/Поглед.инфо/ Действието на Конвенцията от Монтрьо е под въпрос

Неотдавнашното посещение на Владимир Зеленски в Истанбул, разговорите му с президента Ердоган, информацията за началото на строителството на завод за производство на безпилотни самолети в Украйна, ярките изявления на турския лидер и не по-малко нашумялите случаи - всичко това остави другите аспекти на руско - турските отношения в известна сянка.

Междувременно от 1 юли тази година таксите за транзит на търговски кораби по маршрута Босфор - Мраморно море - Дарданели отново бяха увеличени (след октомври 2022 г.) (сега с 8,83%). „Базовата стойност на златния франк по отношение на коефициентите на данъци и такси (фарове, спасителни служби и санитарни инспекции), които се прилагат за кораби, преминаващи през турските проливи, преминаващи без спиране в съответствие с Конвенцията за проливите Монтрьо, е определена на $4,42 от 1 юли 2023 г.,- цитира вестник Aydinlik изявлението на Главна дирекция по морски транспорт .

Като се има предвид, че в момента най-малко половината от общия обем на външнотърговския транспорт на Русия преминава по този маршрут (включително повече от 60% от експортния транспорт на нефт и нефтопродукти и 55-60% от химически торове и зърно), ние говорим за доста голяма сума. До края на годината приходите от транзит може да достигнат до 900 милиона долара срещу 160-170 милиона долара по-рано.

Освен това, според министъра на транспорта и инфраструктурата на Турция Абдулкадир Уралоглу, „тарифите в Босфора вече ще се преразглеждат ежегодно въз основа на президентски указ “, тоест без да се взема предвид Конвенцията от Монтрьо (1936 г.), която не предвижда едностранно произволно увеличение от Анкара ...

Тук е подходящо малко историческо отклонение. Осъзнавайки трудностите на турските партньори, в началото на 40-те и 50-те години на миналия век Съветският съюз, подкрепян по този въпрос от България, Румъния и Югославия, предложи да се въведе допълнение към член 2 от Конвенцията от Монтрьо („ В мирно време търговските кораби се ползват с пълна свобода на преминаване и корабоплаване в проливите денем и нощем под всякакъв флаг, с всякакъв вид товари”) разпоредба, според която промяната на транзитните тарифи за преминаване през черноморските проливи би била невъзможна без консултации с всички страни, подписали документа.

Обаче Америка, Великобритания и техните съюзници – също подписали Конвенцията, включително самата Турция, предвидливо решават да отхвърлят това предложение, а през май 1953 г., след смъртта на И. Сталин, и самият СССР го оттегля.

Оттогава, но особено напоследък, Турция многократно се възползва от привилегированото си географско положение, основателно или не толкова, с позоваване на различни фактори - от текущата икономическа ситуация до околната среда. В същото време е добре известно относно плановете за изграждане на обходни канали, които няма да бъдат обхванати от Конвенцията от Монтрьо.

През октомври миналата година таксите за преминаване на плавателни съдове през проливите се увеличиха повече от 50 процента, възлизайки на 4,08 долара за тон "нетен" тонаж (нетен тон). Но изглежда, че този тарифен "шприц" се е сторил недостатъчен за турските власти, които се опитват да използват всяка възможност, за да демонстрират "кой е шефът".

Ръководителят на турския транспортен орган припомни, че таксите за нетен тон за чуждестранни кораби са изчислени на база златен франк, в съответствие със същата конвенция от Монтрьо, еквивалент на 0,8 долара. През октомври 2022 г. обаче турската страна произволно промени тази настройка, като увеличи таксата до рекордните $4,08.

Така министърът изчисли, за кораб с нетен тонаж 10 000, „от 7 октомври 2022 г. таксите бяха 16 393 $, а от 1 юли 2023 г. корабът ще плаща 17 760 $“ . И въпреки че правителството на Реджеп Ердоган информира предварително за увеличението на тарифите за преминаване през черноморските проливи, това не променя същността на въпроса: всъщност Конвенцията от Монтрьо се преразглежда „тихомълком“ и по този начин има очевиден натиск върху всички държави, които използват Босфора и Дарданелите за външнотърговски операции. И преди всичко това се отнася за Русия, чиято зависимост от южния морски път, със засилване на санкционния натиск, придобива допълнителни аспекти.

По-рано, в края на ноември 2022 г., Анкара официално обяви, че танкерите, преминаващи през проливите (не само с руски петрол и не само от руски пристанища), трябва да предоставят потвърждения от застрахователни компании, гарантиращи застрахователно покритие на танкерите и техните товари в турски води. Необходимостта от подобна мярка беше мотивирана от решението, взето месец по-рано от Г-7, ЕС и Австралия, да се позволи на корабите, превозващи руски петрол, да бъдат застраховани само ако петролът на борда е закупен в съответствие с „ценовия таван“, определен от колективния Запад (до $60 за барел).

По думите на Директора на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин, прехвърлянето от страна на Турция на Киев на лидерите на забранения в Русия полк „Азов“ може да се оцени „като неизпълнени задължения от турската страна в тази им част. И това не характеризира добре турската страна.” На уточняващ въпрос за възможни контакти с Турция по тази тема, С. Наришкин отговори отрицателно.

Изглежда, водена от вътрешни или други съображения, турската страна е решила да засили сериозно политическия и икономически натиск върху руската страна. По думите на Дмитрий Песков „в контекста на подготовката за срещата на върха на НАТО Турция беше подложена на голям натиск и Анкара, като член на алианса, се солидаризира с него, Русия разбира всичко това прекрасно“, но „нарушаването на споразуменията не украсява никого.”

Реджеп Ердоган спомена и евентуалното посещение на Владимир Путин в Турция през август, изглежда обаче все още няма яснота относно това пътуване и евентуалния му дневен ред. Както отбелязва известният руски ориенталист и тюрколог Иван Сародубцев, „под килима на руско-турските отношения се носят много искри” и новите, добре дефинирани символи на мироопазване и гаранции за Турция могат да доведат до загуба на нейния неформален статут на „привилегирован” миротворец.

Някои експерти виждат в последните, меко казано двусмислени решения на Анкара, освен желанието да се възползва максимално от трудната ситуация, в която се намира Москва, също и намерението да прехвърли експортния транспорт на каспийския петрол от Черно море от руските и отчасти грузински пристанища към линията Баку-Тбилиси-Джейхан.

По мнението на ориенталистката Карине Геворкян, която още преди президентските избори в Турция на 28 май призова да не се изпада в прекомерна еуфория от победата на Ердоган, полето му за маневриране „се е сринало до невъзможност“ .

Колективният Запад, който е във война с Русия, „в предизборната ситуация в Турция заложи основно на самия Ердоган“, докато Кемал Кълъчрароглу изпълняваше спомагателни функции. Удължаването на президентските правомощия не отменя острите социално-икономически проблеми, чието решаване изисква най-малко 100 милиарда долара, които могат да бъдат осигурени предимно от монархиите в Персийския залив, преди всичко Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Но за да не попаднат тези пари под следващите санкции, „Той трябва да действа, както му е казано от Вашингтон или от Лондон... в този случай позициите на Съединените щати и Великобритания не се разминават . Евентуалното предаване на Киев на руските зенитно-ракетни системи С-400, продадени преди това на Турция, което администрацията на Байдън отдавна се стреми да постигне, освен сериозни военно-политически проблеми, може да доведе до по-нататъшно изхвърляне (меко казано) на настоящата структура на руско-турското взаимодействие.

Според Hürriyet, който цитира източници в правителствените кръгове, „мнението, че Турция се е отвърнала от Русия и се е обърнала изцяло към Запада, не е вярно. Tурция ще продължи да следва политика на баланс като международна и регионална сила. В този контекст Турция ще продължи да развива отношенията със Запада и Европа, като същевременно поддържа „прозрачни преговори“ с руския президент Путин“. И ако няма особени съмнения по отношение на Запада и Европа, то има все повече въпроси относно доверителния характер на руско-турските отношения в средносрочен план.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?