/Поглед.инфо/ Русия вижда огромен икономически потенциал в Арктика по отношение на корабоплаването и добива на полезни изкопаеми, пише Stratfor. Въпреки това, нарастването на активността в региона на Русия, Китай и САЩ може да тласне държавите една срещу друга.

Топенето на леовете прави Арктика все по-важен от стратегическа гледна точка регион, пише Stratfor. Независимо от това, активното въвличане в неговите изследвания в дългосрочен план може да застраши сигурността на държавите.

Така, една от страните, които обърнаха внимание на Арктика, беше Русия. Москва смята корабоплаването по Северния морски път за един от приоритетните си проекти. Но все пак на първо място страната се интересува от добива и разработването на запасите от нефт, достъпът до които се улеснява от изменението на климата.

След завръщането си в Арктика, която тя напусна след края на Студената война, Русия ще трябва да се приспособи към новото разпределение на силите. По-специално в региона се появи нов и много активен играч - Китай. По този начин Stratfor смята, че изгодите от развитието на арктическото богатство могат да направят отбранителните позиции на Русия по-уязвими в дългосрочен план.

Руските арктически територии, които съставляват повече от половината от цялата крайбрежна зона на региона, продължават да осигуряват около 15% от БВП на страната, главно поради добив на полезни изкопаеми. За сравнение, за „арктическа“ зона се счита приблизително 40% от цялата територия на Канада, но нейният принос към БВП на страната е едва 0,5%.

В същото време повечето богатства на Арктика, принадлежащи на Русия, все още са недокоснати, което се улеснява от екстремните климатични условия. Глобалното затопляне и технологичното развитие обаче започват да променят ситуацията.

Освен това топенето на арктическия лед привлича все повече и повече международното внимание към морските пътища на региона, което може да намали времето за пътуване между Европа и Азия. Stratfor отбелязва, че по Северния морски път Русия може да достави газ от „Ямал ВПГ“ (втечнен природен газ) до Китай само за 15 дни, в сравнение с 30-те дни, които ще изминат при използване на сегашния маршрут.

Можете обаче да преминете през него само в определени периоди от годината. Освен това всички операции в арктическите води все още изискват специално оборудване и често използването на ледоразбивачи, които също зависят от метеорологичните условия. Всичко това значително ограничава търговската жизнеспособност на проектите в Арктика.

В същото време, както отбелязва Stratfor, дори нередовното използване на Северния морски път ще изисква значителни инвестиции в арктическата инфраструктура, включително чуждестранната. Необходимостта от чуждестранни финансови инвестиции ще усложни отношенията между Русия и Китай, които, въпреки наличието на общи интереси, остават много объркани.

Освен това Кремъл също ще изисква значителни чуждестранни инжекции и разширяване на съществуващия пазар. Всичко това може да бъде осигурено от Китай, но в този случай Русия рискува да се окаже в зависима позиция.

Опитвайки се да избегне това състояние, Русия се опитва да балансира китайските инвестиции в развитието на енергийната инфраструктура, като си сътрудничи с европейски и японски компании.

Едновременно с това, на фона на нарастващата руска и китайска активност, САЩ също не могат да останат настрана. За Вашингтон Арктика има стойност не толкова от икономическа гледна точка, колкото от гледна точка на стратегически важното местоположение на региона.

В същото време отварянето на нови морски пътища ще застраши американско-руската граница. А китайската активност в региона неочаквано повдигна още един въпрос, по който Москва и Вашингтон са съгласни: управлението на Арктика трябва да остане в ръцете на осем арктически държави, средкоито Китай не е.

Stratfor отбелязва, че Русия ще продължи активния си добив на полезни изкопаеми в региона и също така ще укрепи арктическата граница.

Превод: М.Желязкова