/Поглед.инфо/ Американският генерал Бен Ходжес е сигурен, че НАТО може да предприеме редица стъпки за укрепване на позицията си в Черно море, без да нарушава международните норми - по-специално да отвори своя регионална щаб-квартира в Румъния. В допълнение, НАТО ще подпомогне укрепването на украинската база в Бердянск, за да се гарантира безопасното преминаване на украински кораби и да се предотврати по-нататъшната "морска експанзия на Москва", пише Gazeta Polska.

В края на март в Черно море влезе цяла група кораби на НАТО, състояща се от холандския есминец Evertsen, фрегатите Toronto (Канада), Santa Maria (Испания) и Gelibolu (Турция), както и от френски танкер. Това е втората постоянна военноморска група на НАТО, която "отговаря" за Средиземно море, докато първата военноморска група работи в Атлантическия океан, обяснява Gazeta Polska.

За пръв път от много години Североатлантическият алианс толкова ясно определи военното си присъствие в Черно море, което Русия постепенно трансформира от 2014 г. в своето „вътрешно езеро“, подчертава статията. Според автора, подобни мерки, заедно с укрепването на украинската база в Бердянск с подкрепата на НАТО, ще представляват "сериозна заплаха" за движението на руските военни кораби и ще гарантират безопасното преминаване на украински кораби в района на Керченския пролив.

Изпращайки своите кораби в Черноморския регион, на НАТО му се наложи да има предвид ограниченията на Конвенцията от Монтрьо, според които в мирно време престоят на военни кораби от нечерноморски държави в тези води е ограничен до 21 дни, се отбелязва е статията. На тези държави също е забранено да изпращат в Черно море подводници и есминци, а общият им тонаж не трябва да надвишава 30 хил. тона. Американският генерал Бен Ходжес обаче е убеден, че НАТО може да предприеме редица стъпки за укрепване на позицията си в тази посока, което води до конфронтация с Русия, без да нарушава Конвенцията от Монтрьо - по-специално той предлага създаването в Румъния на регионална щаб-квартира на Североатлантическия алианс в Черноморския регион, пише Gazeta Polska.

Корабите на втората постоянна военноморска група на НАТО вече посетиха грузинското пристанище Поти и украинската Одеса, а също така взеха участие в ученията „Морски щит 2019“, се казва в статията. В началото на април канадската фрегата Toronto пристигна в Одеса, а по-късно испанската фрегата Santa Maria влезе в пристанището. Те взеха участие в съвместна тренировка с украинските сили, обезпокоени за „проблема за корабоплаването” в Керченския проток, обяснява авторът. Украинската флота отработваше взаимодействие с корабите на НАТО в рамките на адаптирането на въоръжените сили на Украйна към стандартите на алианса. А след това, от 5 до 13 април, в неутрални и румънски териториални води на Черно море премината ученията „Морски щит“, в които участваха около 2 хиляди военнослужещи, както и 14 кораба от Румъния и 6 кораба от България, Канада, Холандия и Турция. Разбира се, руските сили незабавно започнаха да „следят“ „неканените гости“ в региона: разузнавателният кораб „Иван Хурс“ и патрулният кораб „Василий Биков“, а също на „прицел ги взеха“ бреговите ракетни комплекси „Бастион“, разположени в Крим и Краснодарския край, съобщава Gazeta Polska.

Тези действия са резултат от взетите от НАТО „стратегическите решения“ за претворяване в живота на положенията и разпоредбите на официално одобрения „черноморски пакет“, се отбелязва в статията. От 2014 г. Североатлантическият алианс смята Балтийско море за приоритет за себе си, но сега най-накрая забеляза руската "заплаха на юг", за чието съществуване беше напомнено от задържането на украинските кораби в района на Керченския проток през ноември миналата година, обяснява авторът. Трябва да се отбележи, че Румъния вече не една година призовава да се реагира на „руската експанзия”. И в началото на април министрите на външните работи на страните-членки на НАТО се споразумяха за пакет от мерки способстващи за увеличаване присъствието на алианса в Черно море.

Тези мерки трябва да дадат възможност за по-ефективно следене на ситуацията в региона, както и за увеличаване на обема на помощта за Грузия и Украйна. Става дума по-специално за подпомагане при подготовката на украинските и грузинските военноморски сили и бреговата охрана, както и за посещения на натовски кораби, съвместни военни учения и ефективен обмен на информация, се пояснява в статията. „Черноморският пакет“ също така предвижда засилване на разузнаването, в това число въздушното, и изпращането на голямо количество кораби на НАТО в Черно море. Както отбеляза посланикът на САЩ в НАТО Кей Бейли Хъчисън, увеличаването на военното присъствие на алианса в Черноморския регион е предназначено да „гарантира безопасното преминаване" на украински кораби през Керченския проток, пише Gazeta Polska.

На свой ред в Москва подобно изказване на американския дипломат оцениха като "подтикване на Киев към нови провокации", се казва в статията. На решението на НАТО незабавно реагира Съветът на федерацията, който прие изявление, в което се подчертава: „Преминаването на украински кораби през Керченския проток не е въпрос на съотношение на силите или присъствието на НАТО в Черноморския регион, а изключително проблем за спазване на украинската страна на установени процедури, които са й добре известни и успешно са използвани до ноември 2018 г. Опитите на Украйна да заобиколи тези процедури носи риск от военен конфликт между Украйна и Руската федерация, в който може да бъде въвлечен и алиансът." Такива официални изявления на руската страна бяха предназначени да „уплашат Украйна”, подчертава Gazeta Polska.

Не закъсня и "военната реакция", се казва в статията. По-специално, на 5 април руските кораби по време на учения в Черно море изстреляха противокорабни ракети по надводни цели, в които участваха катерите „Ивановец“ и „R-60“. С помощта на ракетите „Москит“ те атакуваха обекти, представляващи група „противникови кораби“, които бяха на повече от 30 морски мили. По време на учението полигонът беше затворен за движение на граждански кораби. "Руските генерали се страхуват, че от кораби на НАТО "може да бъде нанесен прицелен удар в резиденцията на Путин в Сочи. Но преди всичко говорим за Керченския проток. Въпреки че Азовско море е вътрешно море от две държави, и затова НАТО дори не мисли да прехвърля свои сили там, в Москва засилват истерията, твърдейки, че вече има планове за изпращане на кораби на НАТО за Мариупол и Бердянск”, пише Gazeta Polska.

Освен това, в деня преди появата на ескадрата на НАТО в Черно море, руският флот, авиацията и граничната охрана на ФСБ проведоха учение, в което отработваха залавяне на „чуждестранни съдове, които се опитват да влязат в Керченския проток”. От руска гледна точка най-важното в „черноморския пакет” не е активирането на сътрудничеството на НАТО с Грузия или укрепването на потенциала на Румъния и България, а взаимодействието с Украйна и появата на кораби на НАТО в украинските пристанища, предполага авторът: „Тези действия могат да попречат на руснаците да блокират за украинците излизането им в открити води от такива пристанища като например Одеса и още повече от Азовско море, което Русия последователно превръща в mare nostrum. От 2014 г. Москва „се старае да ограничи търговските възможности на украинските пристанища на Азовско море“, подчертава Gazeta Polska. И напоследък все по-често може да се чуе, че ако ни чака нов военен сблъсък на сушата, това ще бъде "опит на Русия да завземе Мариупол и Бердянск, заедно с ивицата земя, свързваща Донбас и Крим", се казва в статията: "Русия може да постигне своята отдавнашна цел е да се получи сухопътен коридор към полуострова (това, разбира се, ще позволи допълнително да се закрепи руското присъствие както в самия Крим, така и в цялата тази част на Черно море)”.

Но сега Кремъл е заинтересуван преди всичко от запазването на „своя стратегически маршрут” - пътят, по който корабите на каспийската флотилия могат да влязат в открито море, сигурен е авторът: „На Запад, в течение на много години не обръщаха специално внимание на тази формация, смятайки я за обикновено подразделение на бреговата охрана заключена в Каспийско море. Ситуацията се промени през 2015 г., когато няколко кораба от флотилията (трябва да се припомни, че това е петата по големина независима формация в руския флот, която включва и Балтийския, Черноморския, Северния и Тихоокеанския флот), нанесоха удар по цели в Сирия с крилатите ракети „Калибър“. Тази година руската групировка в Азовско море беше подсилена от шест кораба на Каспийската флотилия.” Тези кораби се придвижват от Каспийско море по Волга и Волго-Донския канал, преминават по Дон до Азовско море и след това през Керченския проток преминават в Черно море, след което могат за да минат през Босфора и в Средиземно море, се казва в статията: „От някои позиции в Каспийско море руснаците са способни да нанесат удари по точки в Близкия изток, както направиха преди няколко години. Но за да ударят цели по-нататък на запад, руските кораби трябва да влязат в Черно, а още по-добре - в Средиземно море.“

При това украинската база в Бердянск, за чието укрепване „ще помогне НАТО”, ще представлява сериозна заплаха за този „стратегически важен” маршрут на движение на руските военни кораби, подчертава авторът. Според него, ако Москва мисли за по-нататъшно разширяване на „морската експанзия“ и укрепване на позицията си в Средиземно море (поддържайки за тази цел близки контакти с Турция, която контролира Босфора и Дарданелите), то тогава ще й трябва да си осигури пълен контрол над Керченския проток и да блокира "нарастването на украински потенциал“ в Азовско море. „Разширеното присъствие на силите на НАТО несъмнено ще попречи на тези планове”, заключава Gazeta Polska.

Превод: М.Желязкова