/Поглед.инфо/ Благодарение на силните (засега) резултати в първичните избори на Демократическата партия, американският сенатор Бърни Сандърс се превърна в един от основните претенденти за номинирането на тази партия като съперник на президента Доналд Тръмп на изборите през ноември. Ако в крайна сметка Сандърс наистина стане знаменосец на демократите, тогава изборът на президент тази година ще се сведе до избор между левия популизъм на Сандърс и десния популизъм на Тръмп.

За Япония потенциалните последици от този вид съперничество могат да бъдат огромни. След като встъпи в длъжност, Тръмп упорито отхвърли многостранността и приложи вътрешнополитическа програма за разделяне на обществото, която допълнително засилва партизанските настроения в САЩ. А Сандърс, както изглежда, има същите протекционистки инстинкти по отношение на външната търговия, както и Тръмп.

Японските политически и бизнес лидери са особено загрижени за ограничаване на икономическите връзки между Америка и Китай, тъй като това са двамата най-големи търговски партньори на Япония. Прекъсването на търговските отношения между САЩ и Китай, както и разпространението на протекционистки мерки по целия свят, ще нарушат нормалното функциониране на световните производствени вериги и ще нанесат пагубен удар върху японската икономика, която е третата по големина в света. Позицията на демократите по отношение на Китай не изглежда по-различна от позицията на Тръмп и републиканците.

Сандърс (технически считан за независим) обвинява търговските споразумения за унищожаването на милиони работни места в Съединените щати, а също така гласува Америка да се оттегли от СТО. Бившият вицепрезидент Джо Байдън, умерен кандидат, който в момента е основният съперник на Сандърс за номинацията на Демократическата партия, разкритикува формулировката на споразумението за Транс-Тихоокеанското партньорство (ТТП), въпреки че преди това води кампания за сделката.

Разбира се, Япония има  още своите силни страни. Когато Тръмп обяви оттеглянето на САЩ от TTП в началото на 2017 г., японският премиер Шиндзо Абе предложи на останалите страни по договора да сключат заместващото „Всеобхватно и прогресивно споразумение за транс-тихоокеанско партньорство“ (ВПТТП). И миналата година споразумението за свободна търговия между Япония и Европейския съюз влезе в сила.

Освен това сравнително високата репутация на Япония сред страните, принадлежащи към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), увеличава шансовете ѝ да разшири ролята си на глобален лидер. Според скорошно регионално проучване, оценяващо степента на доверие на обществеността към основните световни сили, Япония по този показател е много по-високо от ЕС, САЩ, Китай и Индия. А анкетираните, които са казали, че не се доверяват на Япония, най-често обясняват това с факта, че според тях тази страна няма способността или политическата воля да действа като глобален лидер.

Съответно Япония трябва да разчита на доверието, което ползва в Югоизточна Азия. И не само защото укрепването на връзките със страните от АСЕАН е ценно само по себе си, а и защото подобни връзки ще дадат възможност за по-добро позициониране на Япония в отношенията с ЕС. Ако обаче Япония наистина иска да стане признат лидер в международния многостранен ред, основан на правила, тя трябва да започне да действа като активен стабилизатор и да зададе тон на правилата. Например, Япония трябва да се опита да използва наскоро сключените големи търговски споразумения като лост за привличане на Великобритания (след Брекзит) във ВПТТП. В същото време Япония вероятно трябва да се стреми да разшири новите си отношения с ЕС в посока другите страни от ВПТТП чрез друго споразумение. Всичко това може да изисква хармонизиране на политиките на страните от ВПТТП в критичните области (например, данните и изменението на климата) с правилата на ЕС.

Освен това Япония е задължена да помогне за сключването на „Регионално всеобхватно икономическо партньорство“ (РВИП), дългоочакваното споразумение за свободна търговия между десетте държави от АСЕАН и шестте държави от Индийско-Тихоокеанския регион (Австралия, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия). Тези усилия ще бъдат трудни, по-специално поради нежеланието на Индия да участва в преговорите. Отказът на Индия да участва в преговорите за РВИП би бил сериозен удар за свободната и открита стратегия на правителството на Абе за Индийско-Тихоокеанския басейн. Днес Япония трябва да търси гаранции, че в крайна сметка Индия ще може да влезе в РВИП , ако обстоятелствата позволяват.

И накрая, Япония и Китай постигнаха съгласие по важността на принципи като прозрачността и устойчивостта на дълга в инвестициите в инфраструктура, които могат да отворят прозорец за разширяване на двустранното сътрудничество въз основа на взаимно признати правила. Въпреки че поради коронавируса, посещението на председателя на КНР Си Цзинпин в Япония най-вероятно ще трябва да бъде отложено, тази епидемия увеличи чувството за взаимна уязвимост. Японските власти и компании вече предоставиха на Китай над два милиона маски, а в отговор Япония очаква да получи поне милион маски от съседката си. Тази „дипломация на маските“ има стабилизиращ ефект върху двустранните отношения.

Но докато Япония има богати възможности да помогне за укрепването на либералния международен ред чрез установяване на правила, тези възможности все още разчитат на сътрудничество със САЩ. И бъдещата сила на този съюз ще зависи значително от това как американците гласуват през ноември.

Успехите на американския популизъм, както вляво, така и вдясно, ще усложнят отношенията в американско-японския съюз, ограничавайки ролята на Япония като играч, определящ правилата. Освен това сега японските власти са изправени пред задачата да се противопоставят на настояването на Тръмп за размера на японските разходи за поддържане на американските сили, разположени в страната, тъй като администрацията на САЩ ясно изисква от Япония значително да ги увеличи. Няма съмнение, че демократите ще направят същото.

Победата, както на Тръмп, така и на Сандърс, ще увеличи безпокойството в Япония. Има опасения, че САЩ ще започнат да третират Япония като стратегическа разменна монета при преговори, в случай че Тръмп спечели, или ще станат още по-затворени в себе си, ако Сандърс спечели. Поляризираното от популизъм общество, въплътено в лицето на Тръмп, Сандърс и някои други съвременни световни лидери, може би е най-голямото предизвикателство за Япония и международния ред след края на Втората световна война.

Превод: В. Сергеев

Източник: Геополитика

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели