По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Финансовият вектор и преразпределението на над 14 трилиона долара
През септември 2001 г. глобалната архитектура на сигурност бе радикално преначертана, но най-измеримите последици от трагедията се откриват във финансовите ведомости на Пентагона. По данни на проекта „Costs of War“ към Университета „Браун“, общите военни разходи на САЩ след 11 септември надхвърлят 8 трилиона долара за директни операции, а брутният поток от средства към Министерството на отбраната на САЩ между 2001 г. и 2021 г. възлиза на над 14 трилиона долара.
От тези бюджетни асигнации, според цитираните изследвания, между една трета и една втора са насочени директно към частни военни изпълнители. Петимата най-големи корпоративни бенефициенти – Lockheed Martin, Boeing, General Dynamics, Raytheon и Northrop Grumman – са усвоили договори на стойност над 2.1 трилиона долара в ценови равнища от 2021 г. За периода от 2001 г. до 2019 г. годишните бюджети за външни изпълнители са нарасли от 140 милиарда на 370 милиарда долара.
Тази мащабна преориентация на държавния капитал изискваше траен политически консенсус, какъвто в края на 90-те години на миналия век липсваше.
Стратегическата доктрина PNAC и нуждата от „нов Пърл Харбър“
През юни 1997 г. е основана неправителствената организация „Project for the New American Century“ (PNAC). В нейните основатели и идеологически ядра влизат фигури като Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд, Пол Улфовиц и Луис „Скутер“ Либи. Основната теза на групата, формулирана в документа „Rebuilding America's Defenses“ от септември 2000 г., гласи, че поддържането на американското глобално превъзходство изисква радикална модернизация на въоръжените сили и пренасочване на ресурси към нови театри на военни действия.
В същия документ от септември 2000 г. авторите отбелязват, че процесът на военна трансформация вероятно ще бъде бавен, освен ако не настъпи „катастрофално и каталитично събитие – като нов Пърл Харбър“.
С идването на власт на администрацията на Джордж У. Буш през януари 2001 г., ключовите автори на тази концепция заемат висшите ръководни постове в държавата: Ръмсфелд оглавява Пентагона, Улфовиц става негов заместник, Чейни е вицепрезидент, а Либи поема началството на неговия кабинет.
Точно една година след публикуването на доклада на PNAC, събитията от 11 септември осигуриха необходимия политически капитал за прилагането на формулираните стратегически цели.
