/Поглед.инфо/ "Астанинският формат" на сирийското урегулиране е придружен от конкуренция между чуждестранните държави, участващи в конфликта в Сирия, Русия и Турция, съобщава Le Figaro. Както е отбелязано в материала на френския вестник, Москва и Анкара скарва въпроса за Идлиб - пренаселената провинция, за чиято съдба двете страни имат различни гледни точки.

Представители на Русия, Иран и Турция в четвъртък се срещнаха за трети път в казахстанския Нур-Султан, за да се опитат да намерят изход от конфликта в Сирия, пише Le Figaro. Както е отбелязано в публикацията, в допълнение към Москва, Техеран и Анкара, в преговорите участват делегации от сирийското правителство и от бунтовниците, но членове на „коалицията“, ръководени от САЩ, не са там. Този мирен процес, наричан с предишното име на столицата на Казахстан като "астанински формат", продължава от 2017 г. и през това време той е "напълно засенчен" от преговорите в Женева, организирани от коалицията, подчертава френският журналист.

Както пише авторът, въпреки факта, че в Нур-Султан представители на сирийския режим и опозицията се срещат на една и съща маса, всъщност целта на преговорите „по-скоро е свързана с баланса на силите между третите страни, участващи в конфликта“. Основният препъни камък е въпросът за провинция Идлиб, "пренаселения бастион" на бунтовниците в североизточна Сирия, подчертава журналистът. Днес провинцията се контролира от Хаят Тахрир аш-Шам*, коалиция от много бунтовнически групировки, някои от които са свързани с Ал Кайда**. Сирийските въоръжени сили с подкрепата на руската авиация атакуват този регион вече четири месеца, където се крият около 50 000 бойци, се казва в материала.

Въпросът за Идлиб принуди Русия и Турция да застанат на противоположните страни на барикадата: докато Москва осигурява военна подкрепа на режима на Башар Асад, Анкара, която дълго време„изискваше обезглавяването на сирийския президент“, но накрая „се усети“осъзнавайки невъзможността за свалянето на режима му, подкрепи бойците на „уж умерения“ Национален фронтза освобождениенепосредствено срещу когото е насочено руско-сирийското настъпление, продължава наблюдателят на Le Figaro. Въпреки това през последните години двете страни все още се сближават, което по-специално е показано от скорошната покупка от Анкара - въпреки членството й в НАТО – на руските комплекси за ПВО С-400, прави уговорка журналистът.

Както каза в интервю за Le Figaro френският политолог Фредерик Пишон, "Русия редува военен и дипломатически натиск." Според експерта „целта на Москва не е да завладее провинцията, тъй като нейното настъпление е достатъчно умерено, а да получи колкото се може повече козове в преговорите с Турция“. Москва иска Анкара да спре да подкрепя Фронта за освобождение, за да разшири постепенно операцията за връщане на региона, обяснява наблюдателят на Le Figaro. В същото време и Москва, и Анкара се придържат към стратегията на „война за изтребление“, за да отслабят бунтовническите групировки и не искат да поемат големи рискове, като разгърнат мащабна операция, която може да им струва твърде скъпо, пише той.

На свой ред Турция, след влизането си в конфликта в Североизточна Сирия, се опитва да избегне резкия приток на мигранти на нейната територия: 4 милиона сирийски бежанци вече живеят в страната, което причинява редица вътрешни проблеми, се казва в статията. Поради тази причина Анкара се опитва на всяка цена да избегне мащабни операции в пренаселения Идлиб, смята авторът. В същото време турският президент Реджеп Ердоган е готов да спре да подкрепя сирийската опозиция само при едно условие - ако му се отговори, като направят отстъпки по друг интересен за него въпрос, а именно проблемът с кюрдите, се подчертава в материала.

Според Фредерик Пишон Ердоган "би могъл да изостави бунтовниците в отговор на някои задължения към кюрдите", защото Анкара не иска те да създадат своя собствена национална държава там. Турският лидер се опасява, че създаването на независим кюрдски регион ще предизвика повишаване на сепаратистките настроения сред турските кюрди, коментира наблюдателят на Le Figaro. „Кюрдският въпрос е единственият външнополитически компас на Ердоган“, заключава г-н Пишон.

*„Хаят Тахрир аш-Шам“ („Джабхат Фатх аш-Шам“, „Фронт ан Нусра“, „Джабхат ан Нусра“) - организацията е призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.

**Ал-Кайда е организация, призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 14 февруари 2003 г.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели