/Поглед.инфо/ Москва и Пекин имат сложни исторически отношения, но изглежда, че страните са готови да забравят за разногласията, за да си помогнат взаимно в конфронтацията със САЩ, заяви коментаторът на New Oveconnector Том О'Конър. Досега Америка само затегна позициите си и на двата фронта, така че „неизбежният раздор“, очакван от някои, едва ли ще дойде в близко бъдеще.

Колкото по-активно САЩ се опитват да сдържат геополитическия възход на Русия и Китай, толкова по-силно става тяхното стратегическо партньорство. Това не е най-лесната връзка, но експерти казват, че Москва и Пекин са готови да работят върху нея, за да постигнат обща цел - да изместят центъра на световната икономика на изток, пише кореспондентът на Newsweek Том О'Конър.

В не толкова далечни времена Русия и Китай вече успяхваа да се съюзяват и да се карат. Днес двете държави са в зората на появата на нов „многополюсен свят“. Вашингтон вижда в него заплаха за собственото си световно господство, което той си осигури след края на Студената война. Тази заплаха може да бъде много реална, но само ако Москва и Пекин все още са заинтересовани да работят помежду си.

Както припомня авторът на статията, още през 2015 г. ръководителят на Австрийския институт за изследвания на политиката и сигурността Велина Чакърова предложи концепцията за"дракономечката", което означава специален вид отношения между Русия и Китай. Според анализатора това е "не е алианс и не е брак по сметка, а по-скоро временни асиметрични отношения, при които Китай основно задава тона, а Русия в по-голямата си част го следва".

Чакърова твърди, че руско-китайският тандем, където Пекин осигурява парите, а Москва осигурява природните ресурси и технологиите, се стреми да противодейства на глобалното влияние на САЩ във всички възможни региони и области - от глобалната икономика и търговия до дипломацията и отбраната.

След китайско-съветския разкол през 60-те години, когато пътищата на двете най-мощни комунистически сили в света се разделиха за почти половин век, Западът забрави да мисли, че на изток може да се появи голям блок, формиран от Москва и Пекин. След разпадането на Съветския съюз обаче отношенията между Русия и Китай почти веднага започват да се подобряват и до 2012 г., след поредица от двустранни споразумения и няколко месеца преди председателят Си Дзинпин да дойде на власт, те прераснаха в „стратегическо партньорство“. Скоро новият ръководител на КНР лично се срещна с Владимир Путин и оттогава лидерите са „практически неразделни“, констатира журналистът на Newsweek.

И може би, съдейки по лидерите, отношенията между Русия и Китай наистина са „на най-високото ниво в историята“, но както отбелязва ръководителят на китайското направление в Института за изследвания на бързо развиващите се пазари на Московската школа за управление на Сколково Олег Ремига, ако се задълбочите в икономическите отношения, там остава да се свърши още много работа по тях. Експертът обръща внимание на факта, че например през периода от 2011 до 2017 г. Китай инвестира в Русия $16 млрд, което е едва 3% от чуждестранните му инвестиции. Да, и текущият търговски оборот, не толкова отдавна достигнал $100 млрд, според Ремига, не е толкова голям. Анализаторът добави обаче, че сега страните развиват нови форми на сътрудничество на регионално, а не на държавно ниво и вече се сключват "много успешни сделки".

По-специално, след като САЩ засилиха икономическия си натиск върху Поднебесната, Москва стана много важен партньор за Пекин в изпълнението на мащабния му проект „Един пояс - един път”. Русия вижда това като възможност да прокара собствената си инициатива - Евразийския икономически съюз. И според Олег Ремига, интеграцията и на двата проекта върви доста добре и с добра сделка партньорите ще могат да демонстрират успешното изпълнение на плановете си за отказ от доларовите операции.

Според експерти в отношенията си Китай и Русия се допълват доста добре, като „здрав човек с торба пари“ и „здрав човек с големи оръжия“. И въпреки че Пекин се опитва да действа внимателно и да не изостря отношенията с други страни с икономическия си растеж, той се нуждае от съюзници, за да защити своите чуждестранни инвестиции, смята Ремига.

Според директора на азиатската програма за власт и дипломация в Института Лоуи в Сидни Ерве Лемайо, Москва е важна и за Китай по отношение на енергийната сигурност. Руският нефт позволява на Китай да диверсифицира своите покупки. Москва очевидно третира Китай като основен партньор за отбрана в региона, въпреки че исторически отношенията му с Индия и Виетнам винаги са били по-добри. В потвърждение - 28% от съвместните военни учения през последните пет години Русия проведе именно с участието на Китай.

Олег Ремига обаче настоява, че не се налага да се говори за пълноправен военен съюз като НАТО между Москва и Пекин - те просто нямат нужда от това. Китай не е против военната подкрепа, да речем, в Южнокитайско море, но Москва не иска да се забърква във военни конфликти в Азия.

Най-голямата заплаха за двете страни са Съединените щати, които, въпреки че, както Доналд Тръмп обича да се хвали, благодарение на „шистовата революция“, придобиха енергийна независимост, не пропускат възможността да контролират оборота на природните ресурси по света. Търканията в Ормузкия проток с Иран, подкрепата на опозицията във Венецуела, където Пекин е инвестирал милиарди, оттеглянето от Договора за РСМО и евентуалната поява на нови оръжия - тези опити на Америка да удържи господството си само тласкат Русия и Китай към по-тясно взаимодействие.

Да, всъщност Русия и Китай, както казва Чакърова, са „естествени конкуренти“. За да поддържат партньорството обаче, те се съсредоточават върху общите цели и предпочитат да не повдигат въпроси, които биха могли да предизвикат повишено напрежение. И тъй като изглежда, че Вашингтон възнамерява да продължи да поддържа твърда позиция и на двата фронта, Москва и Пекин продължават да отлагат привидно „неизбежния си раздор“.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели