/Поглед.инфо/ Шведските въоръжени сили все още са уверени, че през октомври 2014 г. руска подводница нахлува във вътрешните води на страната, въпреки че година по-късно имаше информация, която разкрива едно от най-важните „доказателства”, пише Svenska Dagbladet. Поради липсата на доказателства военните експерти се опитаха по някакъв начин логически да сведат всичко до една версия, докато при това те сякаш „се блуждаели в тъмнината“, се казва в статията.

До днес армията на Швеция твърди: „Не може да има разумно съмнение, че през октомври 2014 г. е имало нахлуване във вътрешните води на Швеция в района на Стокхолмските скали.“ През септември 2015 г. обаче се появи информация, че за единственото и най-важно „доказателство“ за наличието на „чужда подводница“, което медиите побързаха да припишат на Русия, скоро изплува друго обяснение, пише Svenska Dagbladet.

Журналисти от шведския вестник проведоха собствено разследване и разбраха по-рано, че шведската военна подводница, която събираше данни от Horsfjerden, прие звуковия сигнал, идващ от шведския Институт по хидрология и метеорология, разположен в Балтийско море, като доказателство за наличието на „чужда подводница“. Този сигнал е записан, когато устройството е вдигнато от дъното с помощта на акустичен разединител през есента на 2014 г., точно по време на лова на предполагаемата „подводница“, припомня авторът.

Както заяви в интервю за Svenska Dagbladet Майкъл Шют, ръководител на Шведския център за морски анализ на водата, при тях постъпват всички сложни въпроси, свързани със акустичния анализ на различни подводни звукови явления за експертна оценка. Тъй като цялата информация относно „лова на подводници“ през 2014 г. все още е строго класифицирана, Шют отказа директно да потвърди пред репортерите, че в този случай е имало „объркване“ поради звуковия сигнал на шамадурата на Института по хидрология и метеорология.

В същото време той обясни, че именно Центърът за морски подводен анализ се е занимавал с проучването на всички звукови данни, които след това са били записани, се казва в статията. „Именно нашият център проведе този акустичен анализ. Това, до което стигнахме, беше взето под внимание, след което шведските въоръжени сили направиха изявление, че предполагаемите доказателства имат различно обяснение“, каза Шют в интервю за Svenska Dagbladet. Според него експертите на ръководения от него център са изпратили писмен доклад до Генералния щаб с окончателните резултати от акустичния анализ, в който „всичко било кристално ясно“.

След като получи този доклад, шведското правителство „се изправи пред политическа дилема“, тъй като именно това акустично „доказателство“ беше представено преди това като ключово доказателство за наличието на чужда подводница, подчертава статията. Освен това докладът на Върховния главнокомандващ Сверкер Йорансон преди това е бил подкрепен от шведския премиер Стефан Льовен и министъра на отбраната Петер Хултквист, припомня: „Когато няколко месеца по-късно стана ясно, че „основните доказателства“ не съществуват, започна кошмар.“

Започна тясно общуване между представители на правителството и въоръжените сили на Швеция, всички се опитаха да смекчат негативните последици от установената грешка, пише Svenska Dagbladet. Както каза неименуван „информиран източник“ пред репортери, когато се оказа, че едно от „надеждните доказателства“, представени на правителството, трябва да бъде отхвърлено, това не хареса на никого: „Това не беше толкова добре за главнокомандващия в онзи ден, когато трябваше да бъде обсъдено с правителството. Трудно е да си представим нещо по-лошо. Всички бяха напълно смазани. В крайна сметка бяхме сто процента сигурни, че доказателствата са надеждни и затова ги представихме на правителството, сякаш решението вече е в джоба ни. И сега всичко стана съвсем различно."

Ситуацията беше напълно неудачна и беше необходимо да се направи нещо с това, се казва в статията. Доклад на върховния главнокомандващ Сверкер Йорансон, който говори по-рано на публична пресконференция в Розенбад, съобщава, че три доказателства сочат вероятното „присъствие на подводница“ в териториалните води на Швеция: дънни отпечатъци, снимка и показания на „надежден свидетел“. Но в същото време той определи само едно от тях като ключова: „Резултатите от наблюдението отговарят на критериите за най-високо ниво на оценка и те потвърдиха, че подводницата наистина е била“ - така Йорансон описа звуковия сигнал, който, както се оказа по-късно, идва от шамандурата на Института по метеорология и хидрология, подчертава Svenska Dagbladet.

