/Поглед.инфо/ ...Просто това е една развалена еманация на всичко, което тази страна се кълне, че не е, но винаги е била - арогантност, маскирана като изключителност, глупост, представяна за здрав разум, жестокост, продавана като твърдост, алчност, възвеличавана като амбиция, и корупция, почитана като евангелие. Това е сянката на Америка, превърнала се в плът, гниещ идол от тиква, доказващ, че когато една нация коленичи пред пари, власт и злоба, тя не просто губи душата си …
Оливер Корнетске
Парадигмата на познатите норми на света, включително тези на международните отношения от края на Втората Световна война, приключи с тътена от идването на 47-ия президент Доналд Тръмп. Както се и очакваше, по своята стилистика втората администрация на Тръмп кардинално се отличи от първия му мандат - 2016-2020 г. Тогава, да припомним, Тръмп играеше според правилата, докато неговите опоненти от Демократичната партия, разбирай част от миманса на “дълбоката държава“, взеха стратегическото решение да не се съобразяват с тях и естественият резултат бе - Тръмп загуби. Макар болезнено, все пак той научи един изключително съществен урок. Да си припомним, Тръмп бе съден, и то многократно, подиграван и охулван от всички англо езични казионни медии по света (с изключение на Фокс). Дори му бе отнет достъпът до микрофона, тоест публичният рупор, но още по-унизителното - достъпът до социалните мрежи Facebook, Twitter. Толкоз за властта на най-могъщия човек на Свободния свят и президент на най-могъщата страна и все още световен хегемон… Парадоксално, Тръмп имаше достъп до ядрените кодове, но не и до медиите, пък били те и социални! Като завършек, силно оспорвани поради тяхната легитимност, или казано по-просто - фалшифицирани избори. В международен план Тръмп бе безмилостно подиграван от Европейския политически елит (изключение прави Орбан), той изглежда няма да забрави това. Разбира се, апогеят на тази политическа вакханалия, нямаща нищо общо със законовите правови норми, залегнали в Конституция на САЩ, бе, че Тръмп бе обект не на един и не два процеса на импийчмънт. Но както казва народът, всяко зло за добро - Тръмп научи своя урок. При втория мандат на Тръмп “правилата“ бяха пренебрегнати или просто забравени. Остана конфронтацията, но не конфронтация в тривиалния смисъл на публична политическа конкуренция. Това бе битка за оцеляване, тя бе открито екзистенциална битка. Двете покушения срещу живота на Тръмп ни подсказват драматичността на това противопоставяне, при което, както се разбра, не става дума единствено за политическо оцеляване.
В Америка това е познато - известно като Кеч без правила.
Този стил на конфронтация е разбираем, дори в известна степен оправдан, но поради своето естество - крайно рискован. Този, който е решен на всяка цена да унищожи противника си, рискува политическата си кариера, в случая с Тръмп – президентството, но залогът е многократно по висок – битката срещу “дълбоката държава“, най-общо казано срещу неолибералния ред, занулирането на националните държави, родовата памет и националната идентичност и пр. Списъкът е дълъг.
Да припомним,в Давос стана категорично ясно посланието от САЩ: ние се връщаме към нашите корени, ще се придържаме към основателите на американската национална държава Хамилтън, Вашингтон и Линкълн, именно затова техните имена бяха изрично повтаряни. Тоест в прав текст в Давос имаше едно послание: ”Bye, ByeGlobalization”, сбогом на глобализацията!
Затова именно Тръмп толкова много бърза. Без съмнение, първоначално игнорирането на установените от години нормативни правни правила води до бързо спечелени битки, но този тактически “бонус“, ако мога така да се изразя, погледнат в по-дълъг, стратегически план, е обречен да се трансформира в един добре наточен “дамоклев меч“.
Както е известно, след 8 месеца са междинните избори в САЩ.
Какво имам предвид. Ще се огранича само с един пример.
Силовите подходи по отношение на депортирането на “”illegalaliens” (недокументираните имигранти) от I.C.E. (ImmigrationandCustomsEnfoncement) в превод Имиграция и Митническо Правоприлагане,чийто бюджет, възлизащ на 85 билиона долара, (не е грешка!) надвишава този на ЦРУ и на ФБР, взети заедно. Тръмп създаде огромна, и мощна институция, днес I.C.E. има над 20 000 служители в повече от 400 офиса в Съединените щати и по целия свят. Още по-парадоксалното е, че нейният бюджет надвишава бюджета на повечето армии по света, включително на този на Великобритания.
