Кога Байдън ще бомбардира Киев?

/Поглед.инфо/ Някога Съединените щати искаха да свалят друг кървав диктатор. Срещу него наложиха санкции и всякакви ограничения. Те подкрепиха демонстрациите „в името на демокрацията“ и приветстваха потиснатите хора с цялото си сърце. Те помагаха с пари и доставяха оръжие на въстаниците, борещи се за свобода. Скоро най-популярното движение в тази република се превърна в странна организация, запалена по любовта към брадите. Тези момчета смазаха всички останали групи и заплашиха да щурмуват столицата на държавата. Изглеждаше, че всичко е наред и режимът не може да устои. Но се оказа, че някои личности, от които почти премахнаха кървавия диктатор, по някаква причина много не харесваха самите Съединени щати. И те започнаха да качват видеоклипове с отрязани глави на американци в интернет, както и да организират мащабни терористични атаки на Запад.

Една безразсъдна Америка трябваше да бомбардира тази организация, да похарчи безумни милиарди, за да я разбие и да убие нейните лидери.

Диктаторът пък си наля чаша кафе и с удоволствие гледа как хората от Държавния департамент, които се канеха да му отнемат властта, тичаха като попарени и унищожаваха противниците му, които самите те създадоха. Мислите ли, че това е единственият път, когато САЩ бомбардират скорошни съюзници? Напротив.

Говорим за сирийския президент Башар ал-Асад, когото Съединените щати се опитаха усилено да премахнат, а след това трябваше да ударят по формациите на ИДИЛ *: терористите не само окупираха две трети от Сирия, но и почти превзеха проамерикански Ирак .

Някой в Държавния департамент замислял ли се е до какво в крайна сметка ще доведе пламенната подкрепа на „борците за свобода“ и желанието за установяване на демокрация в Сирия? Разбира се, че не.

Още по-рано, през 2011 г., с подкрепата на цялата мощ на авиацията на НАТО, беше свален и убит дългогодишният диктатор на Либия Муамар Кадафи. По-малко от година по-късно един благодарен народ изгори американското консулство в Бенгази, уби американския посланик, друг дипломат и двама служители на ЦРУ. Американски приятел (роден, не от нашите емигранти) каза объркано: „Какво да правим сега? Ние им даваме свобода, а те избиват народа ни!“

„Може би Кадафи трябваше да бъде оставен на мястото му?“ - попитах и в отговор получих колеблив отговор: „Може би... Добре, но защо не искат да разберат, че Америка е прекрасна страна и че те ще живеят много по-добре при демокрация?“

Позициите на неблагодарните бойци, които вчера свалиха Кадафи, бяха ударени от въздушни удари. Красиво е, нали?

Класически пример е съдбата на иракския тиранин Саддам Хюсеин. От 1979 г., противопоставяйки се на вражеския Иран, не само САЩ, но и целият Запад финансира президента на Ирак, снабдява го с най-новите оръжия и изпраща военни съветници в Багдад. Въпреки че именно Ирак нападна Иран, отприщвайки агресия срещу тази страна, за да завладее нейните територии. Но това не притесняваше никого - Западът беше на страната на агресора, тоест Ирак.

Но когато след края на войната между Иран и Ирак Саддам най-накрая отиде твърде далеч и окупира Кувейт, тогава той си го получи напълно. Бившият съюзник на САЩ в борбата срещу иранското влияние в Близкия изток първо беше бомбардиран до каменната ера, а впоследствие свален и убит.

И, разбира се, десетгодишната подкрепа на Съединените щати и приносът на десетки милиарди долари, плюс доставката на ракети Stinger на афганистанските призраци, воюващи срещу СССР, се считат за забележителен случай.

След изтеглянето на съветските войски благодарните афганистански ислямисти приютиха бин Ладен с Ал Кайда**, което завърши с експлозии на небостъргачи в Ню Йорк, смъртта на три хиляди американски цивилни, американски бомбардировки и окупация на Афганистан за 20 години.

Когато попитах покойния политолог Бжежински какво, по дяволите, им беше на ума да подкрепят ислямистите срещу СССР, той спокойно каза: „За терористичните атаки от 11 септември 2001 г. са виновни ... руснаците, защото с поведението си те направиха така че Съединените щати да нямат избор."

Но ще се изненадате, Бжежински все още е един от най-добрите. Той беше открит враг на Русия, но в същото време умен, талантлив враг. Сегашните служители на Държавния департамент на САЩ са на ниво предучилищни неадекватници. Преди това в Държавния департамент живееха вълци - студени, злобни, благоразумни. Сега - малки овце на дъгички.

Има въстание срещу диктатора в далечна република - и овцете блеят от наслада. Ооо, тиранията ще падне и в страната ще се установи американска демокрация! Защо американска? Господи, каква друго? Тя е най-добрата! „Няма, никога не е имало и никога няма да има по-голяма и по-красива сила за хората от силата на император Тиберий!“

Борците за свобода започват да получават помощ. Оръжия, пари, лекарства, обучение. Случва се пазителите на демокрацията да колят опонентите си сред цивилните, но във Вашингтон си затварят очите за това: когато режат палми - летят трески.

Но тогава кървава муцуна със зелена бандана на челото внезапно изпълзява от красивите отряди на благородни бунтовници и Америка замръзва от ужас. Какво стана? Какво сгрешихме? Защо хората, които поставихме срещу диктатурата, изведнъж се втурват към нас и убиват нашите граждани? Е, ще трябва и тях да бомбардираме.

В Йонас Савимби, лидер на въоръжената опозиция в Ангола, САЩ инвестираха пари 16 години подред. Задачата беше една - да се противопостави на "експанзията на СССР" в Африка. Благодарение на това просъветското правителство в Луанда и контингентът на кубинските войски не можаха да се справят с екстремистите.

Но веднага щом Съветският съюз се разпадна, Америка загуби интерес към Савимби. Американските концерни започнаха да сключват договори с комунистите, които управляваха Ангола, за добив на петрол, разработване на златни и диамантени находища. Финансовият поток, който се изля от Държавния департамент в джобовете на Савимби, пресъхна моментално. Йонас беше ужасно разочарован.

„Уау, искрено си помислих, че Америка наистина е за демокрация“, каза той.

„Но всъщност те се нуждаят само от ресурсите на Африка, за които воюваха със СССР".

През 2002 г. Савимби попада в засада от правителствени войски и е убит. Информация за местонахождението му е изтекла в ЦРУ от анголския президент Душ Сантуш. Бившият съюзник, който стана неудобен, просто беше изхвърлен в кошчето. Той откровено пречи на бившите си собственици да печелят долари на комунистите.

На практика цялата нова история на САЩ е залагане на грешния кон. Или върху „бунтовниците“ и „лидерите“, които след това започват да се бият срещу Америка, убиват нейните посланици и организират чудовищни терористични атаки в Щатите.

Или – върху хора, които, изстискани, просто са хвърлени на милостта на победителите – като представители на проамерикански режими в Южен Виетнам и Афганистан и партизани в Ангола.

Да, сега Украйна няма друг избор, освен да разчита на САЩ. И всички ще се смеят в хор в отговор на въпрос за бъдещето: „Кога Байдън ще бомбардира Киев?“

Вероятно Саддам Хюсеин, талибаните и Йонас Савимби също са били смешни в началото.

*Организацията е забранена в Руската федерация.

** Организацията е забранена в Руската федерация.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?