/Поглед.инфо/ Западните политолози се опитват да определят векторите на външната политика в близко бъдеще. (Цитираните от автора материали са мненията на американски, европейски и японски експерти, а не на Поглед Инфо).
Миналата седмица Foreign Policy публикува проучване на водещи експерти в областта на геополитиката и международните отношения на тема каква ще бъде Голямата стратегия на САЩ след Украйна.
Голямата стратегия е едно от ключовите понятия в областта на външната политика, което предполага целенасочено използване на ресурси (дипломатически, икономически, военни и др.) за постигане на цели в съответствие с националните интереси.
В САЩ има няколко насоки за голямата стратегия, които отразяват възгледите на (нео)реалисти, либерали, изолационисти и интервенционисти. Следователно дебатът по тази тема представлява интерес не само от гледна точка на анализа на бъдещите намерения на американския естаблишмънт, но и от разминаването на мнения и оценки, което може да показва задълбочаваща се криза на противоречията в рамките на Съединените щати.
Професорът от Харвардския университет и неореалист Стивън Уолт зае изолационистка позиция.
Той пише:
„Европа може сама да се справи с бъдещата руска заплаха. Европейските членове на НАТО винаги са имали много по-скрит потенциал на сила, отколкото заплаха от изтока си: заедно те са почти четири пъти повече от населението на Русия и повече от 10 пъти нейния БВП."
"Дори преди войната европейските членове на НАТО годишно харчеха три до четири пъти повече за отбрана от Русия. Сега, когато истинските способности на Русия са разкрити, увереността в способността на Европа да се защитава трябва да бъде значително повишена", твърди той.
Поради тези причини войната в Украйна е идеален момент за преминаване към ново разделение на труда между Съединените щати и техните европейски съюзници, в което Съединените щати се фокусират върху Азия, а европейските им партньори поемат основната отговорност за собствената си отбрана.
САЩ трябва да изоставят дългогодишната си опозиция на европейската стратегическа автономия и активно да помагат на партньорите си да модернизират своите военни сили. Следващият върховен главнокомандващ на НАТО трябва да бъде европейски генерал, а лидерите на САЩ трябва да гледат на ролята си в алианса не като първи отговорници, а като защитници от последна инстанция.
Прехвърлянето на европейската сигурност към европейците трябва да става постепенно. Ситуацията в Украйна все още е неразрешена, а европейският отбранителен потенциал не може да бъде възстановен за една нощ.
В дългосрочен план Съединените щати, НАТО и Европейският съюз също трябва да се стремят да създадат европейски ред за сигурност, който не изключва Русия, както за насърчаване на стабилността в Европа, така и за освобождаване на Москва от нарастващата й зависимост от Китай. Това развитие трябва да очаква ново ръководство в Москва, но трябва да бъде дългосрочна цел.
След 11 септември САЩ бяха въвлечени в скъпоструваща така наречена война срещу тероризма и погрешен опит за трансформиране на Големия Близък изток. Администрацията на Байдън не трябва да прави тази грешка днес.
Украйна не може да бъде игнорирана, но това не оправдава по-дълбок ангажимент на САЩ към Европа след разрешаването на настоящата криза. Китай остава единственият равностоен конкурент и успешното управление на тази конкуренция трябва да остане основен стратегически приоритет за Съединените щати.
Така че тук за заплаха се счита изключително Китай, докато Русия е по-скоро въпрос на Европа, а не на Съединените щати. Предложението за намаляване на ролята на САЩ в НАТО също е симптоматично.
Шанън О'Нийл от Съвета за външни отношения е по-загрижен за безсмислеността на санкциите, очевидно защото те имат по-голям ефект върху колективния Запад, отколкото Русия.
„Санкциите в миналото рядко, ако изобщо са водили до смяна на режима или прекратяване на войните. Както всички можем да видим в Украйна, дори масивните санкции тепърва ще донесат осезаеми победи."
"Западът ще установи, че санкциите не са без последствия и дори жертви", пише той и продължава:
"Недостигът и покачването на цените, причинени от санкциите, ще навредят на икономиките на САЩ и Европа. Цивилните, особено в бедните страни по света, могат да бъдат убити от рязко покачващите се цени на храните, а домовете стават непоносимо горещи или студени, когато токът спре."