Въпросът е, че тази мащабна военна организация без особено стеснение днес вече наричат “Гестапото на Тръмп“. Основание за това дават широките правомощия на I.C.E., които са в противоречие с установените според Конституция на САЩ граждански права и свободи, от които права американците засега изобщо не проявяват желание да се откажат. Първата поправка на Конституцията гарантира свободата не само на религия и преса, но и на организиран протест. Но имигрантските активисти и организаторите на протести са редовно обект на нападки, веднъж изказали се срещу I.C.E. Както знаем, Петата и Четиринадесетата поправка на Конституцията на САЩ гарантират справедлив процес. Втората поправка на Конституцията гарантира правото на носене на законно придобито оръжие. Но практиката показва съвършено друга картина - I.C.E. задържа хора без право на изслушвания, отказва им адвокати и ги депортира, преди случаите им да бъдат изобщо разгледани. I.C.E. действа в институционния комфорт на legal “no man’s land”, тоест, в ничия от правна гледна точка земя, което неизбежно води до нарастваща безогледна безнаказаност. Много наблюдатели изказват притеснението, че това е процес на разработка на бъдещата полицейска държава.
Тактиката на I.C.E. за задържане включително на малолетни (6 години), нахлуването в болници, училища, църкви, религиозни храмове, частни домове, бизнеси без съдебно решение, използването на сълзлив газ в църква! Факт, който изкара от равновесие дори най-отявлените поддръжници на МАГА (Да направим Америка велика отново). Кулминация бе убийството на 37-годишна майка на три деца, Рене Гуд, простреляна пет пъти в главата, както и другият трагичен случай с 37-годишния по професия регистрирана медицинска сестра, Алекс Джефри Прети, който е записвал с телефона си конфронтация между I.C.E. и група демонстранти, когато служители на I.C.E. са го повалили на земята и са изстреляли 10 куршума в тила му. Тези два случая разтърсиха Америка – хиляди протестираха в Ню Йорк, Чикаго, Лос Анжелис, Сан Франсиско, Балтимор, Минеаполис. Протестът обхвана 40 града в 23 щата, с най-високи концентрации в Тексас, Калифорния, Орегон и Пенсилвания, нещо което страната не бе виждала от 60-те години по време на борбата за човешките права.
Защо се стигна до този толкова силен социален отзвук?
Причината е, че Прити и Гуд бяха убити в Минеаполис, а не в Кабул или Фалуджа, и най-важното не бяха от контингента на така наречените ”brown people” - тъмнокожи (термин, за онези които според “ManifestDestiny” са автоматично обект на “демократизиране“ с помощта на Пентагона). Те бяха бели американци и всеки средно статистически американец би могъл да се отъждестви с тях. Да припомним, че както в Ирак, така и в Афганистан, американските войници се ползват с “абсолютен имунитет“, проблем за който антивоенните активисти са писали многократно. В случай, че в даден момент американски войник се почувства “застрашен“, каквото и да означава това, той е в правото си да се самозащити, включително да използва летална сила.
Същата политика бе изрично обяснена от съветника по вътрешна сигурност Стивън Милър дни след убийството на Рене Гуд по Фокс Нюз, който определи статуса, разбирай, имунитета на I.C.E. по следния начин. Цитирам:
“До всички служители на ICE: Имате федерален имунитет при изпълнение на служебните си задължения. Всеки, който ви докосне, опита се да ви спре или да ви попречи, извършва тежко престъпление. Имате имунитет да изпълнявате служебните си задължения и никой – нито градски служител, нито щатски служител, нито нелегален имигрант, нито ляв агитатор или вътрешен бунтовник – не може да ви попречи да изпълнявате законовите си задължения. Министерството на правосъдието ясно заяви, че ако длъжностните лица преминат тази граница и започнат да възпрепятстват, да участват в престъпен заговор срещу Съединените щати или срещу служители на ICE, те ще бъдат изправени пред правосъдието.“
Неговото послание имаше далеч по-широк адресат, това бе послание и до самата Америка. Но тук неизбежно се натъкваме на един кардинален проблем. Това са същите “rulesofengagement”, с които американската армия е била обучавана, прилагала и приела за нещо естествено и нормално в стила на стреляй първо, след това задавай въпроси. Сега тези ветерани, вече служители на I.C.E., оперират не в безлюдните скали на Хиндукуш в Афганистан, а в самите САЩ. И оттам идва огромният проблем. За разлика от Афганистан и Ирак, в САЩ всеки притежава мобилен телефон, тоест камера, и всеки случаен свидетел е един потенциален Джулиан Ассанж (основателят на Wikileaks). Следователно, става дума не само за документиране, но по-важното е, че тези кадри и видео материал моментално са качени в социалните мрежи, до които милиони американцибез “филтъра“ на неизбежната в такива случаи пропаганда сами могат да преценят колко легална е тактиката на “rulesofengagement” на I.C.E.
Без съмнение този “имунитет“ създава чувството на неприкосновеност за административна отговорност, съдебен процес, евентуална присъда, но той е политически взривоопасен.
