/Поглед.инфо/ В ядрената област все още работят твърде малко жени, пише в своята статия за Foreign Policy американската журналистка Занти Шарф. Според нея, премахването на тази диспропорция, която увеличава вероятността от глобален конфликт, ще помогне да се направи света и САЩ по-безопасни.

Близо 30 години след края на Студената война, “ядреният апокалипсис” остава най-голямата заплаха за глобалната сигурност. Девет страни по света притежават около 15 хиляди единици ядрено оръжие. Дори една такава бойна глава е достатъчна, за да унищожи голям град. Дълбокото охлаждане на руско-американските отношения предизвиква особено безпокойство за възможното развитие на такъв сценарий, пише в статията си за Foreign Policy Занти Шарф, основателка и изпълнителен директор на журналистическия проект Fuller Project,.

Въпреки това, според нея, въпреки първостепенната важност на уверена и стабилна ядрена политика за сигурността на САЩ и света, един от очевидните начини за нейното подобряване е напълно игнориран, а именно увеличаването на броя на жените в тази област. Проучванията показват, че при липсата на участие на жени в тези въпроси, вероятността от рисково поведение се увеличава, възможността за сключване на споразумения намалява, а новаторските идеи остават нечути.

Изследване на Кралското научно дружество на Британия показва, че при моделирани сценарии на военни учения мъжете с по-голяма степен на вероятност действат по-уверено от жените, което показва предимството да се осигури пълно женско представителство на важни политически постове. Според същия документ, прекомерната увереност може да доведе до решение да бъде атакуван предполагаемия противник, отбелязва авторът на статията.

Изследването в областта на миротворчеството също ни казва, че двустранните ядрени споразумения, както и глобалните ангажименти като Договора за неразпространение на ядреното оръжие, ще бъдат по-ефективни с участието на жени. Когато групите на гражданското общество, включително женските организации, участват в мирните преговори, споразуменията са с 64% по-малко шансове да се провалят”, твърди Шарф.

Но в същото време жените представляват само една четвърт от делегатите на международни преговори за неразпространение на ядрените оръжия. Междувременно, ако вярваме на изследването, преодоляването на прага от 30% е достатъчно, за да променим динамиката и да бъде получен най-добър резултат.

Когато аналитичният център New America интервюира 23 високопоставени американски жени-политици за техния опит в ядрената област, те отхвърлиха идеята, че техните колеги-мъже са по-войнствени. Според тях обаче, когато жените участват в политически дискусии, сътрудничеството се оценява повече от конкуренцията, а иновациите се приветстват.

В действителност жените са играли важна роля в ядрената сигурност и формирането на политиката от 50-те години на миналия век, когато според New America те съставляват 20% от специалистите в ЦРУ. Някои жени са добре известни със своя принос в тази област. Например, Уенди Шърман, бивш заместник държавен секретар по политическите въпроси, наградена с медал за национална сигурност от президента Барак Обама за водещата й работа по постигане на споразумение, ограничаващо ядрената активност на Иран, привлича вниманието на автора на статията.

Въпреки това жените продължават да заемат сравнително малко ръководни позиции при разработването политиката на САЩ в ядрената област, за което свидетелстват данните на New America. Между 1970 и 2019 г. само 11 от 68 души, заемащи висши длъжности в Държавния департамент, са били жени, само 5 от 36 са работили в Министерството на енергетиката, а 5 от 63 в Министерството на отбраната, подчертава Шарф.

Може би тази диспропорция се дължи отчасти на факта, че мъжете винаги са доминирали в материалите на медиите за ядрената сфера, „което е възпрепятствало участието и лидерството на жените“. Така в 20-те неотдавнашни статии на The New York Times, които включват думата „ядрен“, само 8% от хората, споменати като източници или теми, са били жени.

В статия за Inkstick, която стана популярна сред общността на ядрената сигурност, Мат Корда пише, че липсата на расово и джендърно разнообразие на място също отблъсква младите специалисти: “Организациите, занимаващи се с ядрената политика, като правило са твърде бели, прекалено представени от мъже, твърде елитни и твърде зависими от остарялото мислене, класовите и социално-икономическите различия."

Според Шарф журналистите, които все още се ръководят от сексуални предразсъдъци, също трябва да преосмислят практиката на осветляване на въпросите на ядрената сигурност. Според проучване, проведено от Университета на Илинойс, когато журналистите-мъже в окръг Колумбия отговарят на колегите си в Twitter, в 91,5% от случаите те общуват с журналисти-мъже.

Всички тези промени са оправдани не само от гледна точка на социалната справедливост, но и като нещо много по-голямо. Ядрената сигурност е областта с най-високи залози. Светът не може да си позволи да изтласква иновациите и таланта”, заключава Занти Шарф.

Превод: М.Желязкова