/Поглед.инфо/ 50 години след кацането на първия човек на Луната, правното основание за използването на ресурсите на спътника на Земята не е разработено, съобщава The Wall Street Journal. Отбелязва се, че правителствата по света не са съгласни относно статута на небесния обект.
След кацането на първия човек на повърхността на Луната, възникна въпрос за международния правен статут на спътника, пише The Wall Street Journal.
Потенциално благородни метали и революционни енергийни източници могат да донесат трилиони долари. Правителствата, инвеститорите и правителствените компании по света разработват планове за използване на ресурсите на Луната.
Разбира се, много технически проблеми трябва да бъдат преодолени по пътя към това, но правният въпрос, чието развитие досега беше доста ограничено, също изисква решение.
Понастоящем използването на Луната се регулира от Договора за космоса от 1967 г. с повече от 100 участващи страни, включително Съединените щати. Според договора, страните са свободни да изследват Луната, но твърденията на която и да е държава не могат да разширят суверенитета им до което и да е небесно тяло.
Въпреки това Съединените щати усложниха проблема, като приеха закон, регулиращ добива на минерали на Луната, астероидите и другите небесни тела през 2015 година. В съответствие с този закон всеки гражданин на страна, занимаваща се с комерсиално проучване на ресурси на астероиди или други космически тела, има право да "притежава тези ресурси, да ги транспортира, да ги използва и продава".
Според американското правителство законът не противоречи на задълженията на страната по договора.
"Космическият договор определя как могат да се извършват космически изследвания, но не изключва частната собственост на ресурсите, извлечени от небесното тяло", привежда The Wall Street Journal думите на юридическия съветник на Държавния департамент на САЩ.
В същото време правителствата на различни държави се разминават дали договорът от 1967 г. позволява частното владеене на ресурсите на Луната.
В момента, смята изданието, космическата надпревара се ръководи от САЩ, Китай, Обединените арабски емирства и Япония. В същото време Обединените арабски емирства и Люксембург приеха закони, подобни на тези на Съединените щати, които позволяват частното извличане на ресурси от небесните тела.
Китай от своя страна официално се придържа към позицията на равномерно разпределение на космическото богатство. Много е вероятно обаче действията на Пекин да противоречат на Договора за космическото пространство, тъй като ще има държавни компании, занимаващи се с добив в космоса.
Що се отнася до Русия, те смятат, че законът от 2015 г. показва „пълно незачитане на нормите на международното право“ от бившия президент Барак Обама. Москва призовава ООН да разработи единни за всички правила за използване на космоса. Въпреки това страната изостава далеч от конкурентите си, а бавният икономически растеж няма да позволи на Русия да навакса пропуснатото.
В същото време страни като Гърция и Белгия също осъдиха действията на Съединените щати, към които могат да се присъединят още 15 страни, които подписаха Споразумението за държави на Луната и други небесни тела през 1979 г., към което Вашингтон не се присъедини. Това споразумение забранява комерсиалното използване на лунните ресурси, като обявява сателита за "общо наследство на човечеството".
В същото време група учени, юристи и собственици на частни предприятия препоръчаха на ООН да разработи законодателство, което да позволи да не се преразпределя полученото лунно богатство. Експертите обаче призоваха организацията да одобри "обмена на опит и технологии между страните на взаимно приемлива основа", пише The Wall Street Journal.
Превод: М.Желязкова