/Поглед.инфо/ Предотвратяването на неотдавнашния държавен преврат в Молдова показа, че Русия и Западът са способни да действат заедно на международната арена, пише наблюдателят на The National Interest Марк Епископос. Въпреки това, стойността на постигнатия компромис не трябва да бъде преувеличавана, тъй като е малко вероятно преобладаващите условия да се повторят друг път, смята авторът.

През 2000 г. Световната банка нарече Молдова „заграбена държава“, в която влиятелните частни играчи „държат като заложници правителството“, припомня наблюдателят на The National InterestМарк Епископос. Според автора, политическата криза в страната отчасти е резултат от дълбокото разделение на молдовското общество по отношение на избора на една от възможностите за развитие - проевропейска или про-руска.

"През последното десетилетие Молдова се превърна в поле на геополитическа борба между Русия и Запада", отбелязва експертът. Ако на политическото поле Партията на социалистите подкрепясближаването с Русия, прозападната позиция се отстоява от „многоцветната плеяда на самопровъзгласилите се проевропейски партии“. Но обичайното положение на нещата се обърна с главата надолу, когато „Брюксел, Вашингтон и Москва се обединиха, за да предотвратят един арогантен олигарх да завземе юздите на правителството след месеци на блокиране на работата на парламента“, отбелязва авторът.

Както припомня експертът, политическата криза в Молдова започна с парламентарните избори през февруари 2019 г., в които Социалистическата партия спечели с минимално откъсване, набирайки 31% от гласовете. За да сформират правителство, социалистите трябваше да сключат коалиция с една от двете прозападни партии: ACUM или Демократическата партия под ръководството на влиятелния бизнесмен Владимир Плахотнюк, който получи съответно 26% и 23% от гласовете. Когато Социалистическата партия и ACUM постигнаха споразумение за сформиране на коалиция, Плахотнюк се опита да извърши държавен преврат. Конституционният съд, състоящ се главно от привърженици на олигарха, блокира създаването на коалицията заради твърдението за уж нарушени срокове, след което Плахотнюк, чрез своето протеже, премиера Павел Филип, разпусна парламента и призова за нови избори през септември.

Както казва авторът, олигархът разчиташе на подкрепата на Запада, въз основа на самопровъзгласените проевропейски възгледи, но той "надмина себе си". Пред компрометираната тактика за изнудване и сплашване, както и корупционните навици на бизнесмена, европейците предпочитат за „по-безопасния кандидат“ за дългосрочна подкрепа - партията ACUM. След като загуби международната подкрепа, Плахотнюк направи последен отчаян опит да използва президента Игор Додон като посредник между бизнесмена и Кремъл, обещавайки на Москва в замяна да подкрепи прилагането на проруска политика и автономия на отцепилата се република Приднестровие. Тази идея обаче завърши с неуспех: Кремъл отхвърли предложението, като се обяви в подкрепа наподдържаната от Запада коалиция на Партията на социалистите и ACUM. Без повече козове в ръцете си, правителството на Плахотнюк трябваше да подаде оставка и той самият напусна страната.

Говорейки за значението на тези „невероятни събития”, авторът отбелязва, че за първи път след 2014 г. „Русия и Западът успяха успешно да се обединят, за да предотвратят голяма международна криза”. Но, значението на този компромис и влиянието му върху бъдещето на руско-западните отношения не трябва да бъде преувеличавано, предупреждава Епископос.

Както пояснява експертът, в Молдова възниква необичайна ситуация, когато международните интереси съвпадат и е малко вероятно да се случи отново на друго място. Трябваше да се очертае перспективата една олигарх със съмнителни действия да завзема държавата напълно, за да могат Русия и САЩ да оставят настрана различията си и да одобрят компромисната управляваща коалиция”, отбелязва авторът. Според него нито за Москва, нито за Вашингтон е ново да търпят нелицеприятни играчи в името на геополитическата необходимост, но Плахотнюк беше унищожен от"излишните движения". И у двете страни се намериха по-добри и по-надеждни варианти, на които да заложат.

Според експерта този феномен е по-трудно да се повтори в Украйна, където няма нито един жизнеспособен „трети вариант, нито непредсказуем политически кандидат, срещу който да се обединят великите сили. Подобен „ефект на единство“ обаче вероятно ще помогне да се постигне„външно сътресение от различен вид“: война, глобална рецесия или грандиозна сделка от мащаба на Хелзинкските споразумения.

Освен всичко останало, молдовската криза показа изключителната важност на "заобиколните дипломатически канали" и преговорите на по-ниско ниво, смята Епископос. Нито Доналд Тръмп, нито Владимир Путин публично се намесваха в преговорите на нито един етап, оставяйки процеса на професионалните дипломати, които обсъждаха детайлите на коалицията на закрити срещи. Този вид дистанциране на високопоставените политици от деликатния процес на преговори осигурява на правителството по-голяма дипломатическа гъвкавост и ги извежда изпод удара на близкото и безмилостно медийно внимание, обяснява авторът.

В същото време, въпреки постигнатия компромис, все още не са изпълнени условията за дългосрочно споразумение на големите сили по въпроса за Молдова. Основният проблем остава отцепилата се област Приднестровие - териториалният конфликт, без решението на който Молдова няма да получи членство в ЕС. Според наблюдателя пространството за споразумения между Русия и САЩ по въпроса за този регион рязко се стесни през последните десетилетия.

Както припомня експертът, в началото на 2000-те години Москва и Кишинев почти успяха да постигнат съгласие за присъединяването на републиката към Молдова, запазвайки широка културна и езикова автономия, както и сериозно влияние в молдовския парламент, но в последния момент Вашингтон принуди Кишинев да се откаже от сделката. Както обясни държавният секретар на САЩ Колин Пауъл на молдовския президент Воронин, даването на такава степен на влияние върху политиката на Молдова би било заплаха за обединението на страната с Европа.

Днес Русия не е достатъчна, за да реши проблема със статута на Приднестровието, сигурен е авторът. Според него Кремъл смята, че има способността и ресурсите да включи Молдова в своята сфера на влияние и да принуди страната да се откаже от плановете си за членство в НАТО. Това убеждение се засилва от електоралния успех на Социалистическата партия, която има превес на гласовете в парламента.

Благодарение на стратегическото си положение между Украйна и останалата част на Молдова, Приднестровието не може да остане "суверенна единица", за която великите сили "се съгласяват да не се съгласят", смята Епископос. "Докато този териториален конфликт не бъде окончателно решен, всяко споразумение между Русия и Запада по отношение на Молдова ще бъде краткосрочно", заключава експертът.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели