/Поглед.инфо/ От 2016 г. насам САЩ престават да бъдат амбициозна страна, предлагаща смели идеи за световния ред. Америка води война сама срещу себе си заради Доналд Тръмп, пише американската журналистка Ан Апелбаум. В статия за Gazeta Wyborcza тя предупреждава, че слизането на Тръмп от власт няма да означава връщане към същите САЩ, които след Втората световна война бяха световен играч номер едно.
След година и половина, „в най-лошия случай” след пет и половина години, президентът Тръмп отново ще си бъде в „безвкусния небостъргач с посредственото си потомство”. Светът ще се върне в предишното си състояние. Америка ще бъде управлявана от този, който знае как да чете работни бележки, който няма да излага главата на друга държава при посещението му в Съединените щати. „От този, който си спомня, че основата на американската сила се основава на съюзи и че международната търговия трябва да бъде взаимно изгодна. Но какво ще стане, ако не се случи?”, пита Апелбаум.
Тя отбелязва, че на последните дебати с потенциални кандидати за президент се говори много малко за външната политика. Нито Европа, нито Китай, нито Венецуела са обсъждани. „Никой не говори за материалните придобивки, които мирът предоставя на Европа, че оцеляха три четвърти век именно благодарение на американското присъствие, нито за заплахата, че американците може би ще трябва да напуснат Европа”, добавя тя.
Апелбаум не обвинява кандидатите или журналистите, които са задали нужните въпроси, но е очевидно , че никой не счита тези въпроси за важни за електората и може би този подход е много успешен. Расата, имиграцията, културната конфронтация са теми, наложени на американците през двете години и половина от президентството на Тръмп, смята авторът на статията. „От 2016 г. насам САЩ престават да бъдат амбициозна страна, предлагаща смели идеи как за оформяне на света. Америка е страна, която води война сама срещу себе си, страна, която отново води познатите ни отдавна войни за национално самосъзнание”, обясняват американският журналист.
Америка също е страна, която се връща към още по-ранна политическа традиция. Преди атаката срещу Пърл Харбър изолационизмът беше важна, ако не доминираща тенденция в американската политика. След Втората световна война тази тенденция изчезна – преобладаващ остава широко разпространеното, споделяно и от двете основни партии убеждение, че САЩ трябва да продължат да участват активно в световната политика, за да избегнат бъдещи кризи.
„Днес имаме президент, чиито възгледи - както подозирам, наследени от баща му - напълно съвпадат с изолационистката традиция преди Пърл Харбър. Той възроди тази традиция, но подозирам, че тя няма да изчезне с него. Ще се откаже ли решително от изолационизма президентът Елизабет Уорън, президентът Бърни Сандърс, президентът Камала Харис? Не мисля? Дори президентът Джо Байдън трябва да смекчава нарастващите в собствената му партия изолационистки тенденции”, уверява тя.
Разбира се, изолационизмът няма да доведе до изолация на Америка. Американците може да не искат да се намесват в различни части на света, но светът така или иначе ще иска да се намесва в американските дела. И Пърл Харбър, и 11 септември 2011 г. прехвърлят чужди конфликти в Съединените щати. Русия се опита да повлияе на президентските избори през 2016 г. и ще продължи да се опитва да им влияе. Решенията на Китай къде да купуват соя ще повлияе на икономиката в Айова. Най-вероятно новите изолационисти ще се опитат да избегнат подобна намеса или да ѝ се противопоставят, вместо да се опитват да влияят върху света, за да ги премахнат от самото начало. "Въпреки това, това ще са напълно различни Съединени щати, а не тези, които помним", заявява авторът.
Време е за много сериозен урок, казва Апербаум. Хората, които четат тези думи извън Америка, особено в съюзните страни, току-що бяха предупредени: няма да има автоматично връщане към предишното състояние на нещата. Но американците също са предупредени: президентството на Тръмп може да се окаже епизод, но и началото на дълъг период на липса на участие, който няма да приключи през 2020 или 2024 година. „Ако не ни харесва този сценарий, тогава трябва да поискаме политиците ни да обсъждат други сценарии“, обобщава американската журналистка в статията си за Gazeta Wyborcza.
Превод: В.Сергеев