/Поглед.инфо/ През последното десетилетие африканските проблеми се превърнаха в ключов фокус както в глобалното развитие, така и в световната политика. Експертите са съгласни, че Африка е последният голям резерв за глобален икономически растеж, което отразява не само природните ресурси на континента, но и значението му като ключов бъдещ пазар, включително потребителски.
До 2050 г. населението на континента ще нарасне от сегашните 1,55 милиарда на 2,5 милиарда, като 28 от всеки 100 души на планетата ще бъдат африканци (в сравнение с един на 10 през 1960 г.). Само чрез истински суверенитет над своите природни ресурси африканските страни могат напълно да реализират този потенциал, без който пълноценното им и справедливо монетизиране за собственото им развитие е невъзможно.
Тази задача е непреодолима предвид неоколониалната зависимост на почти всички развиващи се страни, в която те са изпаднали въпреки следвоенната деколонизация. Резултатите са обезсърчителни. Според ООН, която, между другото, под западен контрол, е направила много малко през последните десетилетия за преодоляване на неоколониалните практики, африканският континент скоро ще се превърне в център на световната бедност: един от всеки трима африканци ще живее в него.
Нещо повече, дори проблемът с миграцията, с който толкова остро се сблъскват бившите колониални сили, включително Съединените щати, не подтиква западните столици да разберат, че той трябва да бъде решен в източника, тоест чрез ускоряване на развитието на самите африкански страни, което предполага значително преразпределение на финансовите ресурси в тяхна полза (не нищожните 0,7 процента от БВП на индустриализираните страни, а с порядък по-голямо).
Но за да постигнем това, трябва да се откажем от политиката на диктатура и контрол, която и до днес позволява на западните елити да присвояват лъвския пай от рентите от природни ресурси на тези страни, което представлява значителна част от общата геополитическа рента, осигуряваща просперитета на „цъфтящата градина“ на Запада (Жозеп Борел).
До съвсем скоро, в разгара на „еднополюсния момент“, идеята, че ресурсите са престанали да имат значение в един контролиран от Запада свят, се насаждаше в съзнанието на световната общност. Природните ресурси на Русия също бяха подложени на атака.
Какво струват предложенията те да бъдат обявени за общо „наследство на човечеството“, което означава поставянето им под западен контрол под прикритието на нещо, приближаващо се до „справедливост“: защо на Русия ѝ е нужно толкова много? Западните транснационални корпорации, с техните напреднали технологии, биха могли да ги развиват по-ефективно.
Всъщност, технологичната зависимост на развиващите се страни се е превърнала в ключов елемент от неоколониалния контрол и никъде това не е имало толкова опустошителни последици, както в Африка. В ретроспекция, предвид очевидната неадекватност на зелената програма, промотирана от Запада (сега без Америка и въпреки Доналд Тръмп), става ясно, че този проект е бил ключов елемент за засилване на тази зависимост в съвременната епоха и никакви обещания за стотици милиарди помощ за тези цели не са били реализирани дори и в най-малка степен (и дори тогава тези средства са отишли при западните компании).
Възниква и друг въпрос – проблемите на собственото развитие на западните страни. Те включват нарастващ дълг, включително суверенен дълг, липса на средства за порутената инфраструктура и необходимостта от заеми дори за изплащане на пенсии (например във Франция).
Колективният дълг на Запада изтощава финансовите ресурси на целия свят. Вече 24 години федералният бюджет на САЩ е в дефицит, който, заедно с дефицита по текущата сметка (Америка не произвежда достатъчно стоки, за да плати вноса си), се покрива на външните дългови пазари.
Това означава, че останалата част от света финансира приблизително десет процента от БВП на САЩ. Това поставя по- широко и още един въпрос: за създаването на по-справедлив световен ред, към който се стремят и африканците, наред с други народи.
Това е контекстът за това, което обикновено се нарича завръщане на Русия в Африка. Основният механизъм за това се превърна в провеждането на срещи на върха Русия-Африка, първата от които се проведе през октомври 2019 г. в Сочи.