Очаквано неоправданите убийства на Рене Гуд и Алекс Прити нажежиха до крайност общественото мнение в САЩ. Това може да се приеме като началото на електорален катаклизъм от гледна точка на неравната битка на арената на общественото мнение. Както вече споменах, тактическият “бонус“ се превърна в бумеранг. Вместо да капитализира върху основното си предизборно обещание - експулсирането на насилствени престъпници-имигранти, тоест криминалния ъндърграунд, Тръмп претърпя неочакван срив на одобрение на тази политика - 57% от всички избиратели и 64% от независимите категорично не одобряват начина, по който ICE прилага имиграционните закони. По-същественият момент е, че между тях има избиратели от движението МАГА.
Имунитета на I.C.E. бе първата стратегическа грешка на администрацията на Тръмп.
Втората грешка, твърдя, бе по-съществена. Убийства на Рене Уд и Алекс Прити бяха окачествени от секретаря на Министерството на вътрешната сигурност Кристи Ноем като “domestic terrorists” - „вътрешни (американски) терористи“, в явно противоречие на видео материала, видян от милиони американци. По този повод Байрон казва “Лъжата не е нищо друго освен зле прикрита истина.“ Изказването на Ноем предизвика втората вълна от негодувание, която мисля ще има сериозни последици през ноември. “Оръжието“ на двамата “терористи“ - Рене Уд е имала термос за чай, а Алекс Прити - мобилен телефон, с който той е снимал бруталното отношение на I.C.E. към протестиращите. (В интерес на истината трябва да се спомене - той е притежавал револвер, но в нито един момент не е посегнал към него.) Това не оправдава факта, че Уд е простреляна с 5 куршума в главата, а Прити с 10 куршума в тила.
Вице президентът Ванс оправда тези убийства и повтори отново квалификацията за “domesticterrorists” и нещо повече – поне за мен, втвърди тона. Разбираемо тази семантика отблъсна много американци и рязко катализира публичния дискурс. Губернаторът на Минесота Тим Уолц и кметът на Минеаполис Джейкъб Фрей, в ефир наричатI.C.E. „окупационна армия“. А по казионните медии, включително консервативната и приближена до Тръмп, Фокс Нюз, може да чуете квалификации от рода на “режим“ и “хунта“ по отношение на администрацията на Тръмп и “Гестапо“ по отношение на I.C.E.
Този нов момент в публичния дискурс се отрази и на самото движение МАГА, което дава ясни признаци, че е престанало да бъде същото монолитно електорално цунами. Знакови фигури от най-близкото обкръжение на Тръмп днес открито се дистанцират от него. Убийството на Чарли Кърк, основател на AmerikaFirstWork и автор на книгата „Доктрината на MAGA“, която се счита за манифест за движението „Направи Америка отново велика“, публично се разграничи от политика на Тръмп да започне военен конфликт с Иран. Известният американски журналист и един от най-близките довереници на Доналд Тръмп, Тъкър Карлсон, също открито се разграничи от тази политика и от самия Тръмп. Същото направи и най-популярният и влиятелен особено сред привържениците на МАГА блогър в Америка Джо Роган, който рязко разкритикува и осъди действията на I.C.E. Що се отнася до външната политика на администрацията на Тръмп - Венецуела, Гренландия, Украйна и най-вече предстояща война с Иран, са дълбоко чужди и непопулярни за редовите редици на МАГА. Изненадващото обявяване от Тръмп на най-знаковия поддръжник на движението МАГА, конгресменката Маржори Тейлър Грийн, за „предател“, която също си позволи да изкаже неодобрение по отношение на прекалено близките отношения на администрацията на Тръмп с така наречените „техно-феодали“ от Силиконовата Долина (разбирай основните спонсори) и обсесията на администрацията на Тръмп спрямо националната сигурност на Израел (разбирай войната с Иран) неизбежно доведоха до вътрешно разцепление в редиците на МАГА.
Тези дни актрисата Гленн Клоуз постав следния риторичен въпрос - ако социалното напрежение срещу I.C.E. ескалира, в такъв сценарий не може да се изключи възможността от покушения срещу служители на I.C.E. Да не се забравя, че в САЩ има 400 милиона регистрирани огнестрелни оръжия, което на практика означава, че цивилното население на САЩ може да се приеме като най-мащабната армия (справка: най многобройната армия в света е китайската с… 2 милиона). В случай на ескалация и размирици (дълбоката държава би приветствала подобно развитие) президентството на Тръмп ще бъде подставено под въпрос. В случай, че през ноември Републиканската партия загуби мнозинството в Конгреса неизбежният въпросът е какво следва.
Отговорът отсега е заявен - Импийчмънт.
* Проф. Ивайло Груев - Преподавател по политология в Университета в Отава, Канада