечелят уважението на Путин, но и да спечелят доверието на бъдещите поколения руснаци. Поне дотолкова, доколкото те вече да не гледат на политиката на САЩ като на значителна заплаха за държавата им. Руснаците трябва да вярват в това, което вярват американците: страните могат да не са съгласни, но съществуват съвместно“, добавя той.

Според него е необходимо да се започне с подобряването на публичната дипломация, което означава по-ясен сигнал от страна на Вашингтон. Американските власти трябва да говорят откровено за нарушенията на правата на човека, но ясно да посочат, че те нямат намерение да свалят руското ръководство.

Тази инициатива трябва да включва разширяване на образователния и културен обмен. В резултат на това руснаците ще могат да опознаят по-добре американците, което от своя страна ще помогне за намаляване на страховете и неразбирането.

Третата точка вероятно ще бъде най-трудната за Вашингтон. Той трябва, поне при определени обстоятелства, да признае легитимността на руските интереси в „близката чужбина“, ако това не противоречи на задълженията му към НАТО или европейските партньори.

Според публициста, дори Вашингтон да предприеме тези стъпки, Путин няма да изостави незабавно„агресивната политика в чужбина или репресивния подход у дома“. Но дългосрочната задача да се запази настоящият импулс между Вашингтон и Москва изисква също толкова дългосрочни усилия.

Освен възстановяване възпирането на Путин, Съединените щати трябва да поставят основата на отношенията с бъдещите руски лидери, така че те да ни уважават и да ни се доверяват. В противен случай американците ги очакват новите поколения на Путин.“, заключава Джошуа Гелцер.

* Крим влезе в състава на Русия, след като преобладаващото мнозинство от жителите на полуострова гласуваха за него на референдум на 16 март 2014 г. (бел. ИноТВ).

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели