/Поглед.инфо/ Новият президент на Украйна обещава да сложи край на подкупите, но неговите изявления за борбата с корупцията на най-високо ниво изглеждат съмнителни, смята наблюдателят на New Statesman Дейвид Кларк. Според него Владимир Зеленски и хората от неговия екип са най-загрижени за олигарха Игор Коломойски, който е обвинен в рейдерски изземвания, пране на пари и измами.

Владимир Зеленски не може да бъде както слуга на народа, така и слуга на олигарсите. След впечатляващата победа на своята партия на парламентарните избори, новият украински президент получи безпрецедентна свобода на действие, за да изпълни предизборните си обещания. Най-важното от тях е да позволи на своите граждани да живеят без корупция и подкупи, пише журналистът от New Statesman Дейвид Кларк.

Екипът на Зеленски планира редица нови инициативи, насочени към премахване на подкупа на ниско ниво, включително преход към електронно правителство и премахване на дребни нормативни актове, които позволяват на служителите да искат подкупи за предоставяне на основни услуги. Дълго време този проблем беше „проклятие“ на украинския живот и сериозна пречка за предприемачеството, следователно радикалните мерки могат да променят ежедневния опит на обикновените избиратели. Въпреки това, искреността на уверенията на президента, че ще сложи край на корупцията в редиците на украинското общество, трябва да бъде поставена под въпрос, смята авторът на статията.

По време на предизборната кампания партията на Зеленски, „Слуга на народа“, беше обвинена, че продължава старата украинска практика да продава места в избирателния списък. Подобна измама процъфтява, защото партиите получават пари, а кандидатите, преминали в парламента, имат възможността многократно да възстановяват инвестициите си, изисквайки подкупи в замяна на гласове и други услуги, пояснява Кларк.

„Никой парламентарист не може на законно основание да претендира за званието слуга на народа, ако е готов да продаде гласовете си на влиятелни групировки. Това не прилича на по-чистата политика, за която, както украинците мислеха, са гласували“, подчертава публицистът.

Според него „още по-зловеща“ изглежда неспособността на Зеленски да разсее впечатлението, че той все още остава младши партньор на олигарха Игор Коломойски, който е обвинен в рейдерски изземвания, пране на пари и измами. Нещо повече президентът само засили тези съмнения, като назначи през април адвоката на Коломойски Андрей Богдан глава на администрацията си.

Според някои сведения Богдан има невероятно влияние в кабинета на президента. Освен това много нови депутати в партията на Зеленски имат връзки с Коломойски чрез неговата медийна империя или политическото движение Украинска асоциация на патриотите (УКРОП).

По-голямата част от тревогата относно тези отношения е свързана с бъдещето на «ПриватБанк». Тази най-голяма търговска банка в Украйна е принадлежала на Коломойски, но през 2016 г. е национализирана, след като в баланса й е открит недостиг от $5,65 млрд. Това решение вече е обект на ожесточен правен спор, който включва обвинения за измама срещу Коломойски, насрещният иск на олигарха за компенсиране на загубите му от $2 млрд. и изслушване пред Апелативния съд в Лондон.

Международните кредитори са едни от тези, които се вълнуват от намеренията на Зеленски. Прави впечатление, че два дни преди президентските избори представителите на МВФ в Киев излязоха с изявление, напомняйки на украинските политици, че национализацията на PrivatBank е необходима за гарантиране на финансова стабилност и призоваха за „продължаване на усилията за възстановяване на загубите от бивши собственици и свързани лица“. Но апелът им прилича на стремежа да представятжеланото за действително, смята авторът на статията.

На дневен ред е важния въпрос относно целостта на украинския финансов сектор и желанието на администрацията на Зеленски да защити независимостта на Националната банка на Украйна (НБУ). През последните шест години около сто банки бяха обявени в несъстоятелност от НБУ като част от усилията му за почистване на банковия отрасъл. Много от бившите им собственици станаха част от„неформалната олигархична коалиция“, която би искала да отслаби правомощията на НБУ по банковиянадзор и да се върне към онези дни, „когато всъщност биха могли да управляват украинските банки като своя лична хазна“, обръща внимание Кларк.

Ден след президентските избори бившата шефка на НБУ Валерия Гонтарьова, отговорна за национализацията на ПриватБанк, стана подсъдима в наказателното разследване и цел на нападки във Фейсбук, уж заради участието си в корупционните схеми от времето на Янукович. Кампанията в социалните мрежи започна журналистът от телевизионния канал на Коломойски "1 + 1" Александър Дубински, който влезе в парламента от партията на Зеленски.

Очевидно тези атаки са част от усилията да се подкопае независимостта на НБУ и да се направи по-податлива на външно влияние при вземане на решения относно несъстоятелността на финансовите организации и други регулаторни въпроси. Един от тях е нерешеният въпрос за местния филиал на Сбербанк, който попадна под санкции от началото на украинската криза през 2014 г., разсъждава авторътна статията.

Според него регулаторите са под все по-голям натиск от олигарси, които искат да придобият печеливш портфейл от заеми и активи на украинското звено на Сбербанк, въпреки че продажбата му ще наруши национални и международни санкции. НБУ "мъдро отказва да наруши правилата."

Борбата на «ПриватБанк» и Сбербанк в Украйна е важен показател за отношението на администрацията на Зеленски към финансовия сектор и сериозността на обещанието й да изкорени корупцията.„Пълзящото завръщане на олигархичното влияние“ върху банковия надзор може да навреди на усилията за борба с прането на пари, да внуши култура на рационално банкиране и да осигури макрофинансова стабилност. Това също ще доведе до спиране на финансовата подкрепа от МВФ и други международни кредитори, в резултат на което Украйна ще бъде на прага на обявяване на несъстоятелност, предупреждава публицистът.

Западните правителства и международните финансови институции трябва решително и единодушно дасигнализират за опасенията си на президента Зеленски и новото му правителство. Трябва ясно да се посочи, че независимият банков надзор и регулиране е черта, която не може да бъде премината, ако Киев иска да получи постоянна подкрепа и че случаят с «ПриватБанк» е контролен тест за ангажимента на Украйна за реформи, заключава Дейвид Кларк.

Превод: М.Желязкова