/Поглед.инфо/ Русия и Китай активно увеличават влиянието си в света, докато Западът е смутен и объркан, пише швейцарският вестник Neue Zürcher Zeitung. Господството на САЩ е в миналото, отстъпвайки място на нови „геоидеологически дискусии“. Либерализмът стигна до упадък, но е рано да се отказваме от него. В същото време съперничеството на идеите изисква търпение и вяра в собствените сили - но в това Москва и Пекин явно са по-добри, признава авторът на статията.

Към днешна дата едва ли някой от западните политици ще се осмели да начертае картината  на света или философията на историята, пише Ерик Гуер в Neue Zürcher Zeitung. Според автора те предпочитат да се занимават с детайлите и текущия дневен ред, но на Владимир Путин не са му познати подобни трудности.

В интервю за Financial Times президентът на Русия повдигна важни въпроси. Той каза, че либерализмът е изживян, а мултикултурализмът, хомосексуалността и предателството на традиционните ценности причиняват неразбиране в обществото на западните страни. Мигрантите могат да убиват, ограбват и изнасилват безнаказано - така Владимир Путин описа състоянието на нещата в Европа. Той направи подобни изказвания преди няколко години, но те едва сега започнаха да намират отклик, отбелязва авторът на статията. „Западът - и особено Европа - са загубили увереност“и в такава ситуация критиката пада върху благодатна почва.

Западът е смутен и объркан. Започнаха нови „геоидеологически“ дискусии, както беше по време на Студената война, когато за правото на първенство в света се бориха комунизмът и капитализмът, пише швейцарският вестник. Бившите победители загубиха увереност, бившите губещи ходят с козове, продължава изданието. След падането на Берлинската стена Западът повярва в "края на историята": изглеждаше, че не може да има алтернатива на либерализма и пазарната икономика. Всъщност след 1990 г., рязко се увеличи броят на страните, които станаха демокрации поне на хартия. Махалото обаче тръгна в обратна посока, отбелязва авторът на статията.

„Самоувереността се превърна в боязливо самолюбуване“, подчертава Neue Zürcher Zeitung. Особено активно се водят дискусиите по въпроса дали либерализмът е остарял в САЩ и Великобритания, където с Тръмп и Брекзит вярата в превъзходството на собствения им модел на обществото рязко намаля. Има признаци, че либерализмът е в упадък - например демократичните свободи се спазват все по-малко през последните 13 години.

Като пример обществените организации, които говорят за това, посочват ситуацията в Унгария или победата на Жаир Болсонару на изборите в Бразилия. Това включва „поражението на американците и европейците в сирийската война срещу Русия и Иран“, както и самочувствието, с което китайският лидер Си Дзинпин обяви глобалното превъзходство на страната си в развитието на изкуствения интелект до 2025 г. Пекин с удоволствие ще попълни празнините, които се появиха откакто САЩ напуснаха международните организации. Китай се опитва да задава тон в институциите на ООН, а африканските влиятелни лица и други „авторитарни владетели“ често гласуват за китайскитерезолюции, се отбелязва в статията.

Самоувереността на Китай се основава на икономическата му мощ, но пък Русия не е подходяща за ролята на противотежест на западния модел. Елитите живеят твърде открито за сметка на хората, постиженията на постсъветската икономика са твърде незначителни, а Москва твърде егоистично се проявява на световната арена, твърди швейцарският журналист.

Главното обаче е, че Русия на Путин се опира на идея, която никога няма да стане популярна експортна стока, убеден е Ерик Гуер. Историкът Тимоти Снайдер нарича историческото мислене на руския президент "политиката на вечността". Владимир Путин разглежда историята като едно непрекъснато цяло заедно с царете, Съветския съюз и Православната църква. Руската империя е вечна, а Кремъл е нейният безспорен център. Обожествяването на Московската империя придобива мистични черти, а руското държавно мислене гравитира към християнските свещеноисторически основи, пише Neue Zürcher Zeitung.

