/Поглед.инфо/ Срещата на върха на Г-7 във Великобритания бе белязана от опитите на САЩ да създадат алтернатива на китайския проект „Пояс и път“, пише The New York Times. Както отбелязва вестникът, тази задача няма да е лесна: много европейски страни имат обширни икономически връзки с Китай и не подкрепят конфронтацията с Пекин. Освен това подходът на Китай е по-привлекателен за развиващите се страни.

На срещата на върха на Г-7 най-богатите страни в света обсъдиха за първи път създаването на алтернатива на китайския проект „Пояс и път“, пише The New York Times. Както отбелязва вестникът, Джо Байдън е направил конфронтацията с Китай и Русия приоритет на външната си политика: в същото време няма единство между Вашингтон и съюзниците му по линията на отношението към Пекин.

По своя мащаб проектът „Пояс и път“ значително превъзхожда плана „Маршал“, който позволи на САЩ да помогне на европейските страни да се възстановят от Втората световна война. Все още не е ясно дали западните демокрации ще успеят да създадат проект със сравнимо значение, отбелязва The New York Times. Планът, разработен от Вашингтон, включва консолидация на съществуващи проекти в САЩ, Европа и Япония, както и стимулиране на частните инвестиции.

Както вестникът пише, членовете на Г-7 се притесняват, че КНР рязко увеличава влиянието си в развиващите се страни чрез сериозни инвестиции. В същото време представители на Германия, Италия и ЕС бяха обезпокоени от необходимостта да рискуват търговските си сделки с Китай, отбелязва "Ню Йорк Таймс", позовавайки се на информация от присъстващите на срещата на върха.

Липсата на единство по отношение на КНР обяснява защо Западът досега не е успял да създаде обща инициатива за противодействие на "Един пояс и един път", пише The New York Times. Изданието отбелязва, че европейските държави, за разлика от САЩ, се въздържат от острата реторика срещу Пекин.

Според редица анализатори рискът от американския подход (смесица от различни програми) е, че китайската версия (всичко в един пакет) ще бъде по-подходяща за развиващите се страни. Съветът за външни отношения (CFR) отбелязва, че развиващите се страни предпочитат подхода на Китай, който е готов да създаде това, от което се нуждае клиентът, вместо подхода, при който на клиента първо му се обяснява от какво се нуждае.

В същото време Байдън все още вижда възможността да създаде такъв проект, тъй като европейските страни започват да осъзнават опасността от прекомерна зависимост от Китай, пише вестникът. Например Великобритания, която преди това работеше много тясно с Китай, сега активно поддържа линията на Вашингтон, особено по въпроса за китайския технологичен концерн Huawei.

Германия обаче, за която КНР е основният икономически партньор, активно се противопоставя на новата студена война. Същото се отнася и за Италия, която стана първата страна от Г-7, която се присъедини към инициативата „Пояс и път“. Франция не се е присъединила официално към проекта, но приветства китайските инвестиции.

Според бившия германски посланик в САЩ Волфганг Ишингер би било по-добре за Вашингтон, ако европейските страни се споразумеят за обща стратегия спрямо Китай. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, отбелязва The New York Times. Например Великобритания се приближи до позицията на САЩ до голяма степен не заради осъзнаването на риска от зависимост от Китай, а поради натиска от страна на Доналд Тръмп и страха да не бъде изолирана след Брекзит.

Германия също е малко вероятно да промени курса си дори след напускането на Ангела Меркел, тъй като вероятният й наследник Армин Лашет има подобен възглед за Китай. Ситуацията е различна във Франция, където дясното крило, водено от Марин Льо Пен, набира сила, обявявайки необходимостта от конфронтация с КНР.

Правата на човека може да се превърнат в препъни камък за нарастването на китайското влияние в Европа, пише вестникът. Например, Европейският парламент наскоро отказа да ратифицира голямо инвестиционно споразумение с КНР поради ситуацията с уйгурите. В отговор Китай наложи санкции на десет политици от ЕС.

Анализаторите също така отбелязват, че Джо Байдън е променил тона си към Китай, тъй като предишната реторика на Вашингтон за борбата между демокрации и автокрации смути европейските съюзници. Сега американският президент се фокусира върху общи идеи и говори за необходимостта от подкрепа и насърчаване на демокрацията в света. По думите на анализатора Робърт Ниблет,„Съединените щати стават все по-големи реалисти, като се отклоняват от радикалната линия по отношение на КНР, а ЕС се отдалечава от меката линия“.

Превод: ЕС