"Но ако Съединените щати надделеят – и икономическата битка принуди руския президент Владимир Путин да изтегли военните си сили или дори да загуби властта – това фундаментално ще промени цялостната стратегия, природата на съюзите и йерархията на великите сили далеч в 21-ви век", добавя О'Нийл.
"Това ще възстанови господството на САЩ чрез нови средства за хегемония. Това ще възпира другите агресори, тъй като те ще осъзнават, че имат малка способност да се защитят от опустошенията на икономическата и финансова война. Това ще предвещава нов вид невоенна надпревара във въоръжаването, в която нациите се състезават за изграждане на свои собствени системи и регионални търговски блокове, променяйки баланса на икономическата сила", обяснява той.
"В крайна сметка руската война в Украйна ще предефинира какво означава да си велика сила и естеството на бъдещите конфликти", заключава американецът.
Професорът от университета Кейо Тошихиро Накаяма смята, че „войната на Русия в Украйна ще промени геополитическите възприятия много повече от геополитическата реалност."
"Докато Русия при президента Владимир Путин представлява сериозен краткосрочен проблем, Китай ще остане основната заплаха в средносрочен и дългосрочен план", твърди той.
"Как да се балансират тези два фактора ще бъде от решаващо значение. Въпреки че обикновено вниманието е насочено към тук и сега, е необходимо да се поддържа стратегически фокус", обяснява Накаяма.
"Заплахата от Китай е структурна по природа, където смяната на лидерството няма да доведе до големи промени. Преобладаващата реалност е, че Китай преодолява пропастта си със Съединените щати", продължава той.
Вниманието на Вашингтон обаче трябва да бъде насочено към европейския фронт. В лицето на опита на Русия да възстанови сферата на влияние със сила, САЩ нямат друг избор, освен да й се противопоставят със сила. Дори Европа, след като значително се дистанцира от Съединените щати, преоткри, че силата на САЩ е незаменима. Например, ревизията на Германия на нейната отбранителна позиция се основава на тази предпоставка", смята още японецът.
Китай ще се опита да се държи като по-отговорна страна, дори ако се приближи до Русия. Виждайки единството на Запада и неговите партньори в отговор на руската война, Пекин едва сега може да осъзнае колко опасна е играта да се опита да промени статуквото със сила.
За Китай ще бъде все по-трудно да оправдае китайско-руското партньорство „без ограничения“, както го описаха съвместно Путин и китайският президент Си Дзинпин малко преди инвазията. Китай може да подчертае, че не е държава извън закона като Русия, като същевременно удвоява усилията си за създаване на сфера на влияние чрез невоенна принуда, както вече прави.
Във Вашингтон битката между привържениците на стратегическата конкуренция и привържениците на ангажимента изглежда е решена в полза на първите, но може да видим съпротива от вторите въз основа на аргумента, че Китай е по-отговорен от Русия.
Съединените щати нямат оперативния капацитет или устойчив фокус за пълен дългосрочен ангажимент към двете области. Но геополитическата реалност изисква Вашингтон да се ангажира и с двете. Ако случаят е такъв, тогава съюзниците и партньорите на САЩ както на европейския, така и на индо-тихоокеанския фронт няма да имат друг избор, освен да се ангажират по-активно. Добрата новина е, че има признаци, че това вече се случва.
Със сигурност има сигнал, че САЩ няма да се намесват директно в Украйна. Това е разбираемо, тъй като има ясна граница между членове на НАТО и не-членки. Въпреки че тази логика не може да се приложи директно към Азия, няма съмнение, че начина, по който възприемаме доверието в САЩ, ще зависи до голяма степен от начина, по който Съединените щати действат в Украйна.
В това съобщение трябва да се има предвид, че авторът е от Япония, така че близостта до Китай (както и темата за Курилските острови) оставя отпечатък върху неговия мироглед. Като цяло това послание е по-скоро един вид идеалистични пожелания, отколкото реална прогноза и предложения за политическо изграждане.
Анна-Мари Слоутър, бивш служител на Държавния департамент и директор на Фондация „Нова Америка“, казва:
„Съединените щати трябва да насърчават всички европейски усилия за създаване на по-силна и по-последователна общоевропейска отбрана, не на последно място защото европейската военна мощ ще намали вероятността Вашингтон да приеме Европа за даденост."
