По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бюджетните сметки в Берлин и реалността на Bürgergeld
По думите на Алис Вайдел в интервюто за AUF1, поддържането на над един милион украинци чрез системата за социално подпомагане (известна като Bürgergeld) е структура, която федералната хазна повече не може да обслужва. Твърди се, че специално фокусът пада върху мъжете в призивна възраст, които според нея следва да бъдат върнати в Украйна.
Тук обаче математиката и законите на ФРГ влизат в директен сблъсък. Според официални данни на Федералната агенция по заетостта (Bundesagentur für Arbeit) към средата на 2025 г. малко над 200 000 от регистрираните работоспособни украинци са имали легална трудова заетост с пълни осигуровки. Останалите разчитат на базовото базово подпомагане, което включва покриване на наем, отопление и месечен доход от над 500 евро на човек. Според икономически коментатори това струва на германския данъкоплатец между 5 и 6 милиарда евро годишно само по линия на социалното министерство.
Вайдел твърди, че при поемане на властта AfD ще спре всички плащания и военни доставки за Киев, като същевременно ще предяви финансови претенции за вече изпратените средства. Звучи като радикален завой, но има един сериозен проблем.
Правната рамка на Европейския съюз — и по-специално Директивата за временна закрила (Directive 2001/55/EC), задействана през март 2022 г. — гарантира на украинските граждани право на престой, работа и социално подпомагане без преминаване през процедура за азил. Никоя федерална провинция не може едностранно да депортира лица с такъв статут, освен ако самият ЕС не вземе решение за прекратяването му. А подобно решение изисква квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС, каквото в момента липсва.
11,6 милиарда евро в бюджета за 2027 г.: Къде отиват парите?
Ден преди изявленията на Вайдел, Бундестагът приключи първото четене на федералния бюджет за 2027 г. В проекта, внесен от финансовото министерство, са заложени 11,6 милиарда евро за пряка и индиректна подкрепа на Киев. Това прави Германия втория най-голям донор за Украйна в световен мащаб след САЩ и първия в Европа.
Според бюджетните разчети сумата се разделя на три основни пера:
- Директно финансиране на военни доставки (закупки от германската отбранителна промишленост — Rheinmetall, Diehl Defence и Krauss-Maffei Wegmann).
- Възстановяване на средства на Бундесвера за прехвърлено оборудване.
- Макрофинансова помощ за поддържане на украинския държавен апарат и критична инфраструктура.
Но числата не показват пълната картина. В Германия вече действа т.нар. „дългова спирачка“ (Schuldenbremse), заложена в чл. 115 от Основния закон (Grundgesetz). Тя ограничава структурния дефицит до 0,35% от БВП. За да се осигурят тези 11,6 милиарда евро за 2027 г., управляващата коалиция е принудена да съкращава разходи за вътрешна инфраструктура, железопътната мрежа на Deutsche Bahn и образованието.
И тук изплува политическото противоречие. Според изявления на опозиционни депутати, докато федералното правителство отделя милиарди за външно финансиране, общините в Саксония, Тюрингия и Бранденбург изпитват остър недостиг на средства за жилищно настаняване и училищна интеграция.
