/Поглед.инфо/ Ето такива груби думи от заглавието на тази статия ще трябва да преглътнат от убедените евроскептици. Подобно на много други, аз отдавна съм критичен към Икономическия и валутен съюз на ЕС (за кратко ИВС), като смятам, че тази валутна област не работи. Въпреки силния политически стремеж към европейско обединение като противоотрова срещу вековна война и ужасяващо кръвопролитие, дизайнът на ИВС никога не е имал критично важния трети стълб - бюджетен съюз.

Това вече не е така. Основното споразумение, постигнато на 21 юли, за 750 млрд. евро фонд за възстановяване на ЕС, наречен “Следващо поколение”, промени коренно ситуацията, като имаше сериозни, дългосрочни последици както за надценените долари, така и за подцененото евро.

За разлика от САЩ, която очевидно пропускат възможностите, представени от епичната криза с коронавируса 19, Европа е на висота - и то не за първи път. През юли 2012 г., сред привидно фатална криза на държавния дълг, тогавашният президент на ЕЦБ Марио Драги обеща да "направи каквото е необходимо", за да защити сблъскалото се със затруднения евро. Това обещание засили доверието в ЕЦБ като непоколебим пазител на единната валута, но не помогна за решаването на по-голям проблем: частично отказване от националния суверенитет в полза на общоевропейски механизъм за бюджетен трансфер.

Споразумението от 21 юли изпълнява тази задача. У конструкцията ИВС най-накрая има и трите стълба: единна валута, единна централна банка и непреодолима обвързаност за единна фискална политика.

Разбира се, това споразумение далеч не е идеално. На първо място, то изисква единодушното одобрение на 27-те държави от ЕС, което винаги е проблем в днешната напрегната и поляризирана политическа среда. В допълнение, структурата на новия фонд на ЕС, който в крайна сметка ще се състои от еднократни безвъзмездни средства за подпомагане на борбата с последствията от коронавируса (390 милиарда евро) и дългосрочни заеми (360 милиарда евро), предизвика остри спорове. Дяволът може да се крие в детайлите, разбира се, но основната идея е ясна: Планът на ЕС привлече важна подкрепа чрез големи емисии на общоевропейски държавни облигации. И накрая, Европа ще започне да издава нов безрисков актив в свят, в който досега е известен само един такъв актив - облигации на САЩ.

Фискалният пробив в Европа води до важен клин между надценения щатски долар и подцененото евро. Последните сделки на валутните пазари изглежда демонстрират разбиране за този факт. Все още предстои дълъг път. Въпреки рязкото покачване през юни и началото на юли, широкият индекс на еврото все още е с 14 процента под рекордно високите си стойности през октомври 2009 г. в реално изражение, а доларът, въпреки че през последните седмици отслабва, все още е с 29 процента над своя най-ниското ниво, регистрирано през юли 2011 г. Прогнозата ми за 35-процентов спад в широкия индекс на долара се основава на убеждението, че това е само началото на дълго просрочено изравняване между двете най-големи валути в света.

Добре знам, че прогнозирането на валутните курсове обикновено е най-трудното от всички макроикономически прогнози. Бившият председател на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспан го оприличи с хвърляне на ези-тура. Все пак понякога си струва да опитате.

Заемам мечешки възглед, че надцененият долар е узрял за рязък спад и анализът показва, че има две причини за това: бързото влошаване на макроикономическите дисбаланси в САЩ и правителството на страната, което изоставя всякакво подобие на глобално лидерство. Пробивът на 21 юли в Европа (и последиците от него за еврото) вдъхва увереност.

По отношение на макроикономическите дисбаланси, резкият спад на вътрешните спестявания в САЩ (който беше основният фактор в първоначалната ми хипотеза) изглежда е в ход. Първоначално пандемията доведе до скок в личните спестявания, но сега тази тенденция отшумя: процентът на личните спестявания спадна от 32% през април на 23% през май. Междувременно дефицитът на федералния бюджет показва експлозивен растеж: само през юни той се увеличи с 863 милиарда долара, което е почти равно на дефицита за цялата 2019 г. от 984 милиарда долара. Конгресът на САЩ може да приеме друг закон за пандемия за много трилиони долара в рамките на дни. Това ще доведе до силен негативен натиск върху и без това скромния размер на вътрешните спестявания в страната: нивото на нетните национални спестявания през първото тримесечие на 2020 г., преминало под знамето на пандемия, беше само 1,5 процента от националния доход. По този начин сметката на текущите операции се намира на пътя към рекорден дефицит.

От тази гледна точка сравнението с Европа е особено убедително. Международният валутен фонд прогнозира, че дефицитът на САЩ ще достигне 2,6% от БВП през 2020 г., докато Европа се очаква да има излишък от БВП за 2,7% за годината. Както можете да видите, разликата достига 5,3 процентни пункта. И тъй като САЩ влязоха в кризата с много по-тънка възглавничка от спестявания и са много по-агресивни на фискалния фронт, нетните спестявания и разликите по текущата сметка ще продължат да се изместват в полза на Европа, създавайки значителен натиск за долара надолу.

Същото може да се каже и за ситуацията с глобалното лидерство, особено сега, когато Америка настоява за деглобализация, късане на икономически отношения и търговски протекционизъм. Бях силно впечатлен от неотдавнашните усилия на Европа за справяне с изменението на климата, не само привеждане в съответствие на следващото поколение на ЕС с Парижкото споразумение за климата, но и разпределяне на почти една трета от общия бюджетен пакет на зелена инфраструктура и други подобни инициативи. За съжаление президентът на САЩ Доналд Тръмп се насочва в точно противоположна посока и продължава да отменя наредбите за околната среда, наложени от администрацията на президента Барак Обама (да не говорим за оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение в началото на 2017 г.).

Разликата в методите за борба срещу COVID е не по-малко поразителна. Към 21 юли през предходните седем дни броят на новите случаи на зараза в САЩ нарасна до рекордно високите 67 хиляди на ден. Шокиращо, това е с 208% по-високо от средата на юни. А в 27-те държави от ЕС броят на новите потвърдени случаи остава повече или по-малко стабилен от средата на май - малко над 5000 на ден. Като се има предвид, че ЕС има с 35 процента по-голямо население от Съединените щати, неспособността на Америка да овладее разпространението на коронавируса е още по-очевидна на глава от населението. Освен това разширяването на системата за тестване за коронавирус в САЩ всъщност се забави и точно в момента, когато броят на случаите на зараза започна бързо да расте, има смисъл от вече празните извинения на администрацията на Тръмп, че увеличаването на броя на тестовете води до увеличаване на статистиката на заразените. Като се има предвид, че Европа е много по-активна в своята политика в областта на общественото здравеопазване и в прилагането на необходимите правила, коя от двете валути бихте предпочели?

Американската изключителност дълго време е черешката на тортата за тефлоновия щатски долар. Но тези дни свършиха. Бидейки най-нежеланата голяма валута на света, еврото, напълно възможно, се движи към собствена, европейска изключителност. В резултат на това натискът върху долара само ще се увеличава.

Превод: В. Сергеев