Според „информиран източник“, когато се оказа, че е възникнала грешка с „ключовите доказателства“, на шведските военни им бяха нужни няколко месеца, за да решат как да се справят с това, се казва в статията. Обещаният окончателен доклад до правителството и парламента се забави. "По време на дискусията на едната страна на везните беше евентуалната вреда и другата - откритостта", обясни източникът в интервю за Svenska Dagbladet. Когато грешката беше обявена публично след четири месеца, властите използваха израза „различно обяснение“ за основните доказателства за присъствието на подводницата, без да обясняват какъв вид обяснение е представено.

В същото време беше организирана среща с пресата, на която шведските въоръжени сили и правителството подчертаха, че все още не може да има „никакво основателно съмнение“, че в териториалните води на страната са нахлули. Междувременно Генералният щаб продължи да работи по окончателния доклад - но тъй като вече нямаше „основни здрави доказателства“, ситуацията се усложни, се отбелязва в статията: „Звукозаписът беше последната връзка в веригата на доказателства към изявлението, че подводницата-нарушител се е движела на юг от Канхолмсфьорден към Хорсфьорден. И сега има само дънни следи и свидетелства на очевидци, които са видели нещо по време на осем дневния лов в скалите."

В процеса на подготовка на доклада бяха организирани няколко срещи между представители на Генералния щаб, военното разузнаване, полицията по сигурността и Радиоцентъра на въоръжените сили на Швеция, съобщава Svenska Dagbladet. „Тъй като нямаше по-ясни доказателства, трябваше по някакъв начин да обединим всичко логично. Например, човек би могъл да сравни данните, получени по време на самата операция, с друга информация - и да разбере например, кои руски кораби отговарят на критериите.“, каза на репортери неназован източник, присъствал на една от тези срещи.

Основният проблем при подготовката на окончателния доклад според него беше трудността при определяне на типа потенциална инвазия. „Имахме хипотеза, че нещо се движи по определен маршрут от север на юг и много свидетелства, че е подводница, но кой кораб всъщност не си представяхме. Трябва да разберете, че никой не седи и не измисля нещо от главата си, всичко е много трудно", каза този очевидец в интервю за Svenska Dagbladet.

Според него това е било „като лутане в тъмнината“, когато са изразени различни теории и предположения с различна степен на вероятност, с помощта на които човек може да докаже нещо. „Това беше малко като полицейско разследване: има няколко сценария, трябва да намерите доказателства. В тази мозайка имаше много парчета, които показват, че инцидентът все още съществува, с толкова много доказателства, че би било странно, ако нищо наистина не се беше случило. Но техническото доказателство, звукозаписът, който смятахме, че имаме от самото начало, щеше да бъде много полезен тук“, обясни същият източник.

През пролетта на 2015 г. експертите от Генералния щаб приключиха с анализа на събраните материали, се казва в статията. Според източника вътрешните доклади в процеса на подготовка включват обширна документация от военноморския тактически щаб и друга информация. Но когато репортерите на Svenska Dagbladet се опитаха да поискат материалите по този случай за преразглеждане, те получиха отговор, че вече не съществуват. „Тъй като това е работен процес, всички материали се унищожават, когато окончателният доклад е готов“, заяви Ларс Рун, представител на Генералния щаб на шведските въоръжени сили.

През септември 2015 г. Върховният главнокомандващ на Швеция Сверкер Йорансон подписа окончателния секретен доклад до правителството, се казва в статията. Но кой точно участва в анализа на случая и подготовката на материалите на доклада в окончателната му версия, все още не е известно, тъй като шведското правителство напълно класифицира тази информация с две постановления, последното от които е гласувано на 7 ноември тази година, заключава Svenska Dagbladet.

Превод: М.Желязкова


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели