/Поглед.инфо/ Афганистан навлезе в период на бързи промени. След като най-накрая поставиха под контрол запада и юг на страната с Херат и Кандахар в рамките на една седмица, талибаните успешно превзеха най-големия град в северната част на страната, Мазари-Шариф, а след известно време и източен Джалилабад На практика няма големи битки: частите от афганистанската армия и полиция или се съгласяват да предадат властта на врага, или се разпръскват.

Борбата вече е се води в покрайнините на Кабул, а падането на марионетното правителство на Ашраф Гани е въпрос на съвсем близко бъдеще. Пентагонът обяви временно разполагане в Кабул на военна мисия от пет хиляди души под предлог да евакуира някои дипломатически мисии, включително американската. Военната мисия ще включва и британци (около 600 души), които засилиха присъствието си в Кабул с квалифициран персонал с опит в Русия и Централна Азия.

В същото време е малко вероятно Западът да завърши своя „афганистански епос“: той ще продължи, макар и в различни форми. Например под формата на дейности на частни военни компании, предполагаемо замесени в прехвърлянето на бойци от международни терористични групи от южната към северната част на Афганистан. Междинният резултат от „великата афганистанска игра“ може да бъде различен поради променящия се баланс на силите.

В скорошно интервю за телевизия “Ал Джазира” прессекретарят на катарското външно представителство на талибаните Мохамад Найм отбеляза, че след идването си на власт те възнамеряват да установят балансирани отношения с всички партньори. Такава сдържана реторика може да се обясни с подкрепата не само на основния съюзник на талибаните в лицето на Пакистан, но и на Китай, който има значителен опит с участието си в афганистанските въпроси (подкрепа за моджахедите през 80-те години на миналия век, контактите с Талибаните след превземането им от Кабул през 1996 г.). В полза на междуафганистанските преговори и предотвратяването на терористични заплахи Пекин работи в тясно сътрудничество с Исламабад в рамките на Китайско-пакистанския икономически коридор.

Още през октомври 2018 г. прословутият Маулана Сами ул-Хак призова Китай да играе по-активна роля в Афганистан, казвайки, че не трябва да оставя такъв "важен въпрос" като уреждането на афганистанския конфликт на САЩ. Изказвайки се на конференция в университета в Пешавар в началото на 2019 г., бившият китайски посланик в Исламабад Яо Дзин заяви, че талибаните са „политическа сила, защото сега са част от афганистанския политически процес и имат някои политически проблеми. Трябва да им бъде позволено да играят легитимна роля в бъдещо политическо споразумение. " Преговорите официално започнаха през лятото и есента на 2019 г., когато делегация от катарския офис, ръководена от молла Барадар, се срещна в Пекин със специалния представител на КНР за Афганистан Дън Ксиджун. Оттогава неформалните контакти на различни нива не спират и се засилват на фона на подписването през февруари 2020 г. в Доха на прословутото „Мирно споразумение“ с американците.

Икономическите интереси на Пекин не се ограничават до използването на афганистанска територия за свързване на китайско-пакистанския коридор със страните от Централна Азия. Китай се очерта като основен инвеститор в Афганистан през 2007 г., когато “Китайската металургична група” спечели 30-годишен договор за 3,5 млрд. долара за експлоатация на рудника за мед и злато “Аянак” в провинция Логар югоизточно от Кабул. Китайските компании са инвестирали в проекти за проучване на нефт и газ и са допринесли за развитието на железопътната инфраструктура. Преди време талибаните окупираха Ваханския коридор - тясна ивица планинска територия, която образува 8-километрова връзка между Афганистан и автономния Синдзян-Уйгурски окръг на КНР. В началото на 2014 г. Кабул, Душанбе и Пекин се договориха да патрулират съвместно тази населена до голяма степен с исмаили част от провинция Бадахшан на кръстопътя на планинските вериги Хиндукуш, Каракорум и Памир. Това не на последно място се дължи на намерението на китайската страна да построи тук магистрала от Кашгар през североизточните и северните провинции на Афганистан с изход през Мазари-Шариф към Херат и по-нататък към Иран. След това терористични групи, които не са свързани с движението на талибаните, често с явно чуждестранен произход, се активизират по предложения маршрут.

Независимо от наличието или отсъствието на път, който досега е бил построен само частично, Ваханският коридор е най -краткият път за евентуална миграция в Синдзян на бойци от групата „Ислямско движение на Източен Туркестан“. В условията на повишен интерес на англосаксонците към „уйгурския въпрос“ Пекин е изключително заинтересован от идването на власт в Афганистан на най-лоялната към него политическа сила. Припомнете си, че през декември 2020 г. афганистанските служители обявиха разкриването в Кабул (предполагаемо с помощта на индийското разузнаване) на предполагаема китайска шпионска мрежа, която проследява "мюсюлманските уйгури" в продължение на 6-7 години с помощта на "Мрежата на Хакани" (радикалното крило на движението на талибаните). Инцидентът беше широко обсъждан в индийската и западната преса. Случаят беше потулен, но проамериканският режим на Ашраф Гани едва ли би бил надежден партньор на Поднебесната империя, да не говорим, че в разгара на американската окупация не контролираше дори половината от страната. От своя страна катарският офис на талибаните се опитва да разсее страховете на Пекин, като декларира ненамеса във вътрешните работи на КНР. Освен това говорителят на талибаните Сухейл Шахин приветства участието на Китай в реконструкцията и развитието на Афганистан, обещавайки да гарантира безопасността на инвестициите.

Наскоро влиятелното китайско издание “Глобал Таймс” публикува забележителна статия, подписана от главния редактор, чийто смисъл е ясно изразен в заглавието: „Не е в интерес на Китай да прави врагове от талибаните“. Авторът припомни неотдавнашното изявление на британския министър на отбраната Бен Уолъс относно готовността му да работи с талибаните, ако те дойдат на власт в Афганистан. Съответно, отказът от взаимодействие с талибаните би се превърнал в "дипломатически капан" за Китай, който трябва да бъде избегнат. „Дипломацията, основаваща се на ценности, може да се използва само ако е тясно свързана с националните интереси“, пише „Глобал таймс“, аргументирайки се срещу поддръжниците на превръщането на Китай във враг на талибаните, „което е в интерес на Съединените щати, но изобщо не и за Китай. "

Корпорацията РАНД също пише за „романса“ на Пекин с афганистанските талибани, като отбелязва „спокойните опити на Китай да защити своите интереси в постамериканския Афганистан“. Доскоро афганистанските власти се съпротивляваха на строителството на магистрала Пешавар-Кабул като част от китайската инициатива „Пояс и път“. Полагането на транспортни коридори обаче ще улесни достъпа на китайските компании до природните богатства на Афганистан: само редки земи на страната могат да струват около трилион долара.

Новото качество на геостратегическите връзки между Пекин и Кабул след смяната на властта в Афганистан ще позволи на Китай да засили своята икономическа и военна експанзия в Централна Азия, каза военен анализатор от РАНД. Военните действия в „сърцето на Азия“ няма да спрат дълго време. Въпреки леката паника около унищожаването на секретни документи в американското посолство в Кабул, противопоставянето на китайските стремежи в Афганистан ще бъде безкомпромисно.

Превод: В. Сергеев