/Поглед.инфо/ Заради наложените от Запада анти-руски санкции, Москва промени външнополитическата си стратегия, за да разнообрази икономическите си връзки с други региони: Близкия изток, Азия, Южна Америка и дори Африка. Но, както пише Stratfor, Русия не иска напълно да затвори вратата към Запада, тъй като Европа най-вероятно ще остане ключов пазар за износ на руски енергийни ресурси и полезни изкопаеми.

Изминаха повече от пет години от момента, когато в Киев мина „евромайдана“, който заби клин между Русия и Запада. Както пише Stratfor, САЩ и Европейският съюз се опитват да изолират Москва с помощта на икономически санкции и в резултат на това Русия промени външнополитическата си стратегия, стремейки се значително да разнообрази икономическите си връзки с други региони. От една страна, това ще помогне на Москва да предпази икономиката си от по-нататъшното влияние на санкциите, а от друга, да компенсира изгубените възможности за годините на търговски и инвестиционни ограничения.

Изданието отбелязва, че основен партньор на Русия веднага стана Китай, с който Москва продължава все повече да развива търговските, икономическите и енергийните връзки. Пекин обаче не е единствената посока, в която Русия се движи, като се стреми да задоволи своите стратегически и енергийни нужди. Тъй като напрежението между Русия и Запада ще продължи, изглежда, още много дълго време Русия разглежда Южна Азия, Близкия изток, а също и Африка и Южна Америка като региони, с които е възможно да се изграждат връзки в сферата на икономиката и сигурността.

Ключов елемент от стратегията на Русия в последно  време е разширяването на военните отношения и връзките за сигурност със страни извън Запада, което е особено очевидно в Сирия. Русия винаги радикално се е противопоставяла на силите, водени или подкрепяни от САЩ да променят сегашния режим. Москва също искаше да покаже на Вашингтон и на цялата световна общност, че е в състояние да извърши въоръжена намеса извън своите граници. Тази стратегия се оказа печеливша за Русия и засили нейния авторитет и влияние не само в Сирия, но и в целия Близък изток. Русия се активизира в ролята на дипломатически посредник в Ирак, Либия, зоната на палестинско-израелския конфликт, а също разшири търговията с оръжие в Египет, Турция и Саудитска Арабия. Според автора на статията, това означава, че Съединените щати сега трябва да вземат предвид положението и влиянието на Москва практически на почти всички важни за Вашингтон територии, особено в момент, когато САЩ се готвят да отслабят военното си присъствие в този регион.

Освен в Близкия изток, Москва активно засилва влиянието си и установява връзки в Южна Азия, особено в Афганистан. Русия засили дейността си в дипломатическата сфера на тази държава, организирайки няколко преговори. Москва също значително увеличи присъствието на силите за сигурност в съседните с Афганистан Таджикистан и Киргизстан, където сега провежда повече антитерористични учения.

Както и в случая със Сирия, Русия имаше собствени причини за намеса в работите на Афганистан, най-вече желанието да се предотврати разпространението на военна агресия. Но Кремъл също е имал предвид стратегическия интерес на САЩ в тази страна. Така Москва отправи предизвикателство към САЩ в момента, когато Вашингтон планира да съкрати военния си контингент в Афганистан”, пише авторът.

Венецуела стана още една точка под носа на САЩ, където Русия засилва влиянието си. Москва имаше икономически и военни връзки с Каракас още по времето на Уго Чавес, но напоследък Кремъл непрекъснато увеличава финансовата подкрепа, както и взаимодействието в областта на енергетиката и сигурността с правителството на президента Николас Мадуро. Мадуро пристигна в Москва през декември 2018 г., на среща с Путин, на която държавните глави подписаха инвестиционни договори в областта на енергетиката и минното дело. Скоро след това се появиха непотвърдени съобщения, че Русия мисли за дългосрочното разполагане на стратегическите бомбардировачи Ту-160 във Венецуела.

Авторът на статията смята, че тази латиноамериканска държава може да се превърне в опорен пункт, от която Русия може да създава трудности за САЩ и да възпрепятства реализирането на техните стратегически интереси. И тъй като Вашингтон активно се опитва да повлияе на вътрешната обстановка във Венецуела, Москва възнамерява да противодейства на подобни опити и да запази правителството на Мадуро.

Руската стратегия за диверсификация доведе Москва до по-малко позната територия - до Африка. Русия не само обсъди възможността за подпомагане модернизирането на военните сили на Зимбабве, но и включи частни военни изпълнители в Централноафриканската република, където също се опита да посредничи при разрешаването на вътрешния конфликт в страната. И макар укрепването на връзките с тези страни да е малко вероятно да се превърне в платформа за Русия за противодействие на САЩ, това ще позволи на Москва да разшири търговията си с оръжие и да получи достъп до полезните изкопаеми.

Но, както заключава авторът Stratfor, въпреки набезите си в Азия, Африка и Южна Америка, Русия не иска напълно да затвори вратата към Запада. Най-вероятно Европа ще остане ключовият пазар за износ на енергийни и минерални ресурси, тъй като Москва се интересува от търговски отношения със Запада, но до момента, докато това не създава заплаха за Русия от нови санкции. Но във връзка с това, че излизане от задънената улица в отношенията между Русия и Запада е малко вероятно в близко бъдеще, Москва няма друг избор освен да погледне към други региони, за да удовлетвори своите икономически и стратегически нужди.

* Рекламирайте или подкрепете Поглед.инфо и ПогледТВ, за да ги има по-дълго време и да запазим тяхната независимост. /Прочетете долу/

Превод: М.Желязкова