/Поглед.инфо/ Случаят Скрипал може да е бил замислен като прелюдия към много по-сериозна криза, изправяща света пред ядрена война. От развитието му можем да гадаем ще се ограничи ли скандалът в сегашните граници или конфликтът ще се разрасне ?

Само по себе си, покушението не е интересно. Ако е провокация, то надали е била замислено като едноактна пиеса. Мълниеносното му развитие предполага, че е подготвено и изпълнено като начало на серия от враждебни стъпки. Каква ли може да е крайната цел на тази игра с огъня, в който всичко може да изгори ?

Целта, по-скоро, е отивала много надалеч. Англия, напр. надали би пристъпила към толкова неубедителен сценарии, ако той не беше замислен само като прелюдия към друг. Несъвършенствата в такъв случай се замазват при разгръщането на следващите етапи. Вероятно биха имали същата съдба като епруветките на Колин Пауъл, за които всички забравиха при нахлуването в Ирак. Когато се сетиха, фактът бе свършен, Багдад - превзет и Саддам обесен.

Да, но Русия не е Ирак и Путин не е Саддам.
Десетина дни преди операция Скрипал, ни в клин, ни в ръкав, Путин разкри нови, свръхмощни и неуловими руски оръжия. Руснаците се подиграваха, нарекоха американската ПРО чадър с дупки, а самолетоносачите им - плаващи консервни кутии. Съобщението от Москва не изглеждаше миролюбиво, тонът бе с ултимативни нотки, а картинките - предназначени да притесняват. Не стана ясно защо го правят, без видим повод, точно в този момент. Сякаш са били научили, че им се готви внезапен удар с провокация като въведение и са решили да предупредят с какво и как ще реагират.

Последва водопад от заплахи. Американски генерал обяви, че ракетите от подводниците им могат да унищожат Русия. Друг заплаши, че ще бомбардират Дамаск. Руснаците отвърнаха, че ще унищожават не само ракетите, изстреляни срещу сирийската столица, но и корабите, от които излитат. Жириновски се изцепи, че трябвали две бомби и “ Сбогом,Британия “. Ердоган пък предупредил, че Третата световна може да започне от Сирия. Все заплахи, каквито не бяхме чували от Карибската криза.

Да си заравяме главата в пясъка няма смисъл. Войната наднича зад вратата. Хубавото е, че все още не напъва да я отвори. Случаят Скрипал като че върви към успокояване. Остава да се надяваме, че след като Путин бъде преизбран, Русия и САЩ ще седнат да разговарят и ще стигнат до разумното решение. А България и други като нас няма да се опитват да наливат масло в огъня, в който могат да изгорят или най-малко здраво да се опърлят.