/Поглед.инфо/ Едва ли е изминал месец, откакто Джо Байдън встъпи в длъжност, но през това време той вече успя да нанесе удари по проиранското опълчение в Сирия, което значително ще усложни диалога с Техеран за връщането на САЩ към ядрената сделка, пише The Guardian. Както отбелязва вестникът, опитвайки се да обвини Иран за всички проблеми, както и да изпрати военни сигнали до Техеран, Байдън може да постигне това, което Тръмп не успя докрай, а именно да погребе основното постижение на Обама - ядрената сделка.

„Дипломацията се завръща!“ - заяви президентът на САЩ Джо Байдън на конференцията по сигурността в Мюнхен миналата седмица. Очевидно обаче се завърна не само дипломацията, но и бомбардировките над Сирия, пише The Guardian.

На Байдън му отне само малко повече от месец, за да нареди първата си бомбардировка (за сравнение - на Тръмп му бяха нужни четири). Целта на ударите бяха обекти в Източна Сирия, които са под контрола на проиранското опълчение. Самата бомбардировка трябваше да бъде отговор на ракетни удари срещу американските сили в Ирак по-рано този месец.

Очевидно Байдън е искал да даде ясно на Техеран да разбере, че го очакват ужасни последици, ако заповяда атака на американски войски, за да принуди Вашингтон да се върне към иранската ядрена сделка. С бомбардировката обаче Байдън само даде да се разбере, че неприсъединяването към ядрената сделка застрашава националната сигурност на САЩ, тъй като Иран продължава да работи по ядрената си програма, докато САЩ и Иран преминават към военна конфронтация.

Междувременно Байдън е наясно с това - в крайна сметка точно в това той обвини Доналд Тръмп само преди няколко месеца. В същото време през последните години неговите служители многократно критикуваха стратегията за максимален натиск на бившия американски лидер - и бяха прави.

Предвид това поведение в миналото, настоящата политика спрямо Иран е озадачаваща. Докато Байдън е на път да се върне към Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) и е трудно да бъде критикуван за това, добрите намерения и стабилната стратегия не са едно и също нещо.

Вместо да прибягва отново до дипломация, Байдън изглежда се връща към старите модели, където предпочитанието се отдава не на ума, а на показната твърдост, а дипломацията е просто лозунг, който като тънък филм обгръща политиката, чието ядро е принудата, а не истинско желание за компромис ", казва The Guardian.

Разбира се, малцина се съмняваха, че възраждането на JCPOA ще стане като по ноти, без особени проблеми. Възможно е също така настоящата администрация да обръща малко внимание на Иран, тъй като трябва да се справи с изобилен списък с вътрешни проблеми и международни кризи.

Това обаче не може да служи като оправдание за много на пръв поглед ненужни и контрапродуктивни мерки, предприети от администрацията на Байдън по иранската ядрена сделка.

Първо, администрацията на Байдън предприе необмислената стъпка да започне публична разправия относно това дали Иран или САЩ трябва да направят първата стъпка към възраждането на JCPOA. Вместо да си сътрудничат с европейците и да разработят задълбочен план, благодарение на който и двете страни да могат да действат едновременно и по този начин да избегнат конфликт поради ненавременни решения, служителите на Байдън предпочетоха да поискат Иран да направи първата стъпка - и това въпреки факта, че Вашингтон се оттегли от споразумението, а не Техеран.

Тази политика няма да работи. Още през септември 2019 г. бившият водещ преговарящ при президента Барак Обама, Уенди Шерман говори за това. Последната, по-специално, отбеляза, че „би била шокирана, ако Иран се съгласи на среща без никакво отслабване на санкциите“, докато страните „имат много други начини да обърнат случая, така че всеки да получи това, което иска, запазвайки лицето си“. Шерман, според вестника, е била права тогава; тя е права и сега.

Дори ако Байдън се надяваше, че една малка кавга ще бъде от полза за администрацията му в по-широк контекст, този спор не би трябвало да се води в област, в която САЩ няма убедителни морални или правни аргументи.

Второ, още преди да започнат преговорите, администрацията на Байдън беше въвлечена в силно контрапродуктивна игра на обвинения, която силно удари дипломацията. Администрацията искаше да подчертае, че Иран не спазва JCPOA - което е технически невярно - и че бъдещето на сделката зависи от това дали Техеран ще го спази или не. Нещо повече, Вашингтон избра такъв курс, въпреки че Съединените щати се отказаха от споразумението едностранно, докато Иран все още е страна по него.

Досега Байдън настоява, че САЩ чисто и просто не носят отговорност за действията на администрацията на Тръмп. Сега Америка има нов президент, който ще започне всичко от нулата, без да поглежда назад към миналите лудории на Доналд Тръмп. Следователно Иран е виновен тук, а не Америка.

Всичко, което Съединените щати трябваше да направят, за да възвърнат своето морално превъзходство, беше да изберат нов президент, въпреки че новият президент не е ни на йота по-различен от стария по отношение на политиката.

Междувременно търсенето на изкупителни жертви продължава в рамките на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Според докладите САЩ и ЕС упрекват Иран, че е намалил степента на сътрудничество с агенцията. Действията на Техеран, признава The Guardian, сигурно са достойни за порицание.

Основният проблем обаче отново е в това, че САЩ се отказаха от всички свои задължения, докато Техеран отказа да се съобрази само с няколко разпоредби от сделката. Ако САЩ бяха се присъединили към JCPOA, а Иран не, подобни обвинения ще бъдат напълно оправдани. Но да се отправят подобни обвинения сега, когато САЩ все още не желаят да сключват сделка, изглежда като някакъв вид кафкианство. Дори изкупителните жертви могат да бъдат търсени по умному - което САЩ не правят.

Дори ако САЩ успеят да свалят вината върху Иран, въпросът е какви дивиденти би донесъл този резултат. На ранен етап от диалога страните трябва да се стремят да създадат най-благоприятната атмосфера за преговори. Страните трябва да демонстрират своите добри намерения и желание да търсят решения чрез дипломация.

Взаимните обвинения започват, когато преговорите започнат да се разпадат, но тази тактика е неефективна за започване на диалог. Всичко, което може да бъде постигнато с негова помощ, е да намекнете за вашата неискреност или дори за злонамерено намерение.

Очевидно е, че маневрите на Байдън в Техеран се тълкуват по този начин. Каквото и да е предимството, което Байдън вярва, че е спечелил от военните сигнали в Сирия и прехвърлянето на вината към медиите, ако подобна политика унищожи може би последния шанс за съживяване на споразумение, критично за националната сигурност на САЩ, тогава Байдън може и неволно да постигне това, което Тръмп не можа: да погребе основното постижение на външната политика на Обама “, заключава The Guardian.

Превод: ЕС