/Поглед.инфо/ Дори след края на пандемията от коронавируса, човечеството вече няма да може да се върне към предишния си "нормален" живот, заяви журналистът от The Times Бен Макинтайър. Според него някои промени ще изглеждат зашеметяващи и чужди за някои, а някои могат да донесат непредвидени ползи за хората.

След коронавируса светът никога няма да бъде същият, но по някакъв начин дори може да се подобри, пише журналистът на The Times Бен Макинтайър.

Според него болестта няма да изчезне в близко бъдеще и, вероятно, никога няма да изчезне.

„Няма да се събудим един ден в свят без вирус и няма да се върнем към историческата „норма“. Коронавирусът ще бъде с нас в обозримо бъдеще.“, се казва в статията.

Влиянието му ще намалее и това вече се случва като част от първата фаза на „пандемичните отливи“. По-доброто лечение ще направи вируса по-малко смъртоносен. Той ще стане по-мек, тъй като имунитетът се разпространява.

В крайна сметка ще бъде намерена ваксината. Но дори това в никакъв случай няма да бъде някакво магическо средство, „убивайки този бич с изстрел в сърцето“.

Майкъл Райън, директор на програмата за спешна медицинска помощ на СЗО, изрично заяви: „Този вирус никога няма да изчезне. Мисля, че е важно да го формулираме ясно."

Подобно на морбили или варицела, COVID-19 може да циркулира в обществото в продължение на десетилетия. Това вече се случва с четири ендемични коронавируси. И той няма да бъде „излекуван“, за да можем да се върнем в предишния си живот.

Ако първата фаза на коронавируса беше фокусирана върху ограничаване, втората ще бъде посветена на адаптация. Хората ще научат как да живеят с това заболяване от медицинска, икономическа, социална, културна и физиологична гледна точка.

Заболяването ще засегне - понякога радикално, а понякога почти неусетно - всички аспекти на човешкото съществуване: работа, учене, спорт, пазаруване, пътуване, социално взаимодействие и семейни отношения.

Много от тези промени ще бъдат зашеметяващи и чужди; но някои могат да донесат непредвидени ползи.

В бъдеще, според автора, вече няма да има ръкостискане и преди посещение при баби и дядовци здравната проверка ще стане нещо обичайно. Може би вече няма да прелистваме книгите в книжарниците или да проверяваме мекотата на авокадо, преди да го купим. Вероятно ще се появят врати без дръжки и роботите все повече ще работят там, където хората могат да се заразят. Средното място в пътническите самолети може да е нещо от миналото.

На обществени места ще бъде по-малко вероятно да видите усмивка, тъй като лицата често ще бъдат маскирани.

Светът на трудовите отношения също никога няма да бъде същият: отдалечени офиси, вземане на решения с спазване на социалната дистанция, работа у дома за тези, които имат късмет, за да имат място за това. Бумът в използването на Zoom демонстрира ефективността на онлайн срещите. Устойчиви на инфекции оградени работни места, които ще заменят офисите с отворен план, ще придобият популярност.

Освен това вече се разработват безконтактни офиси. Хората ще работят в различно време на деня и, разбира се, по-често от вкъщи.

В следващите години разговорът до машината за вода или в трапезарията ще носи определени рискове.

Според автора ситуацията ще се промени и по отношение на установяване на отношения. Мнозина ще търсят партньор и ще провеждат срещи с него в Интернет, а при първия физически контакт вероятно ще има толкова трудности, колкото никога в историята на секса.

Пазаруването ще се върне, но ще изглежда различно. В свят, в който трябва да се подреждате, да чакате, да избягвате обзавеждането на помещения, да не докосвате стоките и да отскачате от други купувачи, като магнит със същото име полюс, мнозина предпочитат да пазаруват от дома и да купуват по-малко, се казва в статията.

Спортните състезания ще се провеждат дистанционно: и спортистите, и зрителите ще трябва да свикнат с празните стадиони.

Ефектът от коронавирус ще се усеща дълго време в училищата и университетите: онлайн класове, празни класни стаи, ограничено взаимодействие, по-малко чуждестранни студенти.

За сега COVID-19 няма да се дене никъде - а той вероятно ще бъде с нас завинаги - обществото трябва да е готово да пожертва личния си живот заради здравето. Вече има приложения, които показват къде сме били и кого сме виждали, температурни сензори и камери за термични изображения на летищата и гарите, които ни тестват без питане или разрешение.

Но от всичко това може да се получи нещо добро. Големите кризи, след като отстъпят, водят до процъфтяване на творчеството. Все повече и повече велосипедни пътеки ще се появяват в градовете. Напускането за отпуск по болест вече няма да е признак на слабост, а гражданско задължение.

„Коронавирусът дойде като заплаха, но ще остане част от житейското платно, още един голям обрат в колелото на човешкия опит, нова глава в нашата еволюция“, обобщава журналистът от The Times Бен Макинтайър.

Превод: М.Желязкова