/Поглед.инфо/ Капитолийският хълм обмисля дали си струва отново да се простреля в крака

Сенатът на САЩ спря разглеждането на законопроекта на републиканския сенатор Линдзи Греъм за налагане на 500 процента мита на Русия и нейните търговски партньори. Това заяви лидерът на републиканското мнозинство в Сената Джон Тюн, както съобщава Politico.

Решението идва на фона на изявлението на президента на САЩ Доналд Тръмп относно разрешаването на конфликта между Русия и Украйна. „Изглежда, че президентът ще се опита да направи част от това сам в момента“, каза Тюн. Той отбеляза, че ако Тръмп реши, че законопроектът добавя необходимия лост за преговори, Сенатът ще се върне към проекта.

Гореспоменатият скандален законопроект беше внесен в началото на април от двупартийна група членове на Сената. Основните автори на документа бяха сенаторите Линдзи Греъм и Ричард Блументал (демократ от Кънектикът). Тяхната инициатива предвижда, наред с други неща, вторични санкции срещу търговските партньори на Русия. Предложението на сенаторите включваше мита от 500% върху вноса в Съединените щати от страни, които купуват петрол, газ, уран и други стоки от Русия.

„Ако купувате стоки от Русия и не помагате на Украйна, доставките ви за Съединените щати ще бъдат обложени с 500% мито. Индия и Китай купуват 70% от [руския] петрол... [този законопроект] ще позволи на президента [на Съединените щати Доналд Тръмп] да налага мита на Китай, Индия и други страни“, каза Греъм , който е вписан в списъка на терористите и екстремистите в Русия.

Какъв би могъл да бъде резултатът от „адските“ санкции „по Греъм“, ако американските законодатели все пак приемат неговия законопроект?

Републиканският сенатор Ранд Пол пише в Responsible Statecraft:

„Докато тарифите правят войните по-вероятни, ембаргото ги прави по-трудни за предотвратяване. Законопроектът за санкции срещу Русия на сенатор Линдзи Греъм би наложил 500 процента тарифи на десетки държави и на практика е ембарго. Ако бъде приет, това би причинило икономическа катастрофа в мащаб, невиждан досега в тази страна.“

Законопроектът нарежда на президента на САЩ да наложи забранителни мита върху всички стоки и услуги, внасяни в САЩ от държава, която „съзнателно продава, доставя, прехвърля или купува петрол, уран, природен газ, петролни продукти или нефтохимически продукти, произведени в Руската федерация“.

„Тази тарифа може да се увеличи с поне 500% на всеки 90 дни, което означава, че някои страни биха могли да се сблъскат с 1000% тарифи само за няколко месеца“, посочва Ранд Пол.

От началото на операцията „Свобода на Украйна“ САЩ и техните съюзници са наложили около 16 000 санкции, замразили са руските суверенни активи и са въвели редица строги финансови ограничения.

Въпреки това обаче десетки държави продължават да търгуват с Русия пряко и косвено, включително ключови стратегически съюзници и дори самите Съединени щати, които внесоха директно от Русия обогатен уран и плутоний на стойност 624 милиона долара през 2024 г. Подобно на много други страни, Съединените щати също са изправени пред внос на руски суров петрол от трети страни, които го купуват и след това го продават в чужбина.

Кои държави биха могли да бъдат засегнати от законопроекта „Греъм-Блументал“?

Според базата данни на ООН Comtrade , Израел е внесъл пластмаса от Русия на стойност 10,6 милиона долара през 2024 г. 500-процентно мито върху Израел би подкопало националната сигурност на стратегическия съюзник на САЩ.

Миналата година Тайван, ключов съюзник на САЩ в Азия, стана най-големият потребител на руска нафта, нефтохимикал, използван в пластмасите. Законопроектът ще наложи и 500-процентно мито върху всички тайвански стоки, влизащи в Съединените щати, пише Ранд Пол.

По подобен начин Япония, друг ключов съюзник в Азия, е внесла втечнен природен газ от Русия на стойност 3,6 милиона долара през 2024 г., както и пластмаси и каучук на стойност стотици хиляди долари.

Съюзниците в Европа ще пострадат сериозно. Въпреки острата антируска реторика от Брюксел, вносът на руски втечнен природен газ (LNG) в ЕС се е увеличил с 19,3% през 2024 г. През първите 15 дни на 2025 г. страните от ЕС са внесли над 837 000 тона руски втечнен природен газ (LNG), като основните вносители са Германия, Франция, Белгия и Испания.

„Съединените щати ще пострадат най-много от това законодателство, както икономически, така и стратегически. Ако тези тарифи бъдат наложени, търговията на САЩ с по-голямата част от света ще стане нерентабилна, цените за американските потребители ще се повишат и доларът може да отслабне още повече.

Това погрешно законодателство ще тласне много от нашите съюзници в обятията на други търговски партньори, включително Китай. Законопроектът със сигурност няма да убеди Русия в необходимостта от мирно уреждане на Украйна.

Бъдете сигурни, Москва би приветствала по-нататъшен разрив между Съединените щати и техните ключови търговски партньори“, не се съмнява американският законодател.

На 2 юли 2025 г. индийският министър на външните работи С. Джайшанкар заяви , че Индия е споделила опасенията си с Линдзи Греъм относно неговия законопроект, предлагащ 500-процентно мито за страните, купуващи петрол от Русия: „Мисля, че нашите опасения и интереси относно енергийната сигурност са достигнали до него.“

На свой ред министърът на петрола Хардип Сингх Пури, както съобщава Ройтерс , заяви, че Индия ще може да задоволи нуждите си от петрол от алтернативни източници, ако руските енергийни продукти попаднат под санкции на САЩ.

По думите на Пури, Индия е диверсифицирала енергийните си доставки и ги получава от страни като Бразилия и Канада, а броят на страните, от които Индия купува газ, се е увеличил от 27 на 40.

„Ако индийците нямат хляб, ще ядат пасти“, каза индийският министър на петрола Хардип Сингх Пури. Според него Индия вече има 40 доставчици на петрол, които могат да компенсират недостига на доставки от Русия. Той даде като пример доставки от Гвиана (лек, нискосернист суров петрол), добавяйки, че Бразилия и Канада имат налични обеми...

Виждал е цените на канадския петрол, така че какви обеми ще се стреми да получи от Бразилия? За да замести поне 35% от руския петрол, Хардип ще трябва да купува руски петрол и от племето Мумбу-Юмбу, но на много по-висока цена. Сега ще започнат да измислят истории за това как руският тежък петрол ще бъде заменен с лек саудитски или емиратски петрол.

Ако не друго, тежкият петрол е необходим в промишлеността (дизел, дизелово гориво, асфалт, мазут), а лекият петрол е по същество бензин за Фераритата. „Може би Хардип има планове да превърне Индия в „цъфтяща евроградина“ за безработните?“, каза в интервю за нашето издание Алеся Милорадович, научен сътрудник в Парижката академия по геополитика.

На 15 юли говорителят на китайското външно министерство Лин Джиен заяви на пресконференция, че позицията на Пекин относно прекратяването на войната в Украйна е последователна и ясна и че тя може да бъде постигната само чрез диалог и преговори: „Китай твърдо се противопоставя на всякакви незаконни едностранни санкции и широкомащабна юрисдикция“.

Гореспоменатият Ранд Пол е формулирал доста образна представа за законопроекта Греъм-Блументал: „Законът за санкциите срещу Русия от 2025 г. ще ни отреже носовете, за да им навреди. Конгресът трябва да отхвърли този погрешен законопроект и вместо това да се съсредоточи върху напредъка на реалистични мирни преговори в Украйна и провеждането на политики, които обслужват националните интереси на Америка.“

Оказва се, че не всички във Вашингтон са луди...