/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп обяви наказанието за китайците, „унищожаващи свободата на Хонконг“. В отговор Пекин обяви налагането на санкции срещу САЩ. На фона на бързо нагряващата се риторика на заплахите, вече говорим за военна конфронтация между двете сили - Държавният департамент забрани на Китай да се разпорежда с Южнокитайско море като морска империя. Има ли Америка сили да изпълни своите заплахи?

Преди ден президентът Доналд Тръмп обяви премахването на икономическите привилегии за Хонконг. Сега отношението на САЩ към бившата британска колония ще бъде „същото като към континентален Китай“. Освен това ръководителят на Белия дом подписа закон за преследване на лица и организации, „участващи в унищожаването на свободата на Хонконг“.

В същото време Китай възнамерява да наложи санкции на лица и организации, които са „свързани“ със Закона за автономията в Хонконг в САЩ. „Делата на Хонконг са изключително вътрешни работи на Китай и никоя чужда държава няма право да се намесва“, подчерта външното министерство на Народната република.

На фона на взаимните санкции, САЩ и Китай наближават силова конфронтация в морето. Така във вторник държавният секретар Майк Помпео нарече териториалните претенции на Пекин в Южнокитайско море незаконни. Китай, подчерта Помпео, няма правно основание за изключителна икономическа зона около рифа Скарбъро и островите Спратли, нито има право на рифовете Мисчиф и Секънд Томас. Вашингтон също не признава китайските претенции за водите извън зоната на 12 мили около островите Спратли и за водите, оспорвани от Виетнам, Малайзия и Индонезия.

Освен това американската страна смята, че Китай не е предоставил законови основания за своята политика. Държавният департамент припомня, че през 2016 г. арбитражният съд в Хага по иск на Филипините отхвърля исканията на Пекин за територии в Южнокитайско море. Вашингтон също обяви за незаконни „всякакви действия“ на Китай, които „застрашават риболова или развитието на въглеводородите от други страни“.

„Светът няма да позволи на Китай да се разпорежда с Южнокитайско море като морска империя“, подчерта Помпео и добави, че САЩ ще подкрепят своите съюзници и партньори в региона „в защита на своите суверенни права“. Трябва да се отбележи, че Китай отдавна води териториални спорове с Бруней, Виетнам, Малайзия и Филипините по отношение Параселските острови (Сиша) и архипелага Спратли (Нанша).

Пекинските дипломати нарекоха обвиненията неоснователни, като посочиха, че Държавният департамент игнорира усилията на Китай и на страните от АСЕАН за осигуряване на мир и стабилност в Южнокитайско море. Също така САЩ умишлено погрешно представят факти и международното право, включително Конвенцията на ООН, и „се опитват да всеят раздор между Китай и другите крайбрежни страни“.

Според Пекин ситуацията в Южнокитайско море остава мирна и продължава да се подобрява. „САЩ не са страна, пряко замесена в споровете. Те обаче продължиха да се намесват в проблема. Под предлог, че поддържат стабилност, те пъчат мускули, причинявайки напрежение и разпалваща се конфронтация в региона “, казват дипломатите.

Това се доказва и от факта, че в началото на юли САЩ изпратиха две самолетоносачни ударни групи в Южнокитайско море, за да участват във военноморски учения, ръководени от самолетоносачи “Роналд Рейгън” и “Нимиц” ,с цел да дадат „недвусмислен сигнал“ на партньорите на Вашингтон.

Експертната общност е уверена, че САЩ ще продължат да помагат на страните, които водят териториални спорове с Китай. Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет по международни дела, не изключва възможността за допълнително преместване на част от американския флот от Персийския залив в Южнокитайско море. Според политолога Китай е свикнал да решава споровете на двустранно ниво, докато американците се опитват да интернационализират проблема, осъзнавайки трудностите на спора Пекин на четири очи.

„Очевидно присъствието на американския флот в Южнокитайско море ще се увеличи. Интензивността на упражненията в партньорство с държавите от региона ще се увеличи, защото за Съединените щати има значение не толкова територията, колкото запазването на принципа на свобода на корабоплаването. Това е традиционен принцип на американската политика, който Съединените щати следват в продължение на много десетилетия ", заяви Кортунов, който очаква “следващия кръг на американско-китайската конфронтация”.

От своя страна, редакторът на списание „Арсенал на Отечеството” Алексей Леонков посочва, че броят на китайските надводни кораби и подводници в региона надхвърля възможностите на всеки флот в Индийския и Тихия океан, „следователно в този регион в близко бъдеще не се очаква сериозна конфронтация между САЩ и Китай." „Американците просто нямат достатъчно сили за това. И Китай започна програмата за развитие на своя флот през 2005 г. и сега успешно я продължава “, каза Леонков.

В същото време Пентагонът отпусна над 20 милиарда долара на Индийско-Тихоокеанското командване на американските въоръжени сили за подготовка за конфронтацията с Китай. В същото време американците активно въоръжават Япония, Южна Корея, Тайван и Индия.

От 2008 г. обаче Китай започна да изгражда отбрана на близките и далечните морски зони. „Най-близката, която включва спорните територии на Южнокитайско море, вече е оборудван - създаден е флот и места от неговото базиране, както в континенталната част, така и на островите. Сега Китай напълно контролира 1000 километра от прилежащата водна зона и развива далечната морска зона “, подчерта експертът.

Китайците също активно разработват програми за противокорабно оръжие. Успешно изпитват хиперзвукови противокорабни ракети. Те планират да въоръжат с тях подводниците и крайбрежните отбранителни системи, „които ще бъдат на онези много противоречиви острови и ще контролират голям периметър територия“. Вярно е, че Китай неколкократно отстъпва от САЩ по броя на междуконтиненталните балистични ракети и е принуден да води оръжейна надпревара с американците.

„Всичко това е продиктувано от факта, че основният маршрут за транспортиране на стоки и товари от Азия до Европа минава през Южнокитайско море и Малака. И този, който контролира тази зона, ще има огромно влияние в целия Индийско-тихоокеански регион “, обобщава Леонков.

Превод: В. Сергеев