/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за Поглед.инфо, известният политолог и доцент във Финансовия университет към правителството на РФ, Геворг Мирзаян, разглежда безпрецедентната криза в световната дипломация. Авторът анализира провала на досегашните стратегии за справяне с натиска на Вашингтон и предлага радикален изход от патовата ситуация, пред която е изправен светът през втория мандат на Тръмп.

Новата ера на дипломатическото „хулиганство“ и крахът на правилата

С началото на втория мандат на Доналд Тръмп светът се озова в уникална ситуация, която не е позната в международните отношения поне от един век. Основният въпрос, който вълнува политическите елити от Париж до Пекин, е как да се общува с човек, който превръща дипломацията в инструмент за директен натиск и откровено политическо „хулиганство“. Дълги години международната общност беше свикнала с идеята за агресивна американска външна политика, но тя винаги се придържаше към определени рамки и норми.

Дори лидери като Джордж Буш-младши с неговата „ос на злото“ или Джо Байдън с войната му срещу „автокрациите“, се стараеха да аргументират действията си чрез международното право. Доналд Тръмп обаче реши да разруши тези илюзии. Той действа агресивно, заплашва суверенни държави с пълномащабни войни, открито заявява намерения за смяна на режими и налага унищожителни мита на всеки, който откаже да се подчини на неговата воля. В материал за Поглед.инфо се подчертава, че под прицела му попадат не само традиционните врагове, но и доскорошни съюзници като Франция и Европейската комисия.

Стратегията на покорството: Защо „подлизурството“ не работи?

Първата тактика, която наблюдаваме, е пълното съгласие. Страни като Унгария, Аржентина и до голяма степен Япония, избраха да се подредят под крилото на Тръмп, надявайки се да избегнат гнева му. Лидерите на тези държави се опитват да извлекат лична или национална полза от близостта си с Белия дом. Анализаторите на Поглед.инфо обаче посочват два фундаментални минуса на този подход.

На първо място, подобно поведение изолира тези страни от техните регионални партньори. Унгария вече усеща гнева на Брюксел, Берлин и Париж, които не са готови да толерират американския диктат. На второ място, Тръмп няма навика да защитава „своите“. Унгарците разбраха това, когато Украйна атакува тръбопроводите с руски ресурси, а японците тепърва ще го разберат, когато Вашингтон реши да стабилизира отношенията си с Китай, пренебрегвайки интересите на Токио.

Европейското унижение: Капанът на безкрайното изчакване

Втората стратегия се прилага основно от европейските лидери като Фридрих Мерц и Урсула фон дер Лайен. Нейната същност е в пасивното изчакване и поемането на унижения с надеждата, че времето ще изтече. Те са готови да подписват кабални търговски договори и да купуват американски стоки за стотици милиарди, само и само да не разгневят Тръмп до изборите за Конгреса през 2026 г. или края на мандата му през 2028 г.

Тази логика е дълбоко погрешна. Слабостта не предизвиква милост у Тръмп, а желание да „добие“ жертвата. Всяка отстъпка води до нови, още по-абсурдни искания – от увеличаване на разходите за отбрана до претенции към суверенни територии като Гренландия. Освен това, няма гаранция, че следващата администрация във Вашингтон ще се върне към статуквото. Напротив, демократите също могат да се възползват от извоюваните от Тръмп позиции, виждайки, че Европа е готова на всичко под натиск.

Илюзията за съпротива и блъфът на „хартиените тигри“

Третата група играчи – Иран, Китай, Франция и Канада – използват демонстрация на съпротива. Те отговарят остро на Тръмп в опит да играят „дипломатически покер“ и да създадат неприемливи рискове за САЩ. Проблемът тук е, че ако Тръмп реши да отиде докрай, тези страни обикновено отстъпват, защото нямат реален ресурс или воля за пълномащабен конфликт. Това ги превръща в „хартиени тигри“ в очите на Вашингтон и само утвърждава убеждението на Тръмп, че неговият метод на заплахи работи безотказно.

Единственият ефективен път: Тотална съпротива и цената на силата

Стигаме до четвъртата стратегия, която до момента никой не се е осмелил да приложи в пълна степен: тоталното противодействие. Редакцията на Поглед.инфо отбелязва, че Тръмп е човек, който уважава единствено силата – своята и тази на противника. За него загубите са политическа катастрофа.

Ако Иран беше потопил американски есминец или беше блокирал Ормузкия пролив при атаките през 2025 г., Тръмп би бил изправен пред вътрешнополитически ад. Американското общество и враговете му в САЩ биха използвали всеки загинал войник или всеки загубен милиард, за да го унищожат политически. Тръмп обожава лесните победи, но панически се бои от тежки и скъпи поражения. Един потопен кораб или група задържани дипломати биха превърнали неговите външнополитически авантюри в истинска катастрофа за неговия рейтинг.

Тази стратегия е рискована и граничи със самоубийство, но тя е единственият език, който сегашният обитател на Белия дом разбира. Светът трябва да разбере, че Тръмп е склонен към хамство само към онези, които му позволяват да се държи така. Когато залогът стане реалната военна и икономическа стабилност на самите САЩ, шантажистът е принуден да отстъпи.

Какво мислите: възможно ли е светът да се обедини в реална съпротива срещу Тръмп, или страхът ще надделее? Споделете в коментарите!