/Поглед.инфо/ Мнозина предположиха, че Доналд Тръмп ще управлява през втория си мандат без ограничения. Но всъщност все още има ограничения, с които трябва да се съобразява. Разбирането на тези ограничения е ключ към постигането на победа над него.

Веднага след като Доналд Тръмп спечели изборите през ноември, започнаха да валят прогнози за втория му мандат. Сред либералите и левичарите преобладаващото тълкуване бе, че вторият мандат на Тръмп ще бъде „без предпазни ограничения“, както се изрази Езра Клейн (либерален политически коментатор и колумнист в New York Times, водещ на подкаста The Ezra Klein Show, бел пр.). Докато голяма част от републиканците – от Майк Пенс (48-и вицепрезидент на САЩ от 2017 до 2021 г., бел. пр.) до Райнс Прибъс (председател на Националния комитет на Републиканската партия от 2011 до 2017 г. и началник на канцеларията на Белия дом през първите шест месеца от първото президентство на Тръмп, бел. пр.), се стараеха да ограничават Доналд Тръмп през първия му мандат, сега партията е обединена около него като фюрер. Съответно, трябва да очакваме Тръмп да управлява още по-авторитарно, отколкото през първия му мандат.

За по-малко от две седмици обаче подобно схващане се оказа по-близо до самооценката на администрацията, отколкото до реалната ѝ практика. Макар Тръмп да има капацитет да нанесе невероятни щети на своето президентство, сега започна без никакви ограничения, които обаче са не по-големи, отколкото през първия му мандат. Разбирането на тези ограничения е ключ към постигане на победа над него.

През първите две седмици Тръмп подписа изпълнителни заповеди. Отмени редица разпоредби на Джо Байдън и издаде около 40 заповеди. Всичките – необмислени, садистични, повърхностни. Но действието, което ще има най-значими потенциални последствия, дойде от малко по-ниското бюрократично ниво – от меморандума от 27 януари на изпълняващия длъжността бюджетен директор на Тръмп. С този меморандум „се спира цялата федерална финансова помощ“, като под това се разбира и различните безвъзмездни средства, които федералното правителство предоставя на щати, градове и неправителствени организации. Т. е., около 3 трилиона долара годишно – огромен паричен поток, който внезапно трябва да се изключи в името на изкореняване „марксисткото равенство, трансджендърството и зелените политики за социално инженерство“.

С тези федерални субсидии и заеми се финансираше всичко – от приютите за бездомни до държавните ипотечни кредити и здравната система Medicaid. Двадесет и четири часа след меморандума всички институции изпаднаха в хаос, с дълбока несигурност кога средствата ще започнат да текат отново. До края на деня на 28 януари парите за възстановяване разходите на болниците и лекарите за лечение на пациенти с осигуровки Medicaid, бяха преустановени във всичките 50 щата.

Замразяването на плащанията по Medicaid доведе до сериозен отпор. Както отбеляза Алесандрия Окасио-Кортес (политик и активист на Демократическата партия, от 2019 г. е представител в 14-ти конгресен район на Ню Йорк, бел. пр.), над 40% от ражданията в САЩ се покриват от системата Medicaid. Местните бюджети в цялата страна, включително в червените (с преобладаващо влияние на демократите, бел. пр.) щати, зависят от федералните плащания по Medicaid и ако внезапно спрат, тези бюджети ще бъдат съсипани.

На 28 януари – към края на деня, администрацията започна да се оправдава, заявявайки, че заповедта не се отнасяла за програми като Medicaid. Но обясняваше спирането на плащанията за възстановяване разходите със „злонамерените действия на недобросъвестни бюрократи от дълбоката държава. След това отстъпи и от замразяване чуждестранната програма PEPFAR, с която се подпомагат плащания на лекарства за ХИВ в бедните страни и която е спасила живота на десетки милиони. Като „жест на добра воля“ федерален съдия блокира замразяването на тези федерални субсидии, след като бе образуван съдебен иск. На 29 януари администрацията отмени меморандума.

Този епизод разкрива, че администрацията далеч не е всесилна. Със сигурност се опитва да извърши радикално преструктуриране на американската държава. Но начинът, по който го прави – копирайки стария девиз на новия приятел на Тръмп Марк Зукърбърг смело напред, без да се съобразяваш, – предоставя възможност за контраатака. Много правителствени програми са политически популярни, особено предлаганите съкращения. Но лошо разписаните правни документи, които целят съкращаване на всичко, предизвикват обратни реакции, които можеха да бъдат избегнати.

Либералите са уплашени от тактиката на Тръмп. Ала той е уязвим от възможни обратни политически реакции. В първите дни на управлението на Тръмп либералите бяха потиснати от неговата тактика на шок и сплашване. Обратът на администрацията по федералните субсидии показва обаче, че думата на Тръмп не е закон и че той е уязвим за политически отпор, както всеки друг президент.

Това не трябва да ни успокоява. Тръмп ясно дава да се разбере, че планът му е да превърне Съединените щати в по-брутална и експлоататорска страна за живеене за почти всички. Но поражението му по въпроса за някои субсидии показва как може да се изгради успешна опозиция за постигане победа над него. Това означава да се обединим около политически популярни програми като Medicaid и да ги използваме, за да докажем, че социалната държава е по-добро място за живеене.

По-специално, Тръмп направи голяма грешка, опитвайки се да реши проблема с Medicaid политически, преди процесът на бюджетиране да се уреди законодателно, което трябваше да започне по-късно тази година. От доста време републиканците казват, че в първия бюджет, който новият Конгрес трябва да приеме, те предвиждат значителни съкращения в системата Medicaid. Това е амбициозна цел. Но Medicaid не е лесна плячка. Голяма част от здравната индустрия, която представлява една пета от БВП на страната, по един или друг начин зависи от нея. Дори най-безумните републиканци в Конгреса разбират, че затварянето на болници в техния район, за тях ще е лошо в политически план.

Сега, още преди да е започнал процесът на бюджетиране, голям брой американци разбират, че администрацията по един или друг начин заплашва Medicaid. Това е основа, върху която левицата може да надгражда. Тъй като дългосрочните планове [на администрацията] за програмата стават все по-ясни, може да се предложи провеждането на кампания „Долу ръцете от Medicaid“. Чаеното парти бе изградено върху противопоставяне на здравната политика на Барак Обама и набра скорост чрез събиране на хора, готови да крещят на своя представител заради това, което смятат, че е заплаха за тяхното здравеопазване. Левицата трябва да възприеме същия подход, за да осуети опита на Тръмп да съсипе социалната държава.

Превод: д-р Радко Ханджиев