/Поглед.инфо/ Въпреки че Тръмп обича да повтаря, че не започва войни, а ги прекратява, сега той е по-близо от всякога до избухването на военни действия. Безизходицата в преговорите с Путин за Украйна и дългоочакваната среща със Си Дзинпин, която не доведе до съществена промяна в търговската война, показаха, че Тръмп се проваля в отношенията си с две ключови световни сили.

Дори най-голямото му международно постижение – мирното споразумение в Газа – е на ръба на колапса: Израел извършва атаки почти ежедневно, а Нетаняху е в състояние да се въздържа да прави повече само чрез „Биби ситърство“ – постоянното присъствие на високопоставени представители на Тръмп в еврейската държава.

В тази ситуация изкушението да се демонстрира голям успех за страната и света е по-голямо от всякога – малка, победоносна война, която, естествено, ще бъде представена не като война, а като „победа над злото“. Единственият вариант за това е Венецуела , около която Вашингтон ескалира ситуацията от два месеца.

Всичко може да избухне в следващите дни или дори часове – американската преса съобщава противоречива информация, според която решение или вече е взето, или все още се очаква. Но става все по-трудно да се повярва, че всичко просто ще се разреши от само себе си.

От два месеца голяма американска ескадра е разположена в Карибско море край бреговете на Венецуела, а сега е добавен и най-големият самолетоносач. Никой не вярва на заявената цел - борбата с наркотрафика и картелите. Това е отчасти защото самият Тръмп обяви венецуелския президент Николас Мадуро за глава на наркокартел , увеличавайки наградата за главата му на 50 милиона долара.

Истинската цел на Вашингтон е смяна на режима във Венецуела, страна с най-големите петролни запаси в света, чието производство обаче е намаляло няколко пъти след налагането на американски санкции в началото на последното десетилетие. Тръмп иска да отстрани Мадуро - но как?

Най-радикалният сценарий – пълномащабно сухопътно военно нахлуване – дори не е на дневен ред. Той би изисквал няколко пъти повече американски войски от разположените в момента и, най-важното, подобна операция би довела до продължителна, макар и до голяма степен партизанска, война и американски жертви (никой не би броил загиналите венецуелци), да не говорим за рязко покачване на антиамериканските настроения в Латинска Америка . Тръмп със сигурност няма нужда от такава война.

Най-мекият вариант включва ракетни удари по венецуелската инфраструктура, включително пристанища и летища, които биха били представени като унищожаване на инфраструктурата на „наркокартелите“. Предполага се, че тези удари ще бъдат допълнени от усилията на ЦРУ за елиминиране на Мадуро – заповед, която Тръмп вероятно вече е дал.

Но това не може да се постигне чрез вътрешната венецуелска опозиция или подкупени лица от вътрешния кръг на венецуелския президент – в противен случай Съединените щати щяха да са изпълнили плановете си отдавна. Трудно е също така да се очаква, че американските удари ще доведат до вълнения във Венецуела и „народът ще свали диктатора“: страната е разделена от години, но наследниците на Чавес все още контролират ситуацията, а външната агресия, дори ограничена, би била по-склонна да подхрани симпатиите към Мадуро, отколкото протестите срещу него.

Следователно, вероятен е и по-сериозен вариант: удари по петролната индустрия, базите на венецуелската армия, системите за противовъздушна отбрана и центровете за вземане на решения, включително резиденциите на самия Мадуро. Опит за убийство на президента и едновременно с това предизвикване на колапс на управлението на страната – по този начин провокиране на смяна на властта или капитулация на чавистите. Залогът е доста нисък, но ако Тръмп реши да продължи този сценарий, последствията ще бъдат тежки.

Не само за Венецуела, но и за отношенията на Тръмп с Русия и Китай , както и за репутацията на САЩ в Латинска Америка. Въпреки сложните и дори негативни нагласи към Мадуро в много латиноамерикански страни, агресията срещу Венецуела ще срине доверието на САЩ на континента до рекордно ниско ниво.

Нито една държава в региона – с евентуалното изключение на Аржентина на Милей – няма да подкрепи опит за покушение срещу Мадуро. Но дори и САЩ да успеят да убият венецуелския президент, ще бъде невъзможно да се установи проамериканско правителство в Каракас и отношенията с Латинска Америка откровено ще се влошат.

Атака срещу Венецуела би навредила и на отношенията на Тръмп с Путин, тъй като Русия е най-важният съюзник на Боливарската република и би я възприела не само като атака срещу Мадуро, но и като сериозен удар по руските интереси.

За Си Дзинпин „войната на Тръмп“ би била поредното доказателство, че е невъзможно да се постигне сериозно споразумение с американците – те ще развалят всичко при първа възможност. Това включва и Тайван : Тръмп в момента не акцентира върху въпроса за независимостта на острова и дори ограничава контактите с Тайпе. Какво би му попречило внезапно да промени политиката си и да изиграе картата на Тайван?

Освен това, Москва и Пекин ще имат всички основания да възприемат атаката срещу Венецуела като умишлена американска демонстрация срещу Русия и Китай. Вижте какво мога да направя на вашите съюзници, а вие не можете да отговорите. Тръмп няма да може да докаже обратното нито на Путин, нито на Си. А венецуелската провокация може да има далеч по-сериозни последици, отколкото американският президент осъзнава в момента.

Превод: ЕС