/Поглед.инфо/ Съединените щати и Русия са в „капан на възприятията за заплаха“ и рискуват да повторят грешките, довели до Първата световна война, предупреждава бившият ръководител на отдела за анализ на Русия на ЦРУ Джордж Биб. Според него Америка „се зарази от силно чувство за вътрешна уязвимост“, опасявайки се, че „руската пропаганда“ може да омагьоса американските избиратели. А новите кибер технологии изострят проблема още повече, провокирайки повече агресия, подчертава експертът на страниците на The National Interest.
В началото на миналия век американският президент Теодор Рузвелт описа "забавен пример за това как взаимното недоверие и страх тласкат двама души по пътя на войната", характеризирайки все по-влошаващите се отношения между Германия, която тогава беше оглавявана от кайзер Вилхелм II, Франция, Великобритания и Руската империя. Според неговите оценки тогава кайзерът все повече се страхуваше, че британците планират да го нападнат и дори да се обединят за това с Франция - докато самите британци изпаднаха в паника, че кайзерът планира да влезе в таен съюз с Франция или Русия, за да изтрие от картата Британската империя. Въпреки това, след няколко години, тези страхове нараснаха до такава степен, че доведоха Европа до война, която скоро обхвана целия континент. Днес САЩ и Русия се озовават в „капана на възприятията за заплаха“, с риск да повторят подобни грешки поради политически пропуски и нарастващо недоверие, пише в The National Interest Джордж Биб, бивш ръководител на отдела за руски анализ на ЦРУ.
Когато Европа внезапно се оказа на ръба на войната, британците и германците напразно се опитваха да се уверят взаимно, че нямат „агресивни намерения“. Но тъй като всяка страна твърдо вярваше, че собствените им планове имат изключително „отбранителен характер“, всички изявления на други, които се чувстват „заплаха“ по свой адрес, изглеждат неоснователни и се възприемат като лицемерие, свидетелстващо за фалшивостта и агресивните намерения на останалите, обяснява авторът. Освен това всички опити да се уверят и да разрешат по някакъв начин ситуацията само изострят проблема, провокирайки, заедно с други негативни фактори, избухването на Първата световна война. "Нациите попаднаха в капан ... в задънена улица, от която е нямало и до сега няма изход", пише историкът Барбара Тъкман в книгата си "Августовските оръдия", посветена на източниците на конфликта.
Първата световна война е резултат по-скоро от многобройни грешки и некомпетентност, отколкото някакъв зъл умисъл, отбелязва статията. Историците продължават да спорят кой е по-отговорен за избухването на конфликта, но малцина се съмняват, че всяка от основните сили е допринесла за него със своя дял от „недалновидност и безотговорност“, констатира The National Interest.
„Днес във Вашингтон малко хора смятат, че нашите напрегнати отношения с Русия представляват същата заплаха. По-скоро преобладаващата парадигма на разбиране и реакция на руската заплаха се свежда до образи от Втората световна война“, обяснява авторът. Публикациите в американските медии са изпълнени с „унизителни препратки“ към срещата в Мюнхен, където през 1938 г. британският премиер Невил Чембърлейн направи трагичен опит да задоволи териториалните амбиции на Хитлер и се съгласи с злополучния „мир на нашето време“, а по време на предизборната кампания през 2016 г. кандидатът за президент от Демократическата партия Хилари Клинтън, открито заяви, че изявленията на Москва за задължението ѝ да защитава рускоезичното малцинство в Украйна „се приближава до твърденията на нацистка Германия“ по отношение на необходимостта да се защитават немските малцинства в Полша и Чехословакия, се казва в статията. По подобен начин сенаторът Линдзи Греъм и други републиканци неведнъж сравняват настоящия президент на Русия Владимир Путин с Адолф Хитлер, описвайки го като "авторитарен лидер", който "изпитва негодувание" заради териториалните загуби след разпадането на СССР и несправедливото третиране от световната общност, пише The National Interest.
