/Поглед.инфо/ Не трябва да се разчита, че Джо Байдън коренно ще промени американската външна политика, пише Prospect. Въпреки че това изглежда неизбежно за мнозина, в действителност новият стопанин на Белия дом няма нито силата, нито намерението да извърши „фундаментално презареждане“ на международната арена, се подчертава в статията.

Основният принос, който Джо Байдън може да направи за външната политика, ще бъде опит за поне частично възстановяване на „опетнената репутация“ и възстановяване на самочувствието на американците, пише Анатол Ливен в статия за Prospect. Според него ще има доста радикални мерки, така че не бива да се очаква, че Байдън наистина ще може да трансформира външната политика.

Не трябва да се разчита на това, тъй като новият президент на САЩ няма нито сили, нито намерение да извърши фундаментално презареждане, се подчертава в статията. Според автора една от най-важните стъпки може да бъде връщането на Вашингтон, под ръководството на новата администрация, към Парижкото споразумение за изменението на климата, от което Доналд Тръмп преди това излезе: „В допълнение към факта, че изменението на климата заплашва с глобална катастрофа, бъдещите щети за САЩ от разрастващото се затопляне далеч надхвърлят всичко, което могат да направят Китай и Русия, с изключение на ядрената война.“

Подписването на това споразумение само по себе си обаче ще промени малко, освен че частично ще възстанови престижа на Америка на международната арена, се отбелязва в статията. Факт е, че много държави също са подписали Парижкото споразумение, но не изпълняват задълженията си - въпреки че смисълът на тези споразумения е именно да се предприемат мерки, пише Prospect.

Важна роля тук ще играе въпросът за това, дали демократите ще успеят да получат мнозинство в Сената - но това ще стане ясно едва през януари, когато в Джорджия ще се проведе втори тур, се казва в статията. Ако не успеят да постигнат това, тогава републиканските сенатори със сигурност ще продължат упорито да блокират всякакви законодателни инициативи на демократите. Тогава новата администрация на Байдън няма да може свободно да приема нови закони и да въвежда нови данъци, предупреждава авторът.

Освен това Сенатът все още ще трябва да одобри кандидатите за новия кабинет. И ако демократите не спечелят Сената, тогава Байдън ще трябва да действа с президентски укази, което също значително ще стесни пространството за маневриране във външната политика, се казва в статията. Въпреки че опитът на Обама и Тръмп показва, че с това също може да постигне нещо, обаче, демократите тогава очевидно няма да могат да изпълнят обещания „зелен нов курс“, прогнозира авторът: „По този начин одобрението на Парижкото споразумение от Байдън ще стане най-важното му символично и най-незначителното на практика външнополитическо решение.”.

По негово мнение външната политика по други ключови въпроси при администрацията на Байдън ще се промени много малко, с изключение на общата атмосфера: „Тези хора, които са подготвени за високи длъжности, принадлежат към ядрото на Вашингтонския истеблишмънт в сферата на външната политика и сигурността. Съветникът на Обама Бен Роудс ги нарече „мастилено петно“ за свръхестествената им способност да очернят всеки, който се опитва да промени отношението им към света“, се казва в статията.

В условията на „общата истерия“, при която Тръмп трябваше да действа, той всъщност не направи нищо, за да промени предишната американска стратегия по редица ключови въпроси, подчертава авторът. Въпреки че понякога прави положителни изявления за Владимир Путин или Ким Чен Ун, на практика американската политика спрямо Русия и Северна Корея като цяло изобщо не се е променила, пише Prospect.

Там, където Тръмп все още успява да извърши сериозни промени, демократите до голяма степен ги разпознават и приемат, така че едва ли ще решат да поправят нещо, смята авторът. На първо място, тук говорим за политиката към Китай и желанието да се избегнат нови войни. Нарастващата враждебност на САЩ към разрастващия се Китай датира от обръщането към Азия“, обявено от Обама и Хилари Клинтън през 2011 г. - ако се преведе от дипломатическия език, това всъщност означава политика на сдържане на Китай, се казва в статията.

Разполагането на нови американски войски в Източна Азия, разработването на нови оръжейни системи за използване в крайбрежните води на Китай, развитието на партньорства с Индия - всичко това започна по време на администрацията на Обама, припомня авторът. Да, Тръмп също въведе сериозни нови мита върху китайските стоки и също така взе мерки за ограничаване на Китай в областта на глобалните информационни технологии - но във връзка с тези мерки администрацията на Байдън ще бъде притисната в различни посоки, се подчертава в статията.

От една страна, тя най-вероятно ще иска да се върне към стратегията на Обама за разширяване на зоните за свободна търговия със съюзниците, които изключват Китай. Днес обаче „свободната търговия“ е крайно непопулярна сред мнозинството американски гласоподаватели, гласували за демократите.

