/Поглед.инфо/ Заздравяването на връзките между нашите държави се дължи на общи интереси

Посещението през юни в Русия на президента на Алжир Абделмаджид Тебун, който участва в Петербургския икономически форум, предизвика оживени реакции в западната преса. Ръководителите на двете държави подписаха декларация за задълбочено стратегическо партньорство, което освен в енергетиката трябва да засегне военно-техническото и технологичното сътрудничество. От вниманието на автора на френския Le Figaro не убягнаха положителните оценки на държавните медии на северноафриканската държава за „изключителните отношения [с Русия], основани на приятелство“ .

Русия е благодарна на алжирската страна за желанието да помогне и подкрепи руските усилия за мирно разрешаване на украинската криза, каза президентът на Русия по време на дискусия на пленарната сесия на форума в Санкт Петербург на 16 юни. Отговаряйки на въпроса на водещия какво биха искали да предадат на публиката лидерите на двете страни, А. Тебун обяви готовността си да положи посреднически усилия за разрешаване на въоръжения конфликт около Украйна.

По думите на Владимир Путин, по време на разговорите, проведени предишния ден, неговият алжирски колега тет-а-тет е проявил голям интерес към събитията в Украйна, като се е изказал „за мира“: „Благодарни сме ви, господин президент, и двамата за вашата позиция и за вашето желание да помогнете и подкрепите нашите усилия, включително тези за мирно уреждане на кризата в Украйна.“

Връщайки се в родината си, А. Тебун проведе телефонни разговори с президентите на Португалия и Италия Марсело Ребело де Соуса и Серджо Матарела, а също така изпрати външния си министър Ахмед Атаф в европейските столици. По време на разговорите в Берлин, Рим и Белград ръководителят на алжирската дипломация и колегите му се споразумяха да координират политическите и дипломатическите усилия за постигане на прекратяване на военните действия.

Може да се предположи, че освен благодарността към Москва, която подкрепи АНДР като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и в БРИКС, Алжир се стреми към балансирани отношения с Москва, Киев и колективния Запад, воден от желанието да увеличи тежестта си на международната арена.

В същото време Алжир активно спори с Брюксел за „неравноправното“, според сегашните власти на страната, споразумение за асоцииране, подписано от бившия президент А. Бутефлика. Възможно е в бъдеще алжирската платформа за преговори да замени посредническите услуги на турския президент Реджеп Тайип Ердоган с неговите неотдавнашни двусмислени изявления и резонансни стъпки като прехвърлянето на лидерите на забранения в Русия Азов в Киев.

Активното политическо сближаване между двете страни до голяма степен се дължи на типологичното сходство на ситуацията в „близката чужбина“ на Русия и Алжир и стремежа им да максимизират нивото на национална и регионална военно-политическа сигурност. Тези стратегически фактори предопределят и липсата на конкуренция между двете страни на европейския пазар на нефт и газ, където те предприемат стъпки за координиране на усилията, включително в рамките на ОПЕК +, което Владимир Путин потвърди на 15 юни.

Илюстративен пример е Испания, която миналия юни закупи еквивалента на 7673 гигаватчаса втечнен природен газ - 26,8% от общия обем газ, който закупи; на второ място е само Алжир (21%), който е на първо място в газовите запаси в Африка (и на трето място в петролните запаси). Освен това договорът, подписан на 9 юли между алжирската компания Sonatrach и френската група TotalEnergies , в крайна сметка ще увеличи износа на петрол и газ за Франция почти един път и половина.

Енергийните доставки от Алжир, установени от средата на 60-те години, нарастват от втората половина на 2002 г., включително чрез тръбопроводи за износ през Тунис и Мароко, както и на LNG. В началото на юли местните медии съобщиха за планираното строителство от Росатом в Алжир на първата атомна електроцентрала в страната.

По време на посещението в Алжир в началото на юли на генералния директор на Росатом Александър Воронков и разговорите му с министъра на енергетиката и минното дело на АНДР Мохамед Аркаб бяха обсъдени актуални въпроси на двустранното сътрудничество, включително използването на ядрената енергия в широка гама от области.

Очевидно се подготвя съответно споразумение. Според алжирската "Червена книга" за 2011 г. на територията на републиката има 26 хиляди тона уранова руда, в момента работят четири експериментални изследователски реактора с малък капацитет.