Според редица западни политици, Путин е под властта на "експанзионистични амбиции", които трябва да бъдат пресечени в момента, докато той не е започнал да действа "твърде дръзко" и активно. Те също са сигурни, че Путин счита всички призиви за намиране на "дипломатически компромис" като признаци на слабост, които той може да използва в свой интерес, се казва в статията. От гледна точка на онези, които гледат на „руската заплаха“ през тази призма, „агресивните намерения“ на Кремъл представляват основната опасност, а основната задача на САЩ и НАТО е да „възпират агресията“ със сила. Ако говорим за анализатори на западните разузнавачи, тогава тази загриженост се развива в концентрирано проучване на руските планове за военни операции и оръжейни системи в търсене на признаци на „подготвяща се атака“, констатира авторът.
Например военните експерти на САЩ и НАТО, които анализираха подготовката на Русия за мащабните военни учения през 2017 г., изразиха опасения, че тези маневри всъщност могат да се окажат „троянски кон“ и да станат просто прикритие, така че Москва да може да „окупира“ Беларус или извърши „военно нахлуване“ в една от балтийските страни. Докато британските служители на разузнаването предупреждават, че „руските хакери“ вече са в състояние да деактивират цели електроцентрали, да нахлуят в системи за контрол на въздушното движение и дори дистанционно да изключат климатичните системи, а лидерите на американската разузнавателна общност боят тревога, заявявайки желанието на Москва да „подкопае основите на западните демокрации“ и „унищожи международния ред“, създаден след края на Втората световна война, отбелязва The National Interest.
Въпреки това, не всички на Запад смятат, че намеренията на Русия носят "настъпателен характер", отбелязва авторът: някои експерти смятат, че Русия, водена от президента Путин, е "слаба, преживяваща своя залез държава", която само се опитва да се защити от разширяването на НАТО на изток и от опитите на Вашингтон да трансформира руската вътрешна политика. "Действията на Путин са предимно реактивни", заяви Стивън Коен, почетен професор в Ню-Йоркския уноверситет. Привържениците на тази гледна точка често цитират основателя на „стратегията за сдържане“ Джордж Кенън, който преди две десетилетия така описа вероятните последици от разширяването на НАТО: „Ще видим отрицателна реакция от страна на Русия, а след това [поддръжниците на разширяването на НАТО] ще заявят:„Винаги сме ви казвали какви са руснаците.“ Но всичко това не е така." Според Кенън, Русия изобщо не е страна, „която отчаяно се стреми да атакува Западна Европа“ и не може да се сравни с нацистка Германия, тъй като подобни аналогии само увеличават емоционалното напрежение и тласкат към опасни решения.
Привържениците на тази версия на „отбраняващата се Русия“ също предупреждават, че ако на пръв поглед „агресивните“ действия са продиктувани от „страх и уязвимост“, демонстрирането на собствената „непоколебима решителност и бойна готовност“ може да има отрицателен ефект: „Вместо да се предотврати агресията, като се прояви готовност да се даде отпор, силовите мерки срещу държава, която вече вярва, че е застрашена, може само да увеличат чувството за уязвимост и да предизвикат опасна остра реакция." Като пример те посочват военния конфликт в Грузия, когато активността на Вашингтон и откритата подкрепа от НАТО само разпали война, която САЩ вече не можаха да предотвратят, се казва в статията. Тези експерти са сигурни, че е за предпочитане да се използва дипломатически подход в духа на „не вреди“ в отношенията с Москва и вместо заплахите да се обсъждат възможни компромиси и начини за разрешаване на конфликта. Ако Западът иска мир с Русия, казват тези експерти, тогава е необходимо да се съсредоточим върху „общността и компромисите, а не върху оръжията и санкциите“, пише The National Interest.
Според автора на статията всеки от тези подходи, които обясняват поведението на Русия и определят реакцията към нея, съдържа своя дял от истината. „Москва е затаила дълбоки обиди, тя е обект на заблуждения и недоверие към намеренията на Америка и през последните 25 години тя престава да вижда партньор в САЩ и започва да ги разглежда като противник - отчасти заради действията на Америка, които смята за заплашителни“, се пояснява в статията. Поне част от онези стъпки на Москва, които на американците изглеждат като „от нищо не провокирана агресия“, се смятат от руснаците за „естествена реакция“ на многогодишната западна намеса във вътрешните работи на Русия и нейните съседи, отбелязва The National Interest.
