/Поглед.инфо/ Сенатор Камала Харис от Калифорния ще бъде кандидатът за вицепрезидент на САЩ от Демократическата партия. И това, за съжаление, не е чисто американско събитие, а световно. Това означава, че именно Харис е избрана за „първата жена президент на САЩ“. Нещо повече, преместването ѝ в Белия дом може да се случи не след осем години или дори след четири , а много по-рано.

Изборът на Джо Байдън за кандидат-вицепрезидент на САЩ е може би най-важният по рода си от десетилетия. Защото сега не става дума за избора кой ще бъде усмихнатата и скучна сянка на президента, а кой вероятно ще ръководи американската държава, и то не след четири години (след следващите избори), а по-рано.

Байдън навършва 78 години тази година, но той не е просто стар, откровено е зле, може би дори много зле. Той има проблеми с паметта, поради които понякога не може да разбере къде е и с кого. Той постоянно плямпа, а „бисерите“, които ражда, правят потискащо впечатление. Той знае това и затова е емоционално нестабилен: например, може да атакува избирателя с обиди, без да разбира същността на въпроса, отправен към него.

Всъщност възможността за победата му на изборите остава чисто и просто защото заради пандемията в САЩ не се води пълноценната предизборна кампания.. Всичко, което Байдън прави, е да седи у дома си, като в бункер, периодично да записва съобщения на избирателите. Политическите стратези на Демократическата партия открито признават този фактор като един от решаващите - така ветеранът от Сената няма да прекали и избирателите все пак ще дойдат да гласуват не толкова за Байдън, колкото срещу Тръмп.

Избирателите разбират всичко това прекрасно: според проучванията на общественото мнение около 60% от американците не вярват, че Байдън ще остане президент поне до края на първия си мандат, тоест до 2025 година. Няма значение какво трябва да се случи преди тази дата, смърт или уволнение поради неработоспособност - важното е Камала Харис да изпълнява задълженията на президент в този случай. И тя най-вероятно ще стане кандидатът за демократите на изборите през 2024 г.

Амбициите ѝ са именно президентски. Разчитайки на благосклонността на демократичния естаблишмънт, тя обяви кандидатурата си на тези избори, освен това много анализатори ѝ вещаеха победа. Но се случи неочакваното: малко известната конгресменка и пенсиониран майор от Националната гвардия на САЩ Тулси Габард (може би най-нетипичният и устройващ Русия кандидат сред демократите) по време на дебата свали Харис още при излитането ѝ и извади всички скелети от нейния гардероб.

Най-известното от тях е, че Харис, която прекарва по-голямата част от живота си като прокурор в Калифорния, не разследва неправомерното поведение на своите подчинени, които лъжат под клетва и укриват важни доказателства. Освен това тя държи хората в ареста при доказателства за тяхната невинност. Най-вероятно не е от злоба, а по кариерни причини.

С други думи, Харис е хлъзгава и зъбата жена, опитен адвокат и играч в екип. Но най-ценното, както беше споменато по-горе, е, че партийният елит я харесва - и, както може да се съди по избора на Байдън, елитът вижда бившия прокурор като онази „първа жена президент на Съединените щати“, чиято поява се предвижда в близко бъдеще.

Друго нещо е, че изборът в полза на Харис трудно може да се нарече наистина успешен от гледна точка на настоящата кампания. Има подозрения, че тя няма да помогне на Байдън да спечели изборите, освен това утвърждаването ѝ в двойка със „сънливия Джо“ (както Тръмп нарича Байдън) ще бъде възприето от избирателите като мошеничество.

Изхождайки от „революцията на ценностите“ и „новата етика“, с които американските левичари разбиват собствените си градове под „покрива“ на Демократическата партия, редом по хетеросексуалния бял Байдън (все пак ръководството на демократите реши да издигне именно неговата кандидатура) трябва да се постави чернокожа жена. Формално Харис отговаря на това изискване, но що се отнася до цвета на кожата ѝ, именно формално.

Като цяло приобщаването на афроамериканците в Сената на САЩ е много лошо. От сто сенатори само един е чернокож и той не представлява „антирасистката“ Демократическа партия, а Републиканската партия (Тим Скот, Южна Каролина).