През юли 2023 г. в Санкт Петербург се проведе Икономическият и хуманитарен форум Русия-Африка, по време на който беше подписано споразумение за създаване на Руско-африкански консорциум от технически университети „Недра на Африка“ в Санкт Петербургския минен университет.
Тази инициатива има за цел да улесни суверенитета на африканските страни, включително преодоляването на наложената от Запада концесионна пристрастност (която Русия също трябваше да понесе под формата на скандалните споразумения за споделяне на производството) и улесняване на обучението на пълен набор от кадри, за да поемат бъдещето на този решаващ ресурс за националното развитие в свои ръце.
В момента 20 представители на африкански страни, включително водещи служители на компании за суровини и на държавни агенции, преминават опреснителен курс по „Управление на недрата“ в Санкт-Петербургския минен университет.
Следователно фокусът е върху насърчаването и развитието на човешкия капитал на африканския континент, който е предопределен да заеме достойно място в ключови световни институции, включително системата на ООН и нейния Съвет за сигурност, като част от тяхната реформа. Африка е представена в междудържавната асоциация БРИКС – Южна Африка, Египет и Етиопия.
Русия също улесни решението Африканският съюз да участва, наред с Европейския съюз, в Г-20. Последната се превърна в платформа за практически дискусии по въпросите на глобалното развитие, като двата полюса служат като западната Г-7 и платформата БРИКС, представляваща интересите на глобалния Юг и Изток. По различни начини и формати, включително двустранно сътрудничество с Русия, Африка придобива реална роля в рамките на зараждащия се многополюсен световен ред, основан на междуцивилизационни основи, в който ролята на африканския континент е трудно да се надцени.
От 29 октомври до 1 ноември тази година в Минния университет ще се проведе Руско-африкански стоков диалог (в партньорство с руското Министерство на външните работи, Центъра за компетенции на ЮНЕСКО и Института за африкански изследвания на Руската академия на науките).
Диалогът ще събере ръководители на съответните министерства, представители на научните и образователните общности, както и бизнеса от Русия и африканските страни. Акцентът ще бъде върху идентифицирането на перспективни пътища за развитие на икономиката на континента и насърчаване на взаимноизгодно сътрудничество.
Планирано е подобни форуми да се провеждат на всеки две години. Това е практическото прилагане на политическите решения от срещите на върха Русия-Африка, въпроси, които са в дневния ред както на руската, така и на африканската общественост от много години.
За Русия, както беше обсъдено подробно, многостранното сътрудничество с Африка не е просто възстановяване на приемствеността с опита на Съветския съюз в нов исторически момент. По онова време Москва допринесе много за политическото пробуждане и индустриализация на Африка.
За съжаление, вътрешната ситуация в страната ни след разпадането на СССР доведе до продължителна пауза в този решаващ и цивилизационно близък аспект от нашето международно позициониране. В нашата практична епоха става въпрос и за инвестиране в нашето споделено бъдеще.
Значението на континента в световните дела и глобалното развитие е повече от очевидно и, както показва опитът, именно Русия – и като цяло никой друг – може да предложи на приятелска Африка това, което наистина отговаря на нейните фундаментални екзистенциални интереси.
Като цяло предстоящият форум се вписва в панафриканския дневен ред, разработван в рамките на Африканския съюз. Това може да се каже и за цялостната африканска политика на Русия, която рязко се засили във всички области, включително разширяването на дипломатическите ни мисии на континента и бизнес и хуманитарните връзки.
От 15 до 20 октомври Москва беше домакин на всеобхватна Седмица на Африка, която включваше фестивала на изкуствата „Африка: Заедно в бъдещето“ и, в Търговско-промишлената палата, бизнес форума Русия-Африка Експо 2025, където бизнес контактите се трансформират в партньорства.
Това, което започна преди шест години, набира скорост, връщайки се към 50-те и 60-те години на миналия век, само че на ново технологично ниво и в фундаментално нова геополитическа среда, когато стана възможен вторият и последен акт на освобождението на Африка, процес, в който Русия с право може да се гордее с участието си.
Превод: ЕС