Въпреки това, основата на поведението на Русия са не само отбранителните мотиви, сигурен е авторът: „Тя смята себе си за велика сила, на която не й провървя през 90-те години, която трябва да играе ключова роля в международните отношения, заедно със САЩ, Европа и Китай и която трябва да доминира над своите съседи, както обикновено правят големите държави." Отчасти „обидата“ от Америка, която се е вкоренила в руската политическа класа, се обяснява с убеждението, че Вашингтон се отнася към Русия като към „подчинен“ и не й позволява да си върне статута на велика държава, се казва в статията: „Желанието на Русия да доминира над съседните страни стана ключовият фактор за опитите им да се присъединят към НАТО и да получат помощ от страна на САЩ, което от своя страна подхранваше страховете на Москва, преливайки се в спирала на нарастваща враждебност."
В такава ситуация напълно противоположните възгледи за намеренията на другата държава изкривяват "сигналите", които тя изпраща и само засилват погрешните хипотези за това как противникът ще реагира на едни или други събития, заявява авторът. Нерешените въпроси относно „архитектурата на сигурността“, възникнали в Европа след края на Студената война, само подхранват този антагонизъм. Новите кибертехнологии, последствията от които все още са слабо изучени, в комбинация с разработването на съвременни стратегически системи за доставка на стратегическо оръжие, осигуряват на нападателя огромни предимства пред онези, които се защитават, засилват „чувството за уязвимост“ и провокират агресия, се казва в статията. Промените в глобалния геополитически ред се превърнаха в заплаха за световното господство на САЩ, като в същото време дадоха възможност на Русия и други страни да разширят своето влияние.
Днес Съединените щати и Русия всъщност са в „капана на възприятията за заплаха“, повтаряйки отрицателния опит на Великобритания и Германия, предшестващ избухването на Първата световна война, се подчертава в статията: „Руснаците отдавна са убедени, че Вашингтон се опитва да обгради страната им с враждебни марионетни режими и да свали руското правителство, а наскоро американците стигнаха до извода, че Кремъл се опитва да използва кибер оръжия, за да раздели обществото и да унищожи американската демокрация." При това и САЩ, и Русия смятат предполагаемите страхове един от друг в най-добрия случай за преувеличения и най-често за „явна лъжа“. Вашингтон обвинява Москва в параноя, а Русия отговаря с обвинения в „русофобия“, а нежеланието да се вземат предвид страховете един на друг само засилва възприемането на заплахите от всяка страна, пише The National Interest.
Жизнената устойчивост изисква също разработването и спазването на определен набор от правила, които както приятелите, така и враговете ще считат за легитимни, сигурен е авторът. Скептиците в САЩ и Русия презрително се отнасят към предположението, че правилата могат по някакъв начин да ограничат действията на една или друга страна, която няма да спазва правилата и споразуменията, като същевременно подхранват агресивните намерения по отношение на опонента си. Историята обаче доказва, че дори „заклетите врагове“ могат да постигнат взаимно разбирателство, което ще насърчи взаимното сдържане и ще намали вероятността от криза, която може да бъде резултат от неправилни тълкувания и недоразумения, подчертава статията. В същото време е необходимо да се използват „страничните аспекти“ на системата, смята авторът: „За да спрат влошаването на отношенията, двете страни трябва честно да признаят, че са съперници и че целта им не е да изграждат партньорства, а да поддържат тяхното съперничество в рамките на сигурни граници, които и двете страни ще спазват. Вместо да се концентрираме върху малкото, за което Вашингтон и Москва са съгласни един с друг, трябва да изброим всички области, в които има разногласия между нас."
С нарастването на силата на Китай и настойчивостта на Русия е наложително Европа да поеме ключовата роля на „системен противовес“, която може да създаде и поддържа международен баланс. Въпреки това, тя не може да играе тази роля, ако разделящите сили продължат да оказват натиск върху НАТО и Европейския съюз, заплашвайки да ускорят европейското разпадане и трансатлантическото разцепление, се казва в статията. Затова САЩ трябва да се съсредоточат върху "връщането на НАТО към отбрана". Това ще убеди Полша, балтийските страни и други членове на НАТО, страхуващи се от „руската агресия“, че съюзът е готов да ги защитава, както и да намали търкането, което съществува вътре в алианса, пояснява The National Interest.
Превод: М.Желязкова