Калифорнийската Камала Харис не е "черна", а "цветнокожа" и е една от онези, които се наричат “бели вътре". Баща ѝ, който не участва много в отглеждането на дъщеря си, е професор по икономика от Ямайка, а майка ѝ е от щата Тамил-Наду от Индия. С други думи, Харис е метис и дъщеря на имигранти, които е женена за евреин. Тя и нейните предци не са свързани с онази черна общност в САЩ, която дълги години страда от робство, сегрегация и системен расизъм, просто кожата ѝ е малко по-тъмна от тази на средния англосаксонец. Дори по-лошо. Харис е потомък на собственици на роби, макар и не американски, а ямайски, но от гледна точка на „новата етика“ това не трябва да играе никаква роля.

Друга точка от приоритет в дневния ред на демократите е защитата на правата на жените и тя изобщо се комбинира с двойката Байдън-Харис по крещящ начин. Той е обвинен в сексуален тормоз от бивши служители и отказва да коментира темата с надеждата, че всички ще забравят. Тя от своя страна заяви, че не знае нищо за подобни практики от страна на дългосрочния си заместник, но мнозина се съмняват в това.

Този кариерист не може да се припише към лявото, социалистическо крило на демократите, за което се смята, че сега определя бъдещето на партията. Харис е точно „от елитите“, което е лошо в очите на значителна част от избирателите, но добро в очите на онези много елити, които е прието да се мразят в съвременните Съединени щати.

Може да изглежда, че фокусирането върху левите младежи и другите „социалисти“ е просто прищявка, но не е така. Сега те са основно важен актив, който заплашва да пропусне изборите, а трябва да дойде и да гласува за Байдън в условия, когато кандидатурата на „сънливия Джо“ изобщо не предизвиква никакъв ентусиазъм.

Подхранвана само от омраза към Тръмп, демократичната политическа машина рискува да не стигне до финала. И накрая, Харис е от Калифорния и това не носи никакъв полезен товар. Калифорния така или иначе ще гласува против Тръмп и тя отдавна е престанала да бъде от „люлеещите се щати", за които ще се води борбата

Много по-полезна придобивка за Байдън можеше да бъде сенаторът от Масачузетс Елизабет Уорън, жена с почти толкова леви възгледи, колкото легендарният Бърни Сандърс. Или губернаторът на Мичиган Гретхен Уитмър, която би могла да върне на Демократическата партия гласовете на работниците от „Ръждивия пояс“, гарантирали победата на Тръмп на последните избори.

Въпреки това Уорън, с идеите си за облагане с огромни данъци на свръхбогатите, не се харесва на спонсорите на демократите от Уолстрийт. А Уитмър стана известна като диригент на стратегията на най-твърдата и болезнена карантина, когато на хората беше забранено дори да посещават роднини, което може да се обърне срещу нея сега, когато всички решат, че карантината може да се жертва за по-високи цели (в името на погромите, например).

Следователно Харис беше избрана - в края на краищата тя е формално „цветна“, лоялна е към демократичната буржоазия и не се дава на врагове, особено на Тръмп, към които се държи в Сената в съответствие с основната професия на прокурора.

Самият Тръмп нарича Харис „фалшификат“ и явно е доволен, че скелетите в гардероба ѝ са били открити още преди кампанията да достигне до домашния участък. Но, може би, е рано да се радва: коронавирусът се превърна в най-тлъсти възможен „черен лебед”, обикалящ Америка, и направи избора на кандидат за вицепрезидент - преди третокласно събитие, което представлява интерес предимно за политолозите - почти историческо събитие.

Сред теоретиците на конспирацията обаче има мнение, че настоящият вицепрезидент Майкъл Пенс също е ключова историческа фигура. Той - бивш губернатор на Индиана на Чаената партия, религиозен традиционалист ултраконсерватор - и базираният в Ню Йорк бизнесмен Тръмп имат много малко общо. И общоприето е, че по този начин той застрахова Тръмп от физическа елиминация от влиятелните му противници, защото в този случай такъв мракобесник като Пенс ще започне да управлява страната.

Двойката Харис-Байдън има различна зависимост. Задачата на бившия заместник на Обама е да спечели тези избори чрез политиката на идентичност (според която всички малцинства, както и жените, трябва да гласуват за демократите, иначе срамота) и много бързо да отстъпи, като сведе дейността си до срещи, проведени на кресло до камината.

И страната ще бъде управлявана от Харис и от елитите зад нея, включително от нейната дългогодишната покровителка Хилари Клинтън.

Превод: В. Сергеев