"В същото време администрацията на Байдън трябва да продължи напред с нов трансатлантически договор за търговия и инвестиции и цифров общ пазар. Съединените щати също трябва да насърчават европейските отношения със страните от глобалния юг, като същевременно признават, че те често са натоварени с постколониален багаж", пише тя.
"И след смъртта на Путин Вашингтон трябва да подкрепи Европа в изграждането на нова архитектура за сигурност от Атлантика до Урал, може би с пресичащи се и припокриващи се кръгове на сътрудничество в областта на отбраната между групи държави. НАТО никога не може да се разшири в Тихия океан, така че трябва да се използва различна рамка", твърди западната експертка.
"Тази преработена голяма стратегия на САЩ по същество ще постави демокрациите в центъра на своите операции, но няма да я представи като епична борба между демокрации и автокрации", пише Стоутър.
"Вместо това Западът трябва да се съсредоточи върху многото добри неща, които демокрацията и върховенството на закона могат да донесат: индивидуална свобода на действие, самоуправление, прозрачност, отчетност, по-справедливо разпределение на богатството и прибягване при нарушаване на правата на човека. Поставянето на тези ценности в центъра на външната политика на САЩ, разбира се, би направило необходимостта от тяхното прилагане у дома още по-неотложна", смята тя.
Ан-Мари Слойтър се опитва да погледне поне десетилетие или повече напред, когато споменава Русия без Путин (във физически смисъл). При такъв хоризонт на планиране трябва да се задават въпроси какво ще се случи със самите ЕС и САЩ, които са в дълбока криза. Но посланието е ясно – това е стратегия на мастиленото петно, при която разрастването на неолиберализма трябва постепенно да погълне повече страни и региони.
Раджа Мохан от Foreign Policy предлага укрепване на съюзите, осъзнавайки, че в момента трансатлантизмът няма сили да се противопостави на Русия и Китай.
„Ако европейските съюзници на Съединените щати поемат по-голяма отговорност за защитата на родината си срещу руската заплаха, Вашингтон няма да има много причини да намали нивото на загриженост за Азия в името на европейската стабилност."
"Противно на скорошното европейско прозрение, съюзниците и партньорите на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион - особено Австралия, Индия и Япония - са готови да поемат по-големи отговорности за сигурността в Азия", пише той.
"Нито Азия, нито Европа няма да могат да балансират сами Китай и Русия в обозримо бъдеще. Но като правят повече за собствената си сигурност, те помагат за укрепване на вътрешната политическа подкрепа на САЩ за поддържане на военен ангажимент към двата региона", твърди експертът.
"Чрез увеличаване на ролята и политическото влияние на своите съюзници Вашингтон може да създаде силен регионален баланс на силите в Азия и Европа, разчитайки на военната мощ на САЩ", казва още той.
"Това от своя страна може да принуди Пекин и Москва да предприемат по-умни подходи към своите съседи и да изоставят вярата, че могат да сключат сделки за суперсила с Вашингтон над главите на Азия и Европа", пише американецът.
"Споделената тежест за сигурността и засилените съюзи със Съединените щати ще улеснят Азия и Европа да намерят баланс между краткосрочното възпиране и дългосрочното помирение с Китай и Русия. Този резултат засилва трайната цел на голямата стратегия на САЩ да предотврати доминирането на един регион от една велика сила“, пише той.
Това е класическа геополитика според Халфорд Макиндер и дори Брукс Адамс, които се притесняваха от появата на доминираща сила в Евразия.
Робин Ниблет от Chatham House, подобно на Стивън Уолт, предупреждава за невъзможността САЩ да се противопоставят на две сили едновременно - Русия и Китай:
„Опитът да се отдели Китай от Русия в тази криза ще бъде много труден. Заплахите от вторични санкции срещу Китай, ако той предостави явна икономическа подкрепа на Русия, биха донесли значителни рискове за по-широката стратегия на САЩ", пише той.
"Китайският пазар ще продължи да бъде важен за европейските и азиатските страни, за разлика от руската икономика. Поддържането на трансатлантическия и транстихоокеанския съюз заедно ще бъде много по-трудно, ако конфликтът е не само между Запада и Путин, но и между Запада и съюзниците Русия и Китай", казва още Ниблет.