„Подобни обърнати към миналото и неприкрито националистически представи в останалия свят едва ли са популярни сред масите, дори ако някои стари леви и нови десни почитат силната личност на Путин“, уверява авторът на статията.

Така САЩ и Западна Европа винаги са чувствали, че им отправят предизвикателство - особено по време на студената война. Съмненията може ли да се спре настъплението на комунизма в Азия, Африка и Латинска Америка никога не са стихвали. Способността за самокритичност и промяна помогна на Запада да се защити от заплахата. Вярно е, че в началото Москва успява да изпрати спътник в космоса. Това шокиращо събитие бе отправна точка на космическата програма на Кенеди и кацането на Луната след 50 години, смята журналистът. Отвореното общество се оказа по-силно от враговете си и това е вярно и сега, твърди той.

Китай може с милиарди долари да купи подкрепа на инициативата си "Един пояс - един път". Той може да се стреми към хегемония в Централна Азия и да работи за разширяване на евразийската сфера на влияние от Владивосток до Ротердам в ущърб на ЕС. Но в същото време подобни амбиции предизвикват съпротивата на най-близките съседи, както и на Индия, Европа и, разбира се, на САЩ.

Страните, участващи в проектите за развитие на инфраструктурата заедно с Китай, се сближават снего, единствено въз основа на собствените си интереси и не формират силни съюзи. Светът изобщо не е очаквал възможност да отстъпи на авторитарния модел на обществото, убеден е кореспондентът на изданието. Пекин и Москва са изправени пред демократични протести на собствената си територия. „Малки автократи“, такива като Ердоган, също понякога се провалят. Така при избора за кмет на Истанбул опозиционният кандидат спечели, припомня швейцарският вестник.

Западът може да е объркан и разцепен, но това само по себе си не прави опонентите му по-привлекателни, настоява авторът. Русия разчита на силата на оръжията си, Китай - на силата на парите. Тяхната „мека сила“, напротив, не е толкова голяма. В тази област демокрацията и пазарната икономика могат да предложат повече, дори ако се отнасяте критично към тях и ги считате за продукти на културния империализъм.

Междувременно десетилетията на безспорно господство на САЩ останаха назад, признава журналистът. Дори малките държави разбират, че ерата на „хуманитарната интервенция“ с военни операции в името на ценности и икономически интереси няма да се върне. Изчезнаха наивните очаквания, че свободната икономика може автоматично да доведе до свободно общество.

Онези обаче, които се оплакват от упадъка на либералния световен ред и обвиняват Тръмп за това, трябва да разберат, че този ред не може да бъде поддържан без САЩ като негов гарант, подчертава Neue Zürcher Zeitung. Онези, които се противопоставят на Вашингтон и подкопават трансатлантическите търговски отношения, особено се нуждаят от Америка – дори само за поддържане на отслабения либерален световен ред, настоява авторът. Според него това се пояснява не само с политическите, военните и икономическите инструменти, с които разполага Вашингтон.

Самата идея, на която за разлика от Русия и Китай се опира САЩ, не е загубила своя чар, според швейцарския журналист. Свободата, индивидуалното и икономическо самоопределение, както и ценностите на просвещението, включени в американската конституция, повлияха и на формирането на съвременната швейцарска държава. Всички тези идеали обаче биха били много по-трудни да се установят в света без активната водеща роля на САЩ. Германия като напреднала европейска сила няма съпоставимо влияние. Германският външен министър може да поиска създаването на съюз от съмишленици, но никой не иска да го следва.

„Америка остава фар на свободата, въпреки че сега той свети замъглено“, пише швейцарският вестник. Тръмп понякога прави такива изявления, сякаш Путин и Си са му по-близки от американските бащи-основатели. Но най-късно след пет години, Тръмп ще отиде в миналото и САЩ ще могат да изберат нов път. Съперничеството на идеите изисква търпение и вяра в собствените сили - обаче Москва и Пекин очевидно са по-добри в това, заключава Neue Zürcher Zeitung.

Превод: М.Желязкова