От друга страна, антикитайската търговска политика на Тръмп очевидно се е провалила - освен нанесените щети на Huawei и замразяването на 5G проектите за преход. Въпреки пандемичната и икономическата криза, китайската икономика продължава да расте (макар и с бавни темпове), докато американската икономика е в упадък, отбелязва авторът.

В резултат Китай допълнително затвърди позицията си на „движеща сила на икономическия растеж“ в Източна Азия и Европа, ограничавайки способността на други страни в тези региони да предприемат каквито и да било мерки срещу Пекин, се казва в статията: „Зависимостта на големите държави от търговията с Китай сериозно възпрепятства Администрацията на Тръмп да търси икономически съюзници срещу Пекин. Тези трудности ще останат и за администрацията на Байдън.“

Освен това Тръмп и Байдън със сигурност ще се опитат да избегнат нови войни по същия начин, прогнозира авторът. И двамата научиха добре уроците от Афганистан, Ирак и Либия, както и се запознаха с резултатите от проучванията на общественото мнение, които демонстрират дълбоката неприязън на по-голямата част от американското общество към по-нататъшна военна намеса, и се вслушаха в съвета на Пентагона, че новите войни ще бъдат подарък за Китай, пише Prospect.

Трябва да се припомни, че въпреки всичките си гръмки думи и заплахи, Тръмп не е започнал нито една нова военна кампания, отбелязва авторът. Според него Байдън ще продължи стратегията на Тръмп за изтегляне на войските от Афганистан и ще се натъкне на същите препятствия по пътя.

Що се отнася до „ядрената сделка“ с Иран, която Тръмп напусна, Байдън и екипът му изразиха желание да се върнат към нея. Някои от водещите му съветници обаче вече изразиха намерението си да подготвят нова, по-строга версия на сделката, а Техеран вече заяви в отговор, че смята това за напълно неприемливо.

Възможното съчетаване на американските санкции, пандемичната криза и „интелигентната дипломация“ все още ще помогне на Вашингтон да сключи нов договор. Но от друга страна, Иран сега има реална алтернатива - под формата на китайски инвестиции и помощ. И ако САЩ започнат да оказват твърде голям натиск върху Китай в Далечния изток, тогава Пекин може да направи Техеран свой пълен съюзник, което ще има далечни последици за баланса на военните и политическите сили в Близкия изток, предупреждава авторът.

Що се отнася до отношенията с Москва, демократите отдавна „се отвращават от Русия и ще се опитат да й навредят колкото е възможно повече“, се казва в статията. Но за това Байдън ще трябва да убеди европейците да наложат нови санкции. Да се направи това в момент на рязко нарастване на напрежението с Турция би било „върхът на геополитическата глупост“, въпреки че това е „съвсем в духа на днешното поколение европейци“, подчертава Prospect.

Реализирането на нова стратегия към Москва ще бъде възпрепятствано от факта, че западните държави нямат жизнеспособен план за разрешаване на кризата в Украйна, се казва в статията: „Разбира се, те могат да въоръжат украинците до зъби, но това заплашва да повтори грузинския сценарий от 2008 г.: руско-украинска война, съкрушително поражение на Украйна и прибързано бягство на САЩ.“ Следователно, в настоящите условия, както смята авторът, руско-американската враждебност вероятно ще се прояви главно под формата на имитация на активна дейност.

Освен това екипът на Обама по едно време издигна на пиедестал допотопната идея за „глобална лига на демокрациите“, опитвайки се да изолира Китай и Русия и да окаже натиск върху тях. Това обаче по никакъв начин не може да промени реалния баланс на силите и само създава негативен имидж за американците на световната арена, се казва в статията: „Тъй като Съединените щати със сигурност ще продължат да си сътрудничат тясно с авторитарни съюзници и антилиберални демокрации като Индия, схващанията за американското лицемерие ще нараснат в света.“.

В същото време в тази идея има известна опасност за Вашингтон, предупреждава авторът: „От гледна точка на Китай и Русия (говорим не само за властта, но и за обикновените хора), „насърчаването на демокрацията“ от американците всъщност е насочено към отслабване и дори разрушаване техните държави“.

Ако обаче представлявате заплаха за жизнените интереси на силна държава, тя също ще направи всичко възможно в отговор да навреди на вашите жизненоважни интереси - урок, който Вашингтон и неговият истеблишмънт е трябвало да научат за 25 години от прилагането на провалената си стратегия спрямо Русия, се подчертава в статията. „Но изглежда, че ще им трябва още един урок. И се страхувам, че ще го получат изцяло.“, заключава авторът.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели