/Поглед.инфо/ Още сега да правим изводи колко правилно са отговорили едни или други страни на пандемията от коронавирус, ще бъде не само неправилно, но и опасно, казва канадският политически анализатор Филип Липси. Както пише експертът на страниците на Foreign Policy ниската смъртност в някои страни може да е резултат от банален късмет, но засега вероятно не можем да знаем това, тъй като нямаме достатъчно данни за самия коронавирус. Това обаче не пречи на някои „авторитарни“ лидери да използват пандемията сега за пропагандни цели, оплаква се експертът.

Пандемията от коронавирус отне стотици хиляди животи по целия свят, причинявайки най-голямата икономическа криза за почти сто години - и докато хората, затворени в домовете си, с нетърпение очакват появата на поне някои признаци, че пандемията намалява, медиите ежедневно актуализират статистически данни за заразените хора и мъртвите, пише канадският политолог Филип Липси в статия за списание Foreign Policy. Междувременно тези статистики бързо се превърнаха в „основен показател за успеха на държавите“ - онези страни, които успяха да „изгладят кривата“ на заболеваемостта, се хвалят от пресата, а различни лидери изпитват „резки колебания“ в рейтингите след увеличаване или намаляване на интензивността на разпространението на инфекцията, подчертава Липси. Според експерта с успехите в борбата с коронавируса се „обяснява всичко подред, като се започне с авторитаризма и се завърши с дейността на политиците жени“.

В същото време да се свързва държавната политика изключително с това колко хора поразява вирусът в различните страни е необходимо с повишено внимание, предупреждава Липси. Според експерта, разбира се, е изгодно за политиците да изкривят статистиката по такъв начин, че да се покажат в най-благоприятна светлина - да не говорим, че далеч не всичко се знае за самия нов коронавирус и ниските нива на заболеваемост и смъртност може да не са продукт уменията на конкретен политик а на банален късмет. „Журналистите и изследователите трябва да се отнасят към политиците, които се опитват да спечелят репутационен капитал от кризата със скептицизъм и предпазливост, тоест също както според съветите на медицинските експерти трябва да се разглеждат методите на лечение, които не са потвърдени от изследвания“, предупреждава анализаторът.

Властите в различните страни много бързо започнаха да използват коронавирусните данни като политически инструмент, продължава авторът. Така например, китайското правителство започна да се опитва да „възстанови повредената си международна репутация“, като се съсредоточи върху това колко бързо успя да поеме контрола над ситуацията; президентът на САЩ Доналд Тръмп, в отговор на коментарите относно неговия „небрежен“ подход към кризата, прехвърля цялата вина върху „изкупителните жертви“, такива като на Световната здравна организация и на същия този Китай; а Съвместната демократична партия на Южна Корея успя да спечели убедителна победа на изборите миналия месец, на които жителите на Южна Корея изразиха признателност към президента Мун Чже Ин за неговата антикоронавирусна политика, изброява Липси.

Политическите залози са изключително високи, казва анализаторът. - Правителствата имат стимул да публикуват такава статистика за коронавируса, която ги показва в най-благоприятната светлина. Данните за заболеваемостта могат да бъдат намалени чрез ограничаване на обхвата на тестовете и смъртните случаи, регистрирани по други причини. А авторитарните държави като Китай и при нормални условия се ползват с лоша слава за манипулиране на данни за икономиката." Междувременно коронавирусът може да се е разпространил много в китайския Ухан само защото местните чиновници са се опитали да скрият информация за първото огнище на болестта, подчертава канадският експерт. Показателно е също, че Китай затвори границата с Русия, за да предотврати "вноса" на инфекция - въпреки факта, че "според официалната статистика разпространението на коронавирус в страната е под контрол"; в същото време „руските лекари, които започнаха да говорят за проблемите на глас, мистериозно падат от прозорците и се пребиват до смърт“, пише анализаторът. „Косвената информация“, като публикации в социалните мрежи, дава възможност да се изясни малко ситуацията, но няма специални причини да се вярва на официалната статистика за коронавируса, публикувана от „авторитарните държави“, убеден е Липси.

От своя страна демократичните държави имат предимство под формата на прозрачност - обаче дори там, ако се съди по най-новите научни изследвания, официалните данни значително подценяват разпространението на коронавирусната инфекция поради големия брой безсимптомни случаи и недостатъчното покритие на тестовете: например в Ню Йорк, според някои източници официалната статистика за разпространението на COVID-19 поради тези фактори се оказва по-ниска от реалната цифра на порядък, отбелязва авторът. Това означава, че сравняването на официалните данни на различните страни една с друга най-вероятно ще бъде практически безполезно, тъй като всякакви различия най-вероятно ще са резултат от различните скорости на тестване, констатира той.

Въпреки това, дори статистиката да се окаже точна, има и по-дълбок проблем - различните държави вероятно ще се сблъскат с много различни предизвикателства в зависимост от фактори, които все още не разбираме напълно, тъй като това е нов вирус; докато експертите не изучат факторите, които могат да намалят инфекциозността на даден патоген, няма да бъде възможно да се определи дали дадена държава наистина е предприела необходимите мерки или е „просто късметлийка“, твърди Липси. Например, по-ниската активност на коронавируса в някои региони е свързана с два фактора: ваксинация на новородените в редица страни с противотуберкулозната ваксина БЦЖ и топлото време; редица косвени данни говорят в полза на тези фактори, включително например по-малкото заразени в Източна Германия (където е използвана БЦЖ) в сравнение със Западна (където не е използвана), и се провеждат клинични изследвания, за да се определи по-точно дали те влияят на пандемията, припомня експертът. Според анализатора, ако влиянието им в крайна сметка бъде потвърдено, официалните разкази за страни, които са предприели правилните мерки за борба с коронавируса, ще бъдат под въпрос.

Липсата на програми за всеобща ваксинация с БЦЖ е характерна главно за богатите западни страни, които вирусът засегна най-силно, обяснява авторът. - Ако БЦЖ намалява заразността на коронавируса или смекчава последствията от заразяването с него, тогава ще бъде неправилно да се сравняват мерките за политически отговор в Западна и Източна Азия: в края на краищата се оказва, че държавите с универсални програми за обща ваксинация с БЦЖ, включително Китай, Япония, Сингапур, Южна Корея и Тайван, трябваше да се борят с по-малко сериозен проблем от страни като Италия и САЩ.“

Метеорологичният фактор може да работи по подобен начин - ако горещият и влажен климат намали разпространението на инфекцията, това означава, че пандемията всъщност е много по-малко сериозен проблем за държави, разположени в екваториални региони, като Индия и Сингапур, както и страни от Южното полукълбо, т.е. включително Австралия и Нова Зеландия, където началните етапи на пандемията са били през лятото, пише Lipsy. С други думи, ниският брой случаи на коронавирусна инфекция в такива страни може би е резултат от правилната политика - но не можем да изключим факта, че говорим за обикновен късмет, заключава политологът.

Все още е твърде рано да се говори за подобно нещо с увереност - например в Бразилия, въпреки топлия климат, на ден от COVID-19 умират над 500 души, отбелязва авторът. „Въпросът не е, че БЦЖ и времето са най-важните причини за вариативността по отношение на ефекта от пандемията върху различните страни, а че все още имаме много да научим за този вирус. Медиите обичат да пишат за предпечат на научни статии в областта на медицината и произведения, които все още не са рецезирани, но всъщност работата по събирането на научни доказателства е трудна и отнема много време. В крайна сметка ще имаме по-пълна картина на този вирус, но засега имаме в най-добрия случай несъвършена картина, която беше съставена след няколко отчаяни месеца.“, оплаква се Липси.

Сред факторите, които могат да стоят зад различните ефекти на пандемия в различните страни, могат да се появят и разлики във вирусните щамове, подчертава експертът. Демографският фактор също може да играе роля - ако младите хора са наистина по-малко уязвими към вируса и е по-малко вероятно да се заразят, това би обяснило високата смъртност в развитите западни страни като Италия, където делът на възрастните хора е по-голям; междувременно, същата Япония, която има подобни демографски условия, понесе пандемията доста добре, смята анализаторът. „И никога не подценявайте силата на слепия късмет - може би няколко пътници с кашлица, които излетяха на ранния етап на пандемията през Мумбай до Милано, имаха ключов принос“, иронизира авторът.

И така, да се правят изводи за мерките за противодействие на разпространението на коронавируса в различните страни, без да разполагаме с достатъчно данни за самия патоген, трябва много внимателно - и това е особено важно, защото „авторитарните лидери и потенциалните автократи разгръщат пропагандни кампании и цинично възнамеряват да се възползват от пандемията“ обобщава Липси.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели