/Поглед.инфо/ Близо двеста хиляди пациенти и три хиляди загинали - пандемията от КОВИД-19 в САЩ, противно на уверенията на Доналд Тръмп, излезе извън контрол. Властите не могат да се справят с разпространението на инфекцията и медицинската система не е пригодена да лекува стотици хиляди пациенти. Защо най-развитата държава в света не беше готова да устои на вируса?

Всичко е под контрол

Американците винаги са били начело на борбата с глобалните епидемии. Избухванията на ТОРС, Зика и Ебола, ако засегнат САЩ, не застрашават националната сигурност.

Според бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен Америка е заобиколена от "приятелски съседи и риба" - партньори Канада и Мексико и двата океана. САЩ не са водили битка с истински врагове и вируси на своя територия от много десетилетия и сега, когато заплахата идва отвътре, страната просто не знае какво да прави.

Мнението на президента Доналд Тръмп се промени бързо - точно както се разпространи епидемията. От 22 януари, когато е регистриран първият пациент, до средата на март, докато имаше по-малко от сто мъртви, Тръмп уверяваше, че всичко е под контрол, рискът от инфекция е нисък, вирусът ще се оттегли, щом стане по-топло.

И преди две седмици той каза: „Това е пандемия. Знаех си, че това е пандемия, много преди това просто трябваше да се погледнат другите страни. "

Днес САЩ излязоха на челно място по брой на заразените в света: 163,5 хиляди. Жертвите - повече от три хиляди. Ню Йорк се превърна в основно огнище на епидемията и властите загубиха контрол над ситуацията за броени дни.

Цената на забавянето

Според някои американски експерти Вашингтон загуби шест седмици. Беше възможно да се подготвят тестове, маски, защитни костюми за лекари, да се подготвят устройства за механично обдишване. Това не беше направено.

Дори и сега властите не признават критичността на недостига на медицинско оборудване. Когато губернаторът на горещата точка - щата Ню Йорк - Андрю Куомо каза, че регионът се нуждае от поне 30 хиляди обдишващи устройства, Тръмп не му повярва. „Имам чувството, че много от сочените цифри са много високи. Съмнявам се, че ще ви трябват 40 или 30 хиляди уреда за механично обдишване“, аргументира се той миналата седмица, когато държавата вече имаше пет процента от всички пациенти с КОВИД-19 в света.

Въпреки че президентът бавно реагира на нарастващата заплаха, той не беше единственият виновник. „Това е и пропуск на администрациите на Барак Обама и Джордж Буш. Експертите предупредиха, че ще се случи нещо, но нито едната администрация, нито другата не се подготви за такава епидемия”, коментира Джейкъб Блас, жител на САЩ, който е работил четири години в четири организации с нестопанска цел.

Въпреки това, настоящият президент според него изостря ситуацията. През 2018 г. „пандемичният екип“, създаден от Обама, беше премахнат - Агенцията на глобалната сигурност в здравеопазването и биосигурността в Белия дом. Тръмп вярваше, че наемането на хора няма да е проблем отново, ако е необходимо.

Шансът за минимизиране на епидемията беше пропуснат според друг събеседник на агенцията - доктор по медицина и практикуващ патолог от Северна Каролина Маргарет Джонсън. „Предотвратяването на пандемия не е отговорност на здравната система, а на правителствени структури като Центровете за контрол и превенция на заболяванията“, казва тя. “Властите обаче действаха твърде бавно. Тръмп не слушаше експертите, затвори редица програми, които биха могли да проследят развитието на епидемията в Китай и да я предотвратят в Щатите”, допълни тя.

Всеки за себе си

Друг негативен фактор е разцеплението в американското общество, не само политическо, но и в сектора на здравеопазването. „Основната причина за кризата е липсата на единна медицинска система: всички болници са самостоятелно“, смята Джейкъб Блас.

По-голямата част от болниците в Съединените щати са частни и по никакъв начин не зависят от държавата или една от друга. Има големи мрежи, има малки местни болници. Въпреки това, в условията на общ недостиг на легла, оборудване и предпазни средства, медицинските заведения преминават към режима „всеки за себе си“ и се опитват да компенсират липсващите доставки сами. Грубо казано, всички болници се обаждат на един и същи завод с молба да поставят липсващите обдишващи апарати, маски, одежди и тестове.

Някои болници обаче са толкова малки, че нямат начин да отидат при доставчика. Поради липса на средства те се затварят, казва Маргарет Джонсън. "Просто няма достатъчно пари за работа, когато всички пациенти са стари и бедни", каза тя.

Очакваше се Тръмп да задейства Закона за отбранителната индустрия. Това би позволило да се увеличи производството и доставката на необходимо оборудване за болниците в режим на "военно време".

В края на март повече от сто бивши служители на Съвета за национална сигурност призоваха държавния глава да предприеме тази стъпка. Отговорът дойде няколко дни по-късно: президентът нареди на “Дженерал мотърс” да произвежда повече апарати за обдишване. Запознати източници обаче казаха пред репортери, че компанията не е получила официално заповед за въвеждане на закона.

Медицината не е за всеки

Друга уязвимост за здравето, която постоянно поражда политически дебат, е застрахователната система.

„За мнозина в страната достъпът до медицина е проблем и пандемията просто го изведе на преден план“, казва Джонсън. Американците могат да бъдат разделени в три категории. Първиата са заможните граждани, които просто купуват застраховка. Цената зависи от много фактори: щат, закони, място на работа, доходи. Такъв американец плаща средно 440 долара на месец за лична застраховка и около 1,168 долара за семейно осигуряване.

В този случай клиентът обикновено плаща сам за медицинските услуги и след това получава услугата. Въпреки това, при внезапно сериозно заболяване не всеки е в състояние да извади кръгла сума от собствения си джоб. И компанията възстановява само част от разходите, обикновено 80 процента.

Втората категория са бедните. Хората, живеещи под прага на бедност, имат право на държавно осигуряване “Медикейд”. То предоставя безплатна или евтина грижа за милиони американци. Програмата има свои собствени критерии: взема предвид доходите, семейството, мястото на пребиваване. Някои щати обявиха че въпреки пандемията, “Медикейд” ще продължи да работи нормално.

Най-уязвимите в настоящата ситуация са 27,5 милиона американци, които изобщо нямат застраховка. С други думи, 8,5 процента от населението няма шанс да използва медицински услуги. Разбира се, те могат да дойдат в спешното и да се наредят, но това не гарантира нищо.

„Болниците работят за пари, просто не можете да отидете в болницата и да кажете, че имате здравословни проблеми“, обяснява Джейкъб Блас. "И в спешните отделения няма карантинни помещения, няма средства за защита, нищо. И не е ясно кой ще плати за това”.

Именно за тази група беше предвидена така наречената “Обамакеър”- здравна реформа. До 95 процента от гражданите на страната трябва да са получили здравно осигуряване. Конгресът одобри реформата през 2010 г., но нейната конституционност се обсъжда дълго време. Смущаващи бяха твърде големите бюджетни разходи. В резултат, след като встъпи в длъжност през 2017 г., Доналд Тръмп даде началото на премахването на “Обамакеър”. През декември 2018 г. базираният във Форт Уърт Тексас Федерален съд обяви реформата за неконституционна.

Все още има платежоспособни граждани над 65 години в Съединените щати. Те имат право на държавно здравно осигуряване. Цената му е около 250 долара на месец, тази сума се приспада от пенсията. Тя обаче не покрива всички медицински разходи, а само частично възстановява сметките от болницата. По-възрастните американци могат да закупят и допълнителен пакет от застрахователната компания (малко над сто долара), което им позволява да получават всякакъв вид медицинска помощ безплатно. Така правят нашите събеседници. "Лично аз имам отлична застраховка, не се оплаквам", призна Джонсън.

„Доплащам 120 долара на месец. И така, през последните години извърших две операции на ръката си, две на очите и една на сърцето. Само последното би ми струвало повече от 50 хиляди долара, но аз не дадох нито стотинка. „Останах в болницата три дни безплатно, въпреки че в противен случай щеше да ми струва от три до пет хиляди долара“, казва Джейкъб Блас. „Освен това имам още един допълнителен застрахователен пакет за 30 долара на месец, който покрива разходите за лекарства.“

И двамата събеседници са съгласни, че са много по-големи късметлии от много свои сънародници: за 350 долара на месец не е нужно да се притесняват за цената на лечението. Какво да кажем обаче за милионите американци, които не са в състояние да си позволят дори основна застраховка? Те, както и правителството на страната, не знаят.

Превод: В. Сергеев