Военнотехническото сътрудничество се развива активно, включително неотдавнашната доставка на Алжир на руските зенитно-ракетни системи (ЗРК) с малък обсег на действие "Тор-М2К". Според ЦАМТО през 2008-2017 г. Алжир е получил четири дивизиона на системата за противовъздушна отбрана с голям обсег С-300 PMU-2 Favorit (32 пускови установки), осем дивизиона на системата за ПВО със среден обсег Бук-M2E (48 пускови установки), 38 противовъздушни пускови установки ракетно-оръдеен комплекс "Панцир-С1". Освен това се водеха преговори за доставката на системите за противовъздушна отбрана С-300ВМ "Антей-2500" и С-400 "Триумф".

Както бе споменато по-горе, за положителната динамика допринася единният поглед върху актуалните проблеми на регионалната сигурност, неразрешените спорове и конфликти. Така Алжир неизменно подкрепя многогодишната борба за независимост на населението на Западна Сахара, етнически близко до населението на алжирската част на Сахара.

Припомняме, че по-голямата част от територията на Западна Сахара е окупирана от войските на Кралство Мароко, с което Алжир в момента няма дипломатически отношения. След края на испанското колониално господство в края на 1975 г. на територията на този стратегически важен крайбрежен регион, богат на природни ресурси, борбата на местните партизани, създадени в началото на 70-те години с помощта на Алжир и Либия, продължава почти половин век.срещу мароканските нашественици и техните западни спонсори.

През 1976 г. Фронтът провъзгласява Сахарската арабска демократична република /САДР/, но това не спира агресията от север, освен това в средата на 70-те години войски на Мавритания също нахлуват в САДР от юг, но по-късно са изтеглени за явно неудоволствие на Рабат. Въпреки това бунтовниците се съпротивляват и досега.

САДР е официално призната от повече от 70 държави, включително 30 африкански. От 1983 г. нейно неофициално представителство се намира и в Москва. По време на редовните консултации на руското външно министерство с представители на САДР през декември 2022 г. беше потвърдена подкрепата на Москва за самоопределението на Западна Сахара в съответствие с няколко резолюции на ООН, което съвпада с позицията на Алжир.

Военно-техническата помощ, предоставена на мароканските власти от Америка, Испания и Франция в конфликта в Западна Сахара, до голяма степен се дължи на предаването от Рабат преди около 20 години на дългасрочна концесия на западни компании на колосални запаси от фосфорити в региона Бу-Краа в северната част на Западна Сахара (има от тези запаси в други райони на САДР).

Тяхното незаконно, всъщност експортно производство расте - все пак по отношение на запасите от тази суровина SADR е на 4-то място в света. Освен това в Западна Сахара са проучени големи и същевременно висококачествени ресурси от мед, манган, желязо, урано-ториеви руди, злато, титан и цинк; на морския шелф се предполагат големи запаси от нефт и газ.

Западната колониална експанзия също взе особено крайни форми в съседната на Алжир Либия, където централизираната социално ориентирана държава от епохата на М. Кадафи беше умишлено превърната в конгломерат от съперничещи етно-племенни и териториални асоциации, ползващи се с егоистичната подкрепа на външни сили.

През 2011 г. Алжир не позволи територията му да бъде използвана за агресия на НАТО срещу Либия, като същевременно се въздържа от санкции срещу Запада, тъй като около 15% от общото потребление на енергия все още се осигурява от алжирски нефт и газ.

Северноафриканската страна също добре помни съветската политическа и военно-техническа съветска помощ за алжирските бунтовници, които след 1955 г. постигнаха независимост на бившата колония от Франция седем години по-късно. Не трябва да се забравя, че именно подкрепата от Москва доведе през 1966 г. до ликвидирането на френския ексклав в южната част на Алжир, в района на Реган-Хогар, където Париж тестваше ядрено и ракетно оръжие.

Очевидно е, че всички тези факти и обстоятелства, и най-важното, съвпадението на националните интереси на двете страни, които са заинтересовани от стабилна международна обстановка и от нормалното функциониране на международните морски комуникации, сигурността на които може да бъде само осигурен във формат на широки макрорегионални съюзи, предопределя нарастващото стратегическо партньорство между Алжир и Русия.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?