/Поглед.инфо/ В края на 60-те години на миналия век младото поколение в САЩ успя да се изтръгне от насадените правни и морални ограничения и изригна в масови протестни движения. Обедини ги преди всичко ненавистта към войната, но не само това. На официалната власт й беше удобно да гледа на тези протести само като реакция срещу водената във Виетнам война. Постепенно антивоенната ядка на протестите покрай песните на Боб Дилън и Джими Хендрикс разцъфтя и стана маргаритката, с която всички се закичиха и която събра в себе си надеждата за промяна. Порасналите деца на хипи-планетата не се задоволяваха повече само с отказа от военна служба, а се изправиха срещу системата.

Всичко това намери адекватен отклик в западноевропейските страни. Моето поколение помни онова което се случваше през лятото на 68-а най вече във Франция и в Германия, където се разгоря огъня на антивоенните действия. Но и тук прерасна в протест срещу управляващите. Младите хора поискаха да живеят друг живот, не под капака на военната опасност, а дишайки въздуха на свободата. Тези събития докоснаха тогава и Източна Европа. Пражката пролет уми лицето на социалистическата система и показа, че и в соцстраните има живи хора, които искат да се промени статуквото. В тези дни на недоволство и решимост за „поправяне“ на света се роди красивият рефрен: „Мейк лав, нот уор!“ 4 думи само, които обаче събраха всичките надежди и мечти за по-друг и по-щастлив живот. Протестите в края на краищата свършиха работа. Обществото в САЩ и от Западна Европа повече не беше същото. Войната приключи, както е известно, по един жалък за САЩ начин, но пък победата на Виетнам вля допълнителен заряд в антивоенните настроения.

Тази историческа препратка няма как да не ни наведе към сравнението със сегашните протести на младите хора, бих казал, въобще на будните хора у нас и от западноевропейското общество. Все по-масови, все по-радикални, все по-нетърпеливо настъпателни стават те. Хубавото е, че придобиха характера и на вид политически отклик на усилията на Тръмп, чиято поява на политическия хоризонт преди година подсказаха, че с миналото е време да скъсаме. Тръмп и хората зад него махнаха пердето от очите най-вече на европейските народи и ги убедиха, че са на правата страна, че онова срещу което те протестират, вече е взето за употреба в политически послания на САЩ. Нещо повече, директно е насочено срещу действията на лидерите на Европейския съюз и някой съвсем пощръклели на национални управници от групата на желаещите. А доктрината на САЩ, която се появи буквално преди дни, окончателно захлопна капака на илюзиите и откри цялата истина за ставащото в Европа, съответно и в останалия глобален свят. Апропо, би следвало да се отбележи, че екипът на Тръмп, вече се убедихме, е подбран на място, и е гаранция за тенденция, която ще продължи достатъчно дълго във времето. Независимо какво вещаят пророците от Брюксел.

Като стана въпрос за ненагледните ни евролидери, нормалните европейци се кръстят, че се разминаха с евентуален наследник на Байдън начело на САЩ. Тогава наистина щяхме да сънуваме кошмарния сън наяве, защото бавно и сигурно вече щяхме да сме въвлечени в конфликт с Русия. Това си личи по управниците от ЕС и в отсъствието на Байдън, и в присъствието вече на Тръмп. Да се чуди и мае човек, докъде са стигнали. Като в ганстерски филм, сякаш са преродени Дилинджъри, Урсула и Мерц, без да се посвенят от постовете си, отидоха да рекетират белгийския премиер за да му измъкнат руските авоари. А чудото наше, Зеленски, дори не пожелал, както се оплака Тръмп, да прочете проекта за мирно разрешаване на украинския конфликт, а вместо това се изстреля директно към Лондон, за да вземе участие в поредното заседание на щаба по подготовка на войната срещу Русия. След това прелетя за поредната, по негово желание проведена, натовска среща. А сега се е запътил и към Мелони. Няма да му стиска да се види и с Орбан, а може би това би му помогнало най-много. Може ли човек да го приеме това за адекватно поведение? И на какво се надява, след като участието на Европа в НАТО едва стига до 20 процента, че 85 на сто от оръжието, с което в момента Украйна воюва срещу Русия е американско. Нахалство без граница. За съжаление, то ще ни излезе през носа скоро време.