"Малко страни биха искали да последват Съединените щати обратно в толкова силно разделен свят. Предизвикателството остава да се изолира Русия и да се разкрие за нейното явно и брутално посегателство върху територията на суверенен съсед", пише авторът, пропускайки посегателствата върху Ирак, Либия, Югославия и др. страни.
"И да се избегне, ако е възможно, тежестта върху стратегията на САЩ за управление на рисковете от конфликт на два театъра със съюзници, което би било много по-амбивалентно по отношение на този сценарий, отколкото заплахата, представлявана само от Русия в Европа", продължава той.
Но най-балансирано и информирано мнение изразява Кишойе Махбубани от Азиатския изследователски институт към Националния университет на Сингапур.
Той пише, че „урокът за стратегията на САЩ от войната на Русия в Украйна е прост: геополитическият прагматизъм е по-добър за запазване на мира, отколкото морално абсолютистката гледна точка, че всяка страна трябва да бъде свободна да избира собствената си съдба, независимо от геополитическите последици.
"Разбира се, руската инвазия трябва да бъде осъдена. Тези, които безразсъдно се застъпиха за членството на Украйна в НАТО и ускориха доставката на западни оръжия в страната, също трябва да понесат известна морална отговорност за жертването на геополитическото агне на Украйна и създаването на огромна глобална нестабилност", казва той.
"Цялата тази болка и страдание можеше да бъде избегната, ако бяха послушани онези, които съветваха геополитическия прагматизъм, включително велики стратегически мислители като Джордж Ф. Кенан и Хенри Кисинджър, които предупреждаваха точно за този въпрос", обяснява експертът.
"Най-голямата промяна в мисленето, изисквана от американските политици в Индо-Тихоокеанския регион , е да се отдалечат от черно-белия политически обектив, който ги принуждава да работят само със съюзници и партньори, като членовети на AUCUS, включително Австралия и Обединеното кралство, или четиристранния диалог за сигурност, включващ Австралия, Индия и Япония. Вместо това Съединените щати трябва да се научат да бъдат геополитически прагматични и да работят с групи в Азия, включително Китай", пише още Махбубани.
"Има една фундаментална разлика между Европа и Азия, която политиците в САЩ биха могли да вземат предвид при оформянето на бъдещата си стратегия. Докато руската икономика, въпреки ролята си на доставчик на енергия, е само незначително интегрирана в европейското геоикономическо пространство, китайската икономика е напълно интегрирана в Азия. Например, през 2020 г. търговията на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия с Китай беше почти двойно по-голяма от тази със Съединените щати", пише той.
Критиците на индо-тихоокеанската стратегия на Вашингтон с право посочват голяма дупка в тази стратегия, където трябва да бъде дългосрочната икономическа политика.
Но дупката е дори по-голяма от тази: на Съединените щати им липсва капацитет да разработят геополитически прагматични стратегии, които да съответстват на тези на повечето азиатски държави, които нямат проблем с включването на Китай в своите регионални групировки.
Всъщност те признават, че вкарването на Китай в многостранни групировки е най-добрият подход. Ако този вид геополитически прагматизъм предотврати войната в Азия – независимо дали заради Тайван или по друг начин – той далеч надхвърля моралния абсолютизъм на Запада спрямо Украйна.
Така виждаме няколко различни подхода, включително критика на предишни действия на САЩ и НАТО. Най-вероятно администрацията на Байдън ще се опита да балансира между намеса в делата на Европа и противодействие на дейността на Китай, което ще създаде допълнителни проблеми за Съединените щати.
Няма признаци, че Русия и Китай ще прекратят сътрудничеството си, следователно това взаимодействие ще се отрази негативно върху насърчаването на трансатлантизма в Европа и неолиберализма в Азия.
Рано или късно Пекин ще започне да решава проблема с Тайван и САЩ едва ли ще могат да спрат Китай. Според мненията на експертите косвено се забелязва признаването на Русия като вече възродена велика сила. Дори само защото никой, поотделно или дори заедно, не може да спре Москва в Украйна.
Превод: СМ
СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?