/Поглед.инфо/ Днес е важно всички нации, особено турската, да разберат многополюсния свят, който съвременна Русия изгражда. Многополюсността и геополитиката, произтичащи от нея - това е основната тема на стратегическото мислене на XXI век.

Появата на многополюсността

Многополюсността е в състояние на установяване. Това не е утвърден модел, а само движение в определена посока. Както всеки феномен в историята, многополюсността може да се осъществи, но не може и да не се осъществи. Това не е предопределеност, а възможност и от всички страни и народи зависи дали тя ще се реализира.

Именно изграждането на многополюсен свят е основният ключ към разбирането на политиките, провеждани от съвременна Русия в епохата на Владимир Путин. И макар да можем да кажем, че тази стратегия е израз на евразийството, самото евразийство през XXI век се е променило значително и се нуждае от ново преосмисляне. Освен това, евразийството придобива своето значение само в контекста на многополюсността. Затова си заслужава в този предговор да я разгледаме.

Многополюсността е коренно различна от:

• Вестфалската система, основана на признаването на абсолютния суверенитет на всяка отделна национална държава;

• Двуполюсната система, разработена в епохата на Студената война;

• Еднополюсния свят, възникнал спонтанно след падането на СССР и страните от социалистическия лагер.

Вестфалският свят се формира след 1648 г. и е построен на принципа на националните държави. Към ХХ век, и особено в края на Първата световна война, става ясно, че отделни национални държави в Европа, и особено в други части на света, не са в състояние сами да защитят суверенитета си. Това първоначално води до формирането на три блока - капиталистически, социалистически и фашистки, кулминацията на което е Втората световна война. След разгрома на страните от Оста, възникна двуполюсен свят, където само две суперсили притежават истински геополитически суверенитет - Съединените щати и СССР, докато останалите страни са принудени да се присъединят към един или друг лагер. Според тази логика Турция се оказва в НАТО, на страната на капиталистическия Запад.

Началото на глобализма

След разпадането на СССР и страните от Варшавския договор се формира еднополюсен свят, където Западът се доближава до световно господство. Това е началото на глобализма като планетарна идеология. Фукуяма провъзгласява тезата за „края на историята”, тоест за пълната победа на Запада над всички останали. Истинският суверенитет попада под монопола на Съединените щати и техните съюзници.

Но почти веднага след като този модел всъщност се оформи, започнаха да се усещат противоположни тенденции. Те бяха изразени от възхода на ислямския свят, който отхвърли единствената хегемония на Запада, в развитието на Китай и Индия като независими цивилизации. И накрая, предпоставките за многополюсността се формираха след терористичните актове от 11 септември, които доведоха до действителната война на Съединените щати и техните съюзници срещу ислямските държави, както и поради рязкото нарастване на Китай и възстановяването на независимостта на Русия при Путин. Ислямските страни, Китай и Русия на Путин предизвикаха еднополюсността. Хънтингтън, в очакване на подобен ход на събитията, в началото на 90-те години започна да говори за „сблъсък на цивилизациите“, който стана факт през първото десетилетие на XXI век-. Връщането на цивилизациите в историята обаче не означава неизбежното противоречие между тях. Напротив, сблъсъкът все повече се надига между еднополюсния световен ред със западна хегемония и многополюсния свят, в който всяка цивилизация можеше да намери своето място и да съществува мирно с другите цивилизации.

Концепцията за цивилизацията

Концепцията за цивилизацията е най-важното за дешифрирането на многополюсността. Това не е националната държава (както във Вестфалската система), не е политическата идеология (както в двуполюсния свят), не е единно човечество (както в теориите на глобалистите). Цивилизацията е голямо пространство, което трябва да бъде интегрирано. В случая с Русия това е Евразия, в случая с Китай това е, а също така и регион със съседните му народи и държави. Ислямският свят е също цивилизация, въпреки че вътре в нея може да има отделни големи пространства - шиитски, тюркски, арабски, малайски и др.