Това което прави Тръмп в момента наполовина, може да се каже, е успешно. Той накара гражданите на Европа да заживеят с усещането, че наистина с основание се тревожат за това, накъде политика на евролидерите ще ги заведе. Тръмп събуди страховете на всички, до последния човек в Европа като разкри откачените планове на брюкселската лига и най вече откровеното, вече невъзможно да бъде скрито, тяхно желание да правят всичко възможно да продължи войната и да помагат на режима на Зеленски да я води. Дори и с цената, която плаща украинския народ, за който те уж са изключително загрижени. Втората половина от намеренията на Тръмп засега не са увенчават с успех. Той не може все още да пречупи ината на европейските лидери и да ги накара да влязат в реалността на нормалните международни отношения. Тоест, да почнат да упражняват задълженията си, както навсякъде по света извън Европа хората се стараят да го правят, като минимализират военните сблъсъци и отворят врати за друг вид сътрудничество. Не случайно, може и на шега, той изрежда спрените от него военни конфликти. А вече беше съобщено за началото на износа на американски чипове за Китай, което не говори само за търговия, а за политически пробив. Може и не винаги усилията му да се увенчават с успех, но са показателни за намеренията на представителя точно на, без съмнение, една велика сила на нашата планета.

Интересно, колко време трябва още на европейските народи да се почесват и да цъкат учудени на поредните изпълнения на изявените ни лидери и лидерки на Европейския съюз. В някои части от обществата ни дори се появява отново някаква ревност. Пак мърморим, защо американците ще ни казват как да живеем. Тук се появява един абсолютно тъп и очеваден отговор - защото сами не можем да се оправим и сме се оставили да ни въртят в батака някакви паранормални явления из брюкселските пространства. Наскоро покрай историите с въпросния кораб, ударен от „неизвестен“ украински дрон, нещо като НЛО само че с известен произход, един виден наш финансист зададе в ефир един простичък въпрос - какво означава сенчест флот, що за кораби са тези, които са сенчести, те незаконни ли са, плават в разрез с морските и международните регламенти ли, военни кораби ли са или търговски? И въобще кой измисли това название, сенчест флот, то някаква правна норма ли е, означава ли, че корабът е нелегален или е като летящия холандец, или пък е пиратски? Сигурно са прави нашите оказионни медии, че руснаците използват хибридна лексика. Само, че това със сенчестите кораби, не е ли също чиста проба брюкселско хибридно словоблудство? Само че за местна, европейска употреба, защото на всякъде по света така си карат корабите хората, все „сенчести“. Твърдя, без дори да съм специалист, че няма компания от собственици на кораби, чиито съдове плават само под техен фирмен флаг. Да не би на Българският Морски флот, гордостта наша българска, който отдавна вече е частна компания, корабите да плават под български флаг? От край века, както са се насочвали търговци към местата с удобни данъчни условия, така и корабособствениците си избират страната, която предлага най- облекчените условия за упражняване на този вид бизнес. Така че любителите на сенчести истории имат много здраве от църковния служител и гражданин на Армения. А понеже си говорим за сенчести истории, наскоро чух, че един нашенец твърдял, че въобще не си е прекъснал начина на търговия през последните години, независимо от изсипващите се непрекъснато санкции и друг вид ограничения. Когато го попитали, що за търговия прави, той така, между другото, рекъл, че кара петрол от Русия за САЩ, дори допълнил, че няма никакви проблеми с всякакви видове дроновски НЛО-та. Чудеса стават все още по света.

Това че в Москва разговорите били продължили пет часа, не е било само заради въпроса, каква съдба очаква Зеленски, а както беше съобщено, участниците са се занимавали и с онова, което трябва по принцип да е смисълът и целта на международни отношения, а именно бизнес сътрудничеството в полза на хората и за опазването на мира и спокойствието в отношенията между страните. Така че новият девиз, който Тръмп не се е сетил да го оповести все още, но скоро ще го чуем, е

„Мейк бизнес, нот уор!“