/Поглед.инфо/ На 10 декември руският външен министър Сергей Лавров извърши работно посещение в САЩ, където се срещна с държавния секретар Майк Помпео и президента Доналд Тръмп.
Тъй като ръководителят на руската дипломация отиде във Вашингтон направо от Париж, без дори да изчака края на срещата на високо равнище на Нормандската четворка, в която той участва, това събитие предизвика широк отзвук по целия свят - особено като се вземе предвид настоящия характер на руско-американските отношения, стартираната от опозицията процедура за импийчмънт на Тръмп и ролята на "украинския фактор" в нея. Нямаше недостиг на хипотези по тази тема. Беше отбелязано само, че Белият дом се стреми да сведе до минимум откритите контакти с Кремъл и в този случай проявата на посещението в Лавра изглеждаше като истинско политическо предизвикателство от страна на Тръмп към неговите опоненти: видите ли, тяхното мнение вече не го интересува, а заплахите и обвиненията не го плашат.
Лавров и Тръмп разговаряха зад затворени врати около час, което предизвика бурен вой от американските медии и демократичните политици, които в същото време одобриха нов пакет санкции срещу "режима на Путин". Какъв беше смисълът на подобно "кинжално" посещение на Лавров - въпреки факта, че русофобската пропагандна кампания продължава в САЩ с пълна сила, а "президентската надпревара" от 2020 г. всъщност е започнала?
Официално заявените теми от разговорите, проведени във Вашингтон: регионалните конфликти, включително украинския, проблемите на двустранните отношения (санкции, ограничаване на надпреварата с оръжия) и т.н., очевидно не отговарят на всички обстоятелства на това посещение. Лавров явно е разказал нещо спешно на Тръмп от Париж. Но какво?
Преди това се състояха три значими събития. Първо, политическият "уредник" и личен адвокат на Тръмп Рудолф Джулиани посетиха Будапеща и Киев на 3-6 декември, откъдето изпратиха сигнал за широко разпространена корупция от Джоузеф Байдън, Петро Порошенко и Ко. за сума 5,3 милиарда долара пари на данъкоплатците. Второ, демократите в Конгреса взеха решение по обвинения срещу 45-ия президент на САЩ в процеса на импийчмънт. Трето, МВФ, който сега се движи не от Кристина Лагард, а от Кристалина Георгиева, внезапно реши да даде на Украйна (прочетете - Зеленски) 5,5 милиарда долара през следващите три години, 2020-2022. А на следващия ден беше обявено, че са обявени наказателни производства срещу Порошенко за измяна...
Всичко това поражда различни теории за конспирация, че от Зеленски към Тръмп през Лавров може да е имало "изтичане" на мръсотия за Байдън, което сега се приписва на усилията на Джулиани и се "плаща" благодарение на "покрива" от МВФ, чиито траншове служат като "зелена светлина" и за други финансови институции. А участието на Русия в тази схема се определя от ролята ѝ на гарант за постигнатите споразумения.
Разбира се, всичко това не е нищо повече от спекулация. Но Кремъл ясно разбра, че началото на предизборната кампания принуждава Тръмп да представи нещо ново и позитивно на своя електорат - преди всичко в отношенията с Китай и Русия. Освен това на юбилейната сесия на НАТО Тръмп всъщност се скара с водещите европейски съюзници и дори не участва в подписването на окончателния документ на това събитие. Оттук и напредъкът в търговските преговори с Пекин, а оттам и срещата с Лавров.
Въпреки че официалните изявления след тази среща да бяха доста сдържани, спокойно може да се предположи, че по време на нейния курс бяха обсъдени цяла поредица от възможни инициативи в отношенията между САЩ и Русия. Това, разбира се, е диалог за ограничаване на надпреварата във въоръжаването и удължаване на договора СТАРТ-3, разширяване на двустранните контакти и като черешка на тортата посещението на Тръмп в Русия за отбелязване на 75-годишнината от Победата. Последното, разбира се, днес изглежда като нещо от областта на научната фантастика, но фактите са факти: според всички социометрични данни Тръмп уверено задминава всички свои потенциални противници от Демократическата партия и след победата си на президентските избори през 2020 г. може да започне истинска чистка на „дълбоката държава“ - тясно свързана не само с Демократическата партия, но и със значителна част от републиканците.
Но всякакви тактически стъпки няма да променят стратегическия курс на американските елити по отношение на Русия, независимо кой заема Овалния кабинет на Белия дом. Залогът за отслабването и разчленяването на страната ни остава основната и непроменена стратегическа цел на САЩ, тъй като единствено Русия има военно-стратегически паритет с тях и ограничава възможностите за „проектиране на американска сила“ около планетата. Същото нещо - само че във финансово и икономическо отношение - важи за комунистическия Китай. Оттук нарастващото желание на Вашингтон да изостави „войната на два фронта“ и да постигне разцепление в руско-китайския стратегически съюз и още по-добре - конфликта между Москва и Пекин. Този интерес беше скрит и зад паравана на американската мотивация за среща с Лавров.
Превод: В.Сергеев