Сега е ясно какво е евразийството: обединението на голямо пространство около Русия. Но това е евразийството в тесен смисъл. Турският вариант на евразийството може да опише като възстановяването на единството на тюркския свят или някакъв аналог на Османската империя. Голямата Евразия е изградена върху стратегическия съюз на Русия и Китай. Евразийският триъгълник - оста на Москва-Анкара-Техеран. Китайският проект „Един пояс - един път” е още по-обширен и включва икономическата и транспортната интеграция на целия евроазиатски континент, включително Европа. Но всички проекти за многополюсност и различни версии на евразийството задължително отхвърлят монопола на Запада за хегемонията и универсализма на техните ценности. Затова всички многополюсни проекти са ориентирани срещу еднополюсния и либерален глобализъм. При всички различия на ислямската, китайската, руската или индийската култура, те са доста специфични и рязко се различават от западния индивидуализъм, хиперкапитализъм, популяризирането на ЛГБТ общността и радикално светско-атеистичната система от ценности. Това е контекстът на един многополюсен свят.

Западът се разделя на две

Западът и глобалистите обаче няма да се предадат без борба, въпреки факта, че протестите срещу глобализма нарастват в самия Запад. Виждаме това в самия феномен на Тръмп и във вълната на популизма (десен и ляв) в Европа. Следователно вече не е възможно всичко да се свежда до дуализма на Запада срещу останалите, тъй както Хънтингтън формулира този проблем. Самият Запад е разделен на две: някои продължават да следват еднополюсността и глобализма, други виждат Запада като една от цивилизациите заедно с други, предназначени да запазят своята идентичност и култура, запазвайки я от изкуствено смесване. Подобен анализ показва, че движението към многополюсността се ускорява, а еднополюсният свят постепенно се разпада, въпреки че все още е доста силен.

Ярък символ на еднополюсността и глобализма е мултимилиардерът Джордж Сорос, спонсорът на цветни революции или Хилари Клинтън, която срамно загуби предишните избори от Тръмп само заради постоянното поддържане на класическата либерално-глобалистка идеология, отхвърлена от повечето американци.

Сега остава да разберете: какво е мястото на Турция в един многополюсен свят? Това е открит въпрос. От една страна, Турция остава член на НАТО и част от западната стратегическа структура. Това е инерцията от Студената война и двуполюсния свят. Тя е все по-малко и по-малко оправдана, тъй като практически няма заплаха от модерна Русия за Турция, а напротив, Съединените щати са недоволни от желанието на Турция да увеличи своя суверенитет, което ясно се вижда в политиката на Реджеп Тайип Ердоган. Освен това турското общество все повече осъзнава противоречието между глобалистката либерална идеология и ислямските ценности. Оттук и логичното заключение: мястото на Турция е в лагера на привържениците на един многополюсен свят.

Ролята на Турция в многополюсния свят

Но като ислямска страна, Турция е различна от арабската и иранската култура. Турция е самобитно голямо пространство, което съчетава няколко традиции - тюркските държави от Туран, започвайки от Първия тюркски хаганат и Синята орда, Ислямския халифат, Византийската империя. Пресечната точка на тези традиции създава историческа Турция.

Ето защо, в контекста на многополюсността, Турция може да играе решаваща роля, тъй като тя отчасти принадлежи на ислямската цивилизация, отчасти към евразийската и отчасти европейска. Това отваря широки възможности за Анкара и ѝ позволява да се превърне в един от основните полюси на ислямския свят - на първо място, в неговия сунитски компонент. В същото време турско-руският съюз ще позволи на Турция значително да укрепи позицията си в лицето на Запада и в лицето на другите ислямски страни. Така че координацията на позициите с Русия по време на сирийския конфликт показа какво може да се постигне от двете страни, ако действат съгласувано и заедно. Затова един многополюсен свят е шанс за Турция.

Превод